Години наред Лъчезар Братоев се занимава с ветроходство. После завършва ВВМУ "Никола Вапцаров" със специалност корабоводене. С дипломата си на капитан плава няколко години на кораби на бившия "Океански риболов". През 1987 г. напуска и става учител по ветроходство в Златни пясъци. По-късно оглавява отдел "Морско дело" в тогавашното дружество "Балкантурист -Златни пясъци", а след това става началник на яхтеното пристанище в курорта, което експлоатира и като пристанищен оператор. От 16 години се занимава с продажбата на яхти и яхтено оборудване. Приблизително толкова време Братоев е председател и на Българската асоциация на яхтените пристанища (БАЯП).

"Когато човек си купи яхта - а аз купих първата през 2001 г., той променя начина си на живот. Яхтингът те учи на търпение. Той не е за бързащи хора. Всяко едно плаване носи далеч по-голямо удоволствие от това да достигнеш крайната цел, смята Братоев. Казва, че преимуществото да имаш яхта пред кола или къща е, че в яхтата правиш и двете - пътуваш и живееш!. Правиш бизнес и си доставяш удоволствие. "На яхтата си имам безжичен интернет, получавам си имейлите, виждам секретарката си на монитора и знам какво правят във фирмата ми във всеки един момент...", изповядва се яхтсменът. И допълва, че не е нужно у нас да има преференции за покупка на яхта. "Важното е да няма утежнения".

Досегът му с частния бизнес е още в годините преди 1989 г. В лятото, когато става учител по ветроходство, започва да дава и яхти под наем. В началото само като представител на държавата. Заради краткия сезон и пазарната икономика започва да учи в Икономическия университет във Варна. Междувременно, вече на работа в "Балкантурист", участва в изграждането на първото яхтено пристанище в България - това в курорта "Златни пясъци". Малко по-късно става й първият му капитан, регистрира и първата си фирма. През годината, в която правителството на Димитър Попов - 1991 г. освобождава цените, Братоев открива първия си яхтен магазин. "За повечето посетители магазинът беше екзотика. Влизаха вътре да разглеждат и въпреки че сред тях имаше и ветроходци, купувачите се брояха на пръсти", спомня си днес Братоев.

Няколко години по-късно той става представител на "ТС Банк" и започва да събира скрап от региона за "Стомана" - Перник. Продава коли и камиони, регистрира лизингова къща, чрез която внася първите нови автобуси "Ивеко" във Варна, както и още няколко фирми с различен предмет на дейност.

В последните една-две години малко по-малко започва да излиза от повечето си частни фирми. Причината - насочил се е само към яхтинг. "Преди трябваше да имаш много фирми, за да може едната да издържа другата, ако се наложи и да оцелееш. Но сега нещата влязоха в ред. Членството на страната ни в ЕС също не е за подценяване. Конкуренцията е жестока и сериозна. Идват и западни фирми, с които трудно ще се преборим, ако не сме много добри. Човек не може да е добър в 30 бизнеса, трябва да си хванеш един. Аз избрах моя бизнес да са яхтите. Организирам яхтени екскурзии, чартъри, пиратски партита, имам няколко яхтени магазина, купувам яхти, продавам яхти, ремонтира чужди яхти, боядисвам ги, менажирам най-голямата яхта в България и западното Черно море... Думата яхта стои във всички мои бизнеси, в които има перспектива", уточнява Братоев.

Доказателство в подкрепа на думите му е факта, че от година той е представител на яхтите "Бавария" за България. За това време той е продал повече яхти, отколкото са продажбите за всичките 17 години. "Бавария яхтс" е фирмата, която продава най-много яхти в света. И това е нормално, защото компанията е вложила изключително много средства в компютризация и модернизация на производството. В пика си заводът на "Бавария" произвежда по 18 ветроходни и 4 моторни яхти на ден. Така на практика се печели не от всяка отделна яхта, а от мащаба. Затова "Бавария яхтс" заляха цялото Средиземноморие. В Хърватия 80 процента от яхтите са на "Бавария". Почти всички чартърни флотилии в света също само от "Бавария". Тези яхти са като колите с марка БМВ", казва Братоев, който въпреки отприщилите се през последните месеци продажби е категоричен, че пазар на яхти у нас няма.

Хората, които си купуват яхти, са все още единици. В списъка влизат предимно крупни предприемачи. Според Братоев, за да успееш да продадеш една яхта, клиентът задължително трябва да я види, да я почувства. "Яхта по каталог не се продава", убеден е той. Затова той тегли кредити и купува яхти, които после продава. През миналата година е купил около 20 яхти, от които е продал почти всичките. Цената им варира от 60 до 300 хил. евро в зависимост от екстрите. Братоев е поръчал и най-скъпата яхта "Бавария", чието производство е започнало само преди броени седмици. Яхтата ще може да се види скоро и във Варна.

Освен за работата си като представител на "Бавария яхтс" Лъчезар Братоев може да разказва с часове и за превърналите се в задължителна морска атракция пиратски партита и яхтени чартъри чрез фирмата "Марина груп". Дружеството е основано още преди години от Братоев и най-добрия му приятел Веселин Лазаров. Днес яхтсменът участва само в управата на фирмата.

В момента "Марина груп" разполага с 10-ина "пиратски" корабчета. Гордостта й е ремонтираната до основи само преди няколко месеца изоставена яхта "Тивия" на Дончо Папазов, както и построен преди близо 60 години в Дания кораб, който ще бъде възстановен до лятото на следващата година. Плавателният съд е бил дори главен герой в българския филм "Йо-хо-хо", твърди Братоев..

Последното му предизвикателство е менажирането на най-скъпата яхта в България и цялото Черноморие - "Will see". Дневният й чартър е 7500 евро, а цената й е над 6.5 млн. евро. "Малко хора могат да си позволят подобна сума. А тези, които могат - харчат пари за глупости, а не за яхтени круизи, тим билдинг или конференции на яхтата. Не говоря само за суперяхти, а и за яхтите на "Бавария", които продавам и с които напълнихме варненското пристанище. Те струват десетки пъти по-малко и са по джоба на местните бизнесмени. А за да си купиш яхта, не е задължително да си ветроходец или влюбен до полуда в морето. Задължителното условие е да ти става лошо на море", заявява Братоев.

Иначе по думите му, за да се развива успешно яхтингът у нас, са нужни три неща. На първо място - хора, които не са бедни. Трябват още пристанища, които не са мръсни, и яхти, които да не са пред потъване. И това съвсем не е малко."

Яхтените пристанища у нас трябва да се отдават на концесия, посочва още Братоев. "Няма човек в България, който да е управлявал яхтено пристанище по-дълго от мене и да знае за какво става въпрос. Яхтеното пристанище е като всяко друго инфраструктурно съоръжение. То повишава доходите на всичко и всички около него, било то хотели, магазини, но самото то по себе си не печели особено много пари. Възможно е да се печели, ако се управлява добре и има добра клиентела. Но трябва да имаш голям финансов ресурс и да чакаш дълги години, за да започне едно такова съоръжение да печели. Въпросът е, че всичко което е разположено около яхтен порт процъфтява. Селца, които имат яхтено пристанище никога не западат. Затова трябва да се даде възможност тези пристанища или да се отдадат на концесия, или направо да се дадат на клиент. Затова пристанищата трябва да се управляват от частници. Още повече че по данни на Световната яхтена организация, яхтеният турист оставя приходи колкото 31 обикновени туристи. Той харчи средства не само за алкохолна консумация или посещения по дискотеки като масовите туристи. Той като е като охлюв - с къщичката на гърба си, и като влезе в магазин си купува много неща - дрехи, храна за по 20-30 дни, оборудване и много др. Точно това е разликата в един яхтен турист с този, който посещава "Златни пясъци", "Св. Константин" или "Слънчев бряг". В основната си част това са хора, които идват у нас, за да спестят пари. Нерядко на тях им излиза по-евтино да са тук на курорт, отколкото в собствените си страни. Яхтеният турист няма подобен манталитет", категоричен е Лъчезар Братоев.

Категоричен е и за друго. "България има какво да предложи на яхтсмените от света. Ние имаме хубави вина, култура... Има какво да се види. Най-хубавото обаче е, че за мнозинството от яхтените туристи България е една тотално непозната държава. Има яхтсмени, които от години плават и им е омръзнало да посещават едни и същи средиземноморски пристанища и искат да дойдат тук с яхтите си. Така че яхтеният туризъм определено има бъдеще, заключава Лъчезар Братоев. За пристрастията и хобито си, превърнати в професия, е разговарял още през далечната 1992 г. в Мадрид със Симеон II. "Когато стана премиер, определено не му беше до яхтен туризъм, но 10-ина години преди това му беше интересно и дори беше представял мои разработки на испанския крал Хуан Карлос II". спомня си още Братоев. И посочва, че в бъдещите му планове влиза реализацията на идеята да направи покупката на яхти у нас по-лесна.