Страстта на румънеца от Бургас Георги Попеску е бизнесът. Той го свързва най-вече с вагонопроизводителния завод "Трансвагон" в черноморския град.

Понякога бъркат Георги Попеску с министър-председателя на Румъния Калин Попеску Търичану. Както и с футболните звезди Джика Попеску и адаша Георги Попеску, с режисьора Йон Попеску или с поета Адриан Попеску. Но той не търси тяхната популярност и скромно признава, че става въпрос за други хора. Иначе е почитател и на футбола, и на изкуството, и на поезията. Цени представителите на спорта и културата и на двете държави, между които е поделен животът му - Румъния и България.

Румънският Ромео и

Георги Попеску не е от хората, които шумят излишно около себе си. Но е от тези, без които като че ли Бургас вече не може и няма да бъде същият.

Страстта на румънеца е бизнесът. Той го свързва най-вече с големия вагонопроизводителен завод "Трансвагон" в Бургас, където поделя отговорностите и успехите с другия акционер и изпълнителен директор Васил Данев.

Бизнесът му стига и до леярния завод "Прогрес" в Стара Загора, търговията с химически продукти, а също до металургичен завод и верига магазини в Румъния.

По образование Георги Попеску е електроинженер. Преди около 35 години се запознава със сегашната си съпруга Евгения при едно от идванията му в България. Сега приятелите им разказват с интерес тяхната история, като ги наричат румънският Ромео и българската Жулиета. За разлика от Шекспировите герои обаче тяхната среща е със щастлива развръзка и финал.

Разбира се, както и в английската класика тяхната любов също минава през много перипетии и изпитания. В тогавашното тоталитарно време да се ожени румънец за чужденка, макар и от соцдържава, било много трудно. Както и българка за румънец.

Няколко века след историята на Ромео и Жулиета нашенските влюбени дават приоритет на разума, а не само на емоциите. Те успяват да надхитрят Монтеки и Капулети. Решават проблема, като Евгения се записва да учи електроинженерство в Румъния. Георги й помага с езика и при подготовката за изпитите. Освен това той пък се захваща с нова специализация и успява да вземе като второ висше образование външна търговия.

След това успява не само да издейства разрешение за брак, за което е било нужно изричното съгласие на тогавашния диктатор Николае Чаушеску, но и да се устрои на дипломатическа работа. Оттогава е бил в търговските отдели на представителствата на Румъния в Китай, Гърция, Полша, Югославия и Белград заедно със съпругата си Евгения Попеску.

През 1986 г. двамата Попеску се установяват в Бургас, а през 1999 г. участват в приватизацията на вагоноремонтния и вагоностроителен завод заедно с мениджърския екип.

GP commerse на Георги Попеску е основен акционер на завода. Той е председател на съвета на директорите в "Трансвагон комерс холдинг". Семейство Попеску успяват да докажат, че с каквото се захванат, успешният резултат е налице. След няколко основни разширения и реконструкции сега фирмата се разполага върху внушителна площ от 200 000 квадратни метра, свързана удобно с железопътната и шосейна инфраструктура на града и страната. Новата продукция на завода със стогодишна история с притежаваните от нея нови европейски сертификати за качество се показва всяка година от 2001 г. насам на международни транспортни изложения и печели все повече клиенти не само от Европа - Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Белгия, Полша, Гърция, но и от Азия и Латинска Америка. За това, разбира се, допринасят и международните контакти на бившия дипломат и търговски представител.

Друга част от семейния бизнес се движи от фирмата на Евгения EP commerse. Доколко е успешен бизнесът на Георги Попеску и неговата съпруга Евгения, която сега е и почетен консул на Република Румъния в Бургас, знаят самите те. Но откакто са в Бургас, културните институти не могат без тяхното меценатство. "Мисля, че всеки гражданин, който живее в един град, трябва да даде рамо за неговата култура. Защото тя е лицето на този град - галериите, театъра, операта, музеите", споделя меценатът, научил почти перфектно езика на съпругата си. Той предполага, че има много други хора с отношение към духовните ценности, които само трябва да бъдат намерени. Има, разбира се и такива, които биха искали да помогнат, но нямат финансовите възможности. Има обаче и хора с възможности, които не обръщат внимание. Това е не по-малко лошо. Защото Попеску вярват, че бизнесът и културата трябва да са като скачени съдове. Само тогава може да има хармония в обществото.

Бургаският драматичен театър "Адриана Будевска" е като на абонамент при Георги Попеску. Бизнесменът помага и за постановки, и за реализирането на международния театрален фестивал "На брега", и за ремонта на близо стогодишната театрална сграда.

"Сега положението на културните институти е тежко, затова помагаме, с каквото можем", казва скромно Георги Попеску.

Двамата със съпругата си са страстни колекционери на произведения на изкуството. Офисите и жилищата им в Бургас и Созопол са превърнати в галерии.

С художника Стоян Цанев Попеску се запознават на изложба в галерия "Бургас". Оттогава стават такива големи приятели, че Цанев приема да е кръстник на сватбата на сина Кристиян Попеску.

Колекционерът не крие приятелството си с художниците и най-вече с пловдивчаните Димитър Киров и покойния Георги Божилов-Слона, с бургазлията Живко Иванов, на когото притежава толкова картини, че вече може да открие негова авторска изложба.

Всъщност той притежава картини и скулптури от почти всички талантливи бургаски и български творци. Приятелите му казват за него, че е много точен и земен човек и истински приятел докрай. Казват, че Попеску е богат в истинския смисъл на думата - материално и духовно. Той е ларж, бохем, на когото му прилича богатството, защото знае какво да прави с него.

Като член на Ротари клуб Георги Попеску е поел грижата и за децата от домовете за сираци. Той не крие болката си от неравностойното положение, в което се намират тези деца.

Домът на Попеску е в Бургас, през лятото по-често е в Созопол. В България той наистина се чувства у дома си, но времето му обикновено е разделено между морето и двете столици - българската и румънската. "Не правя голяма разлика между България и Румъния, еднакво обичам и двете. Народите ни са много близки по нрави, обичаи, култура и аз се чувствам еднакво свързан с тях", казва бизнесменът и подчертава без преувеличение, че той, както близките и приятелите си, много отдавна се чувства гражданин не само на Европа, но и на света.

Така Попеску често е на път. Не само заради многобройните бизнес дела и контакти. Налагат го и семейните ангажименти. "С 50-60 километра ни е по-далече столицата на България от тази на Румъния. От Бургас до Букурещ отиваме за три часа, а от Бургас до София - за четири", отбелязва Георги Попеску, за когото разстоянията и общуването имат други измерения.

Семейство Попеску винаги поделя между двете държави и празниците си. Така и тази Коледа ще посрещнат заедно със сина Кристиян, снахата Камелия и 5-месечния внук Георги в Букурещ, а Нова година - на планина в българския курорт Пампорово.

Те всички са доволни, че държавите България и Румъния ще влязат ръка за ръка в Европейския съюз. Смятат, че този вариант е благоприятен както за двете страни, така и за ЕС заради геостратегическото положение на Румъния и България.

Георги Попеску смята освен това, че влизайки по едно и също време в структурите на съюза, двете държави ще имат по-добри позиции и гласът им ще се чува по-ясно. Освен това според него членството в ЕС ще донесе още цивилизованост, откритост и много нови възможности за младите хора, които са всъщност бъдещето на двете нации.