----------

Той се гордее с факта, че е завършил свищовската Стопанска академия. Твърди, че е впечатляващ здравият академичен дух на това учебно заведение.

Определя се като оптимист и прагматик. Професията му е като всяка, свързана с отговорна всекидневна работа. Пет години е бил в Българската народна банка, седем - главен счетоводител в "Трансстрой", и малко повече - директор на "Свободна безмитна зона" АД в Бургас. Сега е управляващ съдружник на "КО одит" ООД. Всичко това го кара да има самочувствие на знаещ и можещ човек. За това допринасят и няколкото специализации - в DELOITTE&TOUCHE в Лондон, IDI-Shannon - Ирландия и Scuola Superiore del Administratione в Рим.

Над 500 са сега действащите независими одитори в България, които на своя конференция преди около месец го избраха в дисциплинарния съвет на професионалната организация - Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) в България.

Всъщност превръщането на основаната от него в началото на 90-те Бургаска безмитна зона в модерна структура с местно производство си остана неосъществена мечта. Причината е, че близо 15 години се бави приемането на закон, който да уреди управлението на зоните по съвременен модел.

През 1992 г. Корадов става един от основателите на Ротари клуб в Бургас, но скоро след това го напуска разочарован, че невинаги етичните подбуди надделяват при вземането на решения.

На пръв поглед Стефан Корадов лесно обърква представите на тези, които не го познават отблизо. Отначало ги шокира видът му на строг интелектуалец и ценител на изкуствата. После разбират, че е абсолютен меломан и може да завърже веднага разговор за най-авангардната музика. От години той непрекъснато попълва колекцията си от плочи и дискове. Слуша с удоволствие джаз и блус.

Накрая всеки пада от почуда, когато разбере, че Корадов е бивш областен управител и китарист. Да, ексобластният управител си е вадил хляба, като е свирил с блусмена Пламен Ставрев.

Дори и като областен управител, назначен от правителството на НДСВ преди няколко години, той не прие високия пост като достатъчен мотив, за да отреже ексцентричната си плитка или да си обръсне брадата.

Освен всичко това Корадов е бургазлия, който никога не е искал да става моряк, не хвърля въдица в морето, нито ходи сутрин да диша йодни пари или да тича по брега. С две думи - не влиза в никакви рамки. Предпочита Странджа - родното място на неговите деди, бежанци от Лозенградска Тракия. Смята планината за уникално място и се съпротивлява на цивилизацията.

Навремето Корадов едва вземал политическите си изпити с тройки, но след 1989 г. намерил куража да се пробва и в политиката. Може би заради вечната си любов към фундаменталните закони на философията и политикономията. И защото вярва, че в съвременната наука има лекарства и за болна икономика като нашата. Той допуска, че бъдещето може да бъде много светло и го мисли съвсем сериозно. Дава примери със страни, които познава: Южна Корея, която преди 20 години е била далече под днешното ниво на България.

По времето, когато беше областен управител, името на Стефан Корадов се появи там, където най-малко го очакваха - в афиша на театралната постановка на Елин Рахнев "Боб". На този иначе любопитен факт Корадов поглежда отново с хладния поглед на счетоводителя: "Не се е случило нищо особено. Режисьорът Димитър Еленов имаше идея спектакълът да бъде озвучен с музика на Франк Запа. Аз им предложих своята фонотека."

Стотици плочи, компактдискове и касети изпълват дома на семейство Соня и Стефан Корадови в бургаския кв. "Лазур". Соня е банков директор, но е известна също с пристрастията си към музиката и живописта. Няма страна, която ексцентричните съпрузи да не са посетили, без да обиколят музикалните магазини и да не заредят колекцията си с албуми.

Най-ценната плоча обаче прибавили точно в Бургас. Това било един стар винил на Джони Мичъл - Shadows and light, с куп известни имена, участници в него. Тавата била открита съвсем случайно у човек, който дори не подозирал какво притежава.

Началото на внушителната фонотека е поставено през далечната 1965 г. Бургас е морски град и мнозина носят албуми от чужбина. "Спомням си първата ми плоча. Това беше сингълът на "Бийтълс" "Лейди Мадона", която тогава бе изключително актуална, току-що беше влязла в топ 20", разказва Корадов.

По това време грамофоните също са били проблем у нас и младежите обикаляли махалата в Бургас, докато намерят къде да чуят някой албум.

Корадов предпочита "Ролинг стоунс". Харесва и "Лед Зепелин". „По-късно минах през джаз-рока, за да стигна до имена като Майлс Дейвис и Ал ди Меола", разкрива част от музикалните си вкусове бургазлията.

Финансовият спец често слуша МР3-ки и докато работи пред компютъра в офиса си. Той обаче не пропуска възможността да пусне нещо любимо и на стария грамофон или на CD плеъра у дома.

Музикален фен в известната бургаска фамилия е и дъщеря му Данила, „дипломиран полиглот". Тя вече има собствена музикална колекция.

"Израснала е в такава среда и има добър музикален вкус. Знае всички текстове на песните на Стинг, Питър Гейбриъл, Робърт Плант...", казва баща й.

Освен страстта към "свободната музика" - джаз и рок, Корадови не крият пристрастията си към живописта и литературата. Стените в апартамента им са отрупани с картини на любими художници, а рафтовете - с книги.

Един от обичаните поетични цитати на Корадов е:

"Какво на друго място можеш да намериш,

ако не го съзираш покрай теб самия."

Този стих на Борис Христов финансистът разбира така: "Животът е тук и сега…" И го живее така, както го разбира.