"Ако трябва да използвам онова разделение на семействата, характерно за периода на социализма - работническо семейство и такова на служители, моето беше на служители. Баща ми беше учител, а майка ми работеше като деловодител. Родът ни е от Венчан, Провадийска община. И двамата ми родители не бяха свързани с изкуството. Виж, дядо ми беше друга работа", връща се назад в годините Нели Вълканова. Той е бил човек, запален от искрата на театъра, актьор, режисьор и постановчик, години наред е автор на почти всички спектакли в местното читалище. "Всяка зима е обикалял селата, за да показва на хората различните представления. Защо през зимата?! Защото през останалите месеци хората са били заети с работата по полето. И като стане студено, за да не се опиянчват и да се събират в кръчмите, е било по-добре да гледат театър", с усмивка си разказва актрисата. И като човек, намерил сродна душа в миналото, бързо прибавя: "Помня го много добре. Той ме учеше да играя танго! Върху един стол!" По думите на Нели Вълканова това, че е започнала да се занимава с театър, не й е гарантирало някакво специално отношението към нея в семейството. Причината - ами просто нейните роднини са по- прибрани откъм емоции хора. Никой не е бил глезен, добрите неща, случили се с Нели, са били приети сдържано. "Сигурно са се радвали, че са ме приели във ВИТИЗ, особено дядо, но единствената разлика между мен, сестра ми и братовчедка ми беше, че ми даваха малко повече пари", смеят се очите на Нели Вълканова. Тъй като семейството й живее в Провадия, логично първите й актьорски стъпки са там. "По това време в този град имаше един много силен самодеен театрален състав. Ръководеше го Петър Тодоров, същият този човек, чието име се свързва с ръководството на няколко варненски вестника. Той ме подготвяше. Когато дойде обаче времето на предварителното отсяване за НАТФИЗ, Илия Пенев, Бог да го прости, много ме ядоса и аз реших да не се явявам. И бате Петьо (бел. ред. Петър Тодоров) с един мотор "Балкан"-че и учителят ми по литература, дойдоха във Варна да ме пазят от предния и задния вход на филиала да вляза да ме изпитат. Изобщо всичко става с панаири, не по нормалния начин", категорична е Нели Вълканова. И сякаш в подкрепа на думите й, докато говорим на брега на морето, към нас се приближава странно изглеждащ мъж. Облечен в раиран панталон, с леко навит крачол и напук на предупрежденията за птичи грип с мъртъв гларус в едната ръка. Започва да крещи отдалече, че цял живот си е мечтал да даде интервю и държи това да стане в момента. Казва, че ще остави гларуса, където му е мястото, и махва с пръст, за да разсее всяко съмнение, че ще върне, за да говори пред микрофона. "Ето, лудите ги привличам. Тях Бог ги пази", казва Нели Вълканова, преди да се преместим по- нататък по брега.

"Никога не съм правила кариера! Просто съм работила", казва актрисата. И казва, че за нея най-голямото удоволствие е емоцията, която може да даде на публиката и на колегите, с които е на сцена. "Какво повече може да искаш?! Театърът е изкуство, което се случва в момента и когато този миг отмине, вече не е същото. Енергията я има, докато трае спектакълът..." След като завърша ВИТИЗ, любовта й към фотографа Гаро Кешишян я връща обратно във Варна. Тези, които ги познават, казват, че и двамата са на една вълна - емоционални до крайност, хора авантюристи. Дори си спомнят за една случка, в която Нели успяла да спре на стоп водоноската, която чисти улиците, и с чар склонила шофьора да закара нея и Гаро в къщи. За Нели Вълканова е излишно да изпадаш в подробности за нещата, които са минали. Все пак обаче казва, че особено удоволствие й създава работата в Театъра на открито във варненските Римски терми, където от 1978 до 1983 г. намират изявата актьорите от Младежка сцена. "Жалко, че градът се лиши от това пространство, в което можеха да се играят интересни спектакли. Не съм съгласна с археолозите, че това е паметник, който не бива да се използва, а само да се гледа. По същата логика проявите в амфитеатъра в Пловдив или в акропола в Атина също трябва да бъдат прекратени?!", завършва мисълта си актрисата. Другият особено важен момент за нея е инициирането и създаването на кафе-театър към Фестивалния и конгресен център. "Заедно с Илия Раев успяхме да създадем още една сцена. Откриването стана с откриването на ФКЦ. Първото ни представление беше "Око за другите" на Питър Шафър с режисьор Наум Шопов. Заедно с Дафинка Данаилова (бел.авт., сегашен директор на Варненския драматичен театър) изиграхме над 80 представления на "Волни птички божии" по текст на Недялко Йорданов. Изобщо имам прекрасни спомени от това време", казва Нели Вълканова. С лека тъга споделя ,че режисьорите й отреждат роли все на властни жени, силни като характер. "Но не актьорът решава какво да играе, решението е на режисьора." Нели Вълканова е носител на награда на зрителите - Варна, 82 г., и награда от Прегледа на българската драматургия през 1989 г. за ролята на Невена в "Къща" от Антон Страшимиров. Миналата година има номинация за "Аскеер" за женска роля - Пруденсиа в "Домът на Бернарда Алба" на ДТ "Ст. Бъчваров". В последното си превъплъщение - Дафина, може да бъде видяна на 21 февруари от 18 часа на сцена "Филиал". В театъра, чийто живот споделя вече 30 години.