22 декември 2005 г. Мъж, облечен в перфектно скроен костюм, разгъва красив копринен шал. Докато неколцината намиращи се край него фотографи се надпреварват да снимат, той обяснява. "От продажбата на такива шалове в поделенията на групата "Солвей" успяхме да съберем няколко десетки хиляди лева, които ще дарим на дома във Виница". Мъжът е Франк Шнайдер, единият от двамата изпълнителни директори на девненския завод "Солвей - Соди".

Месеци преди това той посещава дома за медико-социални грижи във варненския квартал и изпада в потрес от условията, при които живеят децата в него. Решава да помогне и така поставя началото на кампанията "Искам да порасна". Освен от продажбата на шалове средства се набират и с поставени на всевъзможни места касички за дарения от служителите на девненския завод. Година по-късно от "Солвей - Соди" отчитат над 120 хил. лв., дарени за благотворителност на различни социални и детски заведения на територията на Варна и региона за 2006 г. Извън тази сума са други 102 хил. лв., събрани в рамките на най-значимата социална акция за 2006 г. - кампанията "Искам да порасна". Тя цели закупуването на животоспасяващи кувьози за отделението за недоносени деца в дома във Виница. Резултатът от идеята, която предизвика висок обществен интерес и лична ангажираност от различни институции, медии, творци и около 30 фирми, беше откриването на отделението на 19 декември миналата година. Междувременно при всяко свое посещение Франк Шнайдер непрекъснато дарява лакомства за различни празници, вещи и продукти, лични средства, дрехи. Освен за дома във Виница, част от тях се насочват и към "Карин дом", откъдето се преразпределят за други нуждаещи се. Заради мащабните социални проекти на девненския завод, на 15-та годишна церемония за връчване на традиционните награди на клуб "Отворено общество Франк Шнайдерс беше удостоен с грамота "Дарител на годината". А благотворителните инициативи не спират и през 2007 г. Само до момента от "Солвей - Соди" са дарили над 50 хил. лв. за медицинско оборудване и апаратура за болница "Св. Марина"

"Това е въпрос на лична отговорност. Ако хората като мен, които благодарение на поста си имат възможността да помагат, не поемат ангажименти, как може да очакваме това от други хора с по-малко влияние", аргументира се Франк Шнайдер.

Той е роден в някогашния Източен Берлин през 1957 г. След драматични обстоятелства, семейството му напуска ГДР през 1959 г. "Аз бях на две години. Имам снимка с родителите си, в момента когато пристигаме в Хановер. Родителите ми са с по чанта във всяка ръка, бебе на рамо и две по-големи момичета. Това е. Без никаква представа какво да правят, а и всички изпити, които бяха държали при завършване на образованието си в Източна Германия, трябваше да ги издържат наново. Баща ми беше учител и беше доста трудно начало. Но въпреки всичко имам много хубави спомени от детството си. Родителите ми успяха да не допуснат ние, децата, да страдаме. Бяхме в затруднено финансово положение, но аз и сестрите ми никога не го усетихме", спомня си изпълнителният директор на "Солвей - Соди".

Завършил е химия. Има докторска степен по физико-химия. По-късно завършва и икономика. Казва, че все още се чуди къде е тръпката в това да стане химик. "Работата е там, че имах две идеи какво да правя с живота си. Едната беше да стана адвокат, а другата да стана химик. Като всяко дете като малък правех много опити, особено с електролиза. Бях запален по водорода. Освен това ме интересуваше електричеството. Понякога правех доста стряскащи опити, от което моите родители не бяха много радостни. Исках да видя, да науча нещо ново, да разбера процесите в света. А по-голямата част от тях са свързани с химията. Изборът на образованието ми се оказа мъдро решение", категоричен е Франк Шнайдер. Спомня си времето на докторантурата си като "много хубаво". Причината? "Разполагах с голяма свобода, за да правя каквото ми харесва и да си проправям пътя. Започнах да уча и икономика още в началото на професионалната си кариера. Осъзнавах, че само с химията не може, освен ако не желаех да се озова в лабораторията и да правя опити. На практика, икономиката се оказа ключа към развитието в кариерата ми на изпълнителен директор", допълва той. И пояснява, че не изпитва съжаление за това, че не е станал адвокат. "Достатъчно щастлив съм от решението си. Въпреки че единственият път, когато ми се наложи да ползвам правни услуги, си го помислих. Беше в момента, в който получих фактурата."

Франк Шнайдер става изпълнителен директор на "Солвей - Соди" през 2005 г. В България идва от завода на "Солвей" в Райнберг, Германия. Там пет години преди това започва работата за белгийската химическа група като координатор производство. Казва, че от първия си работен ден в Девня си спомня най-вече изумлението си от размерите на завода. А впечатлението му е повече от основателно, защото девненският завод е най-големият в портфолиото на "Солвей" и един от трите най-големи содови комбинати в света. Първият му работен ден у нас обаче далеч не е първият, в който Шнайдер се изправя пред мащабите на социалистическото строителство.

"За пръв път дойдох тук през 1996 г. По време на приватизационната процедура за завода. Тогава работех за конкурентна на "Солвей" компания. Там отговарях за бизнеса със сода в световен мащаб в сектора за техническо сътрудничество и едно от предизвикателствата пред мен беше да намеря нов содов завод за придобиване. Ходихме в Полша, Румъния, Холандия , Великобритания, Австралия, Франция... и дойдохме и в България. В крайна сметка загубихме конкуренцията със "Солвей", но това се оказа добре, защото аз все пак дойдох тук. Вече като изпълнителен директор бях впечатлен не само от размерите, тъй като това е най-големият содов завод, който съм виждал през живота си, но също така и от прогреса, който беше постигнат само за няколко години", разказва Франк Шнайдер. Допълва, че въпреки тригодишния си вече престой у нас все още продължава да се изненадва от българите и от съобразителността им. "За всички видове проблеми вие можете да намерите много специфични решения по много специфичен начин. Вие сте много съзидателни и това е нещо, което ме изненадва. Дори и в завода, където хората са наистина интересни, те винаги ме шашкат с решения, които аз никога не бих могъл да измисля и не биха ми хрумвали. Интересно е да се наблюдава нещо подобно. Другото, което много ме изненада, беше винената култура в България. Нямах представа за нея", посочва Шнайдер.

"Аз съм работлив, гъвкав, социално отговорен, винаги отворен за нови идеи, понякога нетърпелив, отнасящ се с уважение към хората." Това са думите, с които Шнайдер описва самия себе си. За хората, които работят с него, обаче той е много повече. Широко скроен и с изключително чувство за хумор са само част от изразите, с които го описват подчинените му. Няколкоминутен разговор с него пък може да разбие наложилото се клише за "средностатистическият германец". Франк Шнайдер определено няма нищо общо с тази представа.

Казва, че харесва българска кухня. "Гювечета." Но много повече от храната харесва ракията и виното. Българските му уроци обаче включват и език. "За мен е много трудно да говоря на български, но мога да се справя в ежедневния живот", твърди Шнайдер. Харесва предизвикателствата, въпреки че "предизвикателство" е една от думите, които най-много го затрудняват на български. Почива си с джогинг и всеки ден пробягва по около 10 км. Преди няколко месеца имал идеята да се пробва на маратон. "Проверих мога да пробягам 15 до 17 км, за повече ми е трудно. А маратонското бягане е 42,195 км. Аз ставам на 50 години и с всичкия стрес, на който съм подложен, трябва да внимавам." Определя раждането на трите си деца като най-интересните случки в живота му. "Дъщеря ми е на 21 и вече следва. Имам син на 18 и още един син на 15 години. "Всички обаче са много отдадени на музиката, особено синовете ми. Единият свири на барабани, а другият малко прекалено на електрическа китара. Ако ми дойдете на гости, поне на 150 метра преди къщата ми ще чуете електрически китари и бой на барабани и ще разберете, че сте стигнали", разказва Шнайдер, пред когото най-голямото предизвикателство е да намери баланса между професионалния си живот и семейството в Германия.

Франк Шнайдер също e почитател на музиката, а в младежките си години дори е свирил на тромпет. Харесва различни стилове, но предпочита рок. Всъщност харесва дори малко хевиметъл - "синовете ми свирят такива неща, налага ми се да слушам доста и в един момент започват да ми харесват". Иначе е фен на "Куин". Обича седмото изкуство, а сред любимите му филми са "Форест Гъмп" и немският "Der Untergang" (Пропадането), който разказва за края на най-черната глава от историята на Германия. "Много ме впечатли и една книга за живота на Александър фон Хумболт и математика Карл Фридрих Гаус, тъй като е написана по много интелигентен начин и е богата на информация." Освен за химия, икономика и исторически пристрастия обаче Шнайдер може да разказва и за редицата си пътувания в чужбина. При едно от тях, в Австралия, "имах възможност да изляза в морето и да видя огромно стълпотворение от морски лъвове. Имаше 300 или 500 животни. Никога не бях виждал толкова много в живота си. В САЩ пък отидох в прословутата Долина на смъртта, където се появиха проблеми с колата и беше трудно да се измъкнем".

Казва, че при контактите си винаги залага на усета си за хората. "Това чувство е най-важно в мултиезикова компания. Ако го притежаваш, езикът не е проблем", пояснява Шнайдер и с усмивка уточнява, че Лондон е любимият му град. "Защото разбирам езика по-добре, отколкото ако отида в Париж".

---

От 1 юли досегашният изпълнителен директор на "Солвей Соди" в Девня Франк Шнайдер поема поста генерален директор на "Солвей" - Германия. На негово място е назначен Дени Самсон, досегашен маркетинг мениджър в централата на "Солвей" в Брюксел.