В началото на 2007 г. той стана първият европейски доктор по туризъм у нас, а успешната му дисертация на тема "Конкурентоспособност на туристическа дестинация България" бе първата от 14 години насам в катедра "Икономика и управление на туризма" на Икономическия университет (ИУ) във Варна. Не само за това председателят на Варненската туристическа камара и зам.-ректор на ИУ доц. Марин Нешков му подари меч с надпис "Вени види вици" и го провъзгласи за "рицар на туристическата наука и практика".

Стоян Маринов завършва същия този университет преди 20 години с магистърска степен по "Икономика и организация на туризма". Следват множество специализации в университетите в Манчестър, Съри и Бормът, Великобритания, в университета на Невада, в Лас Вегас, в Балеарския университет в Палма де Майорка. "Специализациите в чужбина само ме убедиха, че българската туристическа теория и практика са на световно равнище. Лесно е да правиш туризъм в необятен и на всичкото отгоре и подреден пазар като САЩ, много по-трудно е в малка страна със своенравни хора като България", казва Стоян Маринов.

С ръка на сърцето той признава, че най-много за туризма е научил като... екскурзовод в Златни пясъци и през почти 8-те години работа в "Слънчев бряг" ЕАД, където започва като управител на спортно-анимационен център и стига до изпълнителен директор през периода 1995-1997 г. И сега отчита това като най-голямото предизвикателство в живота си. "Десет километра плажна ивица, почти 10 кв.км фирмена територия, 108 хотела, 25 000 легла, над 500 заведения за хранене, транспортен парк, оранжерия, 5000 души постоянен персонал и още толкова сезонен - и всичко това в една турбулентна среда на държавнополитически, институционален и законов нихилизъм." "Успяхме да постигнем мир между групировките в курорта; планирано да градим материална база, а не да я рушим; да създаваме работни места, а не да съкращаваме; да повишаваме заплати, а не да ги задържаме на равнището на минималната", разказва за това време Маринов и добавя: "Заварихме една условна единица, а оставихме след нас една единица и половина." Защо говори в множествено число ли? Защото е екипна и консенсусна личност. И ако това звучи напарфюмирано днес, може само да отбележим, че Стоян има много приятели.

Маринов никога не пропуска да спомене хората, от които е получил най-ценните знания и умения в туризма - "директора, при когото започнах кариерата си в Слънчев бряг - Григор Харизанов". Научно-преподавателската си кариера пък дължи най-много на доц. д-р Елена Атанасова, "за което ще й бъда вечно благодарен". Първият човек, на когото трябва да благодари обаче, е баща му. Именно той го насочва към специалността "Икономика и организация на туризма" в тогавашния ВИНС - Варна. "Само с този си съвет - да уча и работя в туризма, той е преизпълнил многократно родителския си дълг", заявява днес Стоян Маринов.

Той пък е преизпълнил може би бащините очаквания, а заедно и с това и професионалния си дълг. Можем да не споменаваме друго след 37-те книги в областта на туристическия маркетинг и мениджмънт, издадени самостоятелно или в съавторство. "Нямам усещането, че съм написал много. Желанието ми е отсега нататък да използвам натрупания практически и преподавателски опит, за да напиша нещо разбираемо и полезно за нуждите на хората с интереси в туристическата индустрия", казва Маринов.

Присъщата му скромност може да се постави без никакви угризения в кавички, защото не му пречи да демонстрира самочувствие. Няма амбиция да бъде непременно "на върха", а по-скоро върхът да изглежда така, както той го проектира. Защо иначе му трябва да напише структура на едно бъдещо министерството на туризма в България? Едва ли само от научен интерес, за да стане част от дисертацията му. "В България много хора са с по-големи амбиции от възможностите, които притежават. Сигурно и аз не правя изключение", казва Маринов.

Може би скритото му призвание е да бъде имиджмейкър, но усилията му в момента са разпределени само в три направления - обучение по туризъм, изследователско-приложна дейност в туризма и туристически бизнес. В първата област подготвя две книги за обучението на туристически кадри. Съсредоточен е и в успешното завършване на проект по ФАР за повишаване квалификацията на ръководния персонал в малките и средните туристически фирми. Маринов е част от екипа за изготвяне на програмата за развитие на туризма в община Варна. Що се отнася до бизнеса - "вниманието ми е съсредоточено върху осигуряването на устойчивото фирмено развитие на "Турекспо - Варна" АД като фирма на Варненска туристическа камара". Това определя и като най-голямото си предизвикателството в момента - "да съхраня възходящото развитие на "Турекспо - Варна" в агресивната бизнес среда, в която работят малките туристически фирми в България". "Ако някои ви каже, че малката фирма се управлява по-лесно от голямата, значи се шегува", категоричен е Стоян Маринов. Бъдещите му идеи също са в тези три насоки. За реализацията им възнамерява да се концентрира върху подготвянето на проекти по фондовете на Европейския съюз.

За съжаление туризмът като цяло ще усвои не голяма част от еврофондовете, прогнозира Маринов - особено ако браншът и отговорните за това държавни институции останат на настоящото си равнище на компетентност и капацитет за изготвяне и управление на проекти.

Единственият период, в който Маринов е свидетел на "някаква туристическа политика у нас, е 1997-2001 г. "Политиката тогава бе бърза и цялостна приватизация на българския туризъм на парче. Политиката на държавата след приватизацията не е сбъркана, защото не може да бъде сбъркано нещо, което липсва", заявява директорът на "Турекспо - Варна". "Преди избори политиците от всички партии кокетничат пред туристическия бизнес и го ухажват. Пишат се и се подписват меморандуми с браншовите организации. Затова и първото си европейско лято браншът ще посрещне като "разбунен кошер". С "мислен-недомислен, но очевидно неграмотно скроен законов режим за ДДС, с отблъскващо-възпиращ визов режим за македонски, сръбски, турски и други НЕ-ЕС туристи, с информационен хаос около прословутата "Натура 2000", с изтичане на качествените туристически кадри зад граница, с претендиращи за някаква неясно регламентирана национална представителност браншови и продуктови туристически организации, с гласени n-ти поредни кръпки в закона за туризма..." Ето това е бизнес средата на българския туризъм на прага на първото европейско туристическо лято, отсича Стоян Маринов.

"Предизвикателството пред българските туристически фирми е не само да оцелеят в агресивната среда, но и да постигнат по-добри резултати от предходната година. И аз вярвам, че те ще го направят, защото крачката назад означава фалит", уверен е Стоян Маринов. И защото "въпреки усилията на политиците да му "помагат" българският туризъм се развива възходящо." Ако някой се съмнява, Стоян веднага ще го прати да му наеме свободна стая в качествен хотел в Широка лъка по време на кукерските празници или в Казанлък, Пловдив и Велико Търново по време на празниците на розата. Той е уверен, че ако внесем малко повече планиране и разум в териториалното развитие на българския туризъм, ако създадем и поддържаме по-ясна и константна нормативна база, ако се научим на по-добър маркетинг, то перспективите пред дестинация България ще са добри.

А за вече изтърканата тема с липсата на стратегия за развитието на туризма Маринов си има собствена трактовка: "Понеже всички пишем и говорим, а никой не чете, по-лесно е да кажеш, че няма стратегия за българския туризъм, отколкото да коментираш и доразвиваш градивно множеството налични разработки по темата."