Зелени човечета
Не са извънземни, а защитници на природата. "Жънем разочарования, но и все повече привърженици, казва председателката на фондация "Биоразнообразие" Радостина Ценова
Тя е от онези, които напоследък наричат зелени човечета. Започва да учи непопулярната преди години специалност "Екология". Бързо разбира, че не би трябвало тя да е кабинетна наука. Заема се да докаже, че може да бъде приложна дисциплина. Че птичките и тревичките не са само в учебниците и могат да носят полза на хората, а не само забрани. Цялата й енергия досега е посветена на промяна в нагласите в Бургас, Малко Търново и Царево. Проповядва, че екология не е мръсна дума и че еколозите не спират развитието и инвестициите в региона.
Свързват името на Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие с природната забележителност Пода, с проект "Бургаски влажни зони". Била е координатор на Българското дружество на птиците в Бургас. През последните месеци е в центъра на публичното пространство с горещата зелена тема Странджа.
Просветителството
Преди близо десет години малцина от бургаската общественост правеха разликата между екологична неправителствена организация, екологичен проект и Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите. Всички попадаха под общия знаменател еколози или природозащитници.
Докато учи в университета в Пловдив, Радостина става доброволец на Българското дружество за защита на птиците. За периода от 1998 до 2003 г. работи в Българско-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието. Гордее се с факта, че за кратко време екипът е успял да промени представата на бургазлии за езерата, които се намират около града. В съзнанието на голяма част от тях от съгражданите й те вече не са само блата и развъдници на комари, а ценни, важни екосистеми, зони, които носят ползи и са източник и на друг вид туризъм - орнитоложкия.
"В Бургас винаги се е говорело за екология, но за първи път се постави на дневен ред темата за езерата като важна част от града. Всичките ни инициативи бяха свързани с тях, провеждахме конкурси, лекции сред ученици и студенти, бригади на Атанасоваското езеро", разказва Радостина. Паралелно с това екипът на програмата обучава и бъдещите експерти от РИОСВ - Бургас, в новия отдел "Защитени територии".
"Когато работиш, неизбежно имаш много тежки моменти и тогава си мислех, че не сме толкова популярни, трудно беше убеждаването на хората и институциите. Засягаха се и много различни страни рибари, РИОСВ, общината, роми, които незаконно ловят риба. Сложно беше за координиране и намиране на баланс", спомня си тя за началото.
Усещането, че разбиваш с глава стената, обаче продължава до днес. От последните две години, през които е координатор за Странджа на фондация "Биоразнообразие", живее с мисълта, че е в сюжет на "Изгубени в превода". "Конфликтите между дирекцията на парка и общините натрапват чувството, че между хората зее някаква пропаст. След конфликтите с община Малко Търново дойдоха тези с Царево, после и решението на Върховния административен съд за отпадане на статута на парка.
Непрекъснато каним кметове на срещи, отговор няма. Единственото обяснение от страна на кмета на Царево Петко Арнаудов беше, че докато тези хора са в дирекцията на парка, той на една маса с тях няма да седне. Това те кара да мислиш, че е невъзможен смислен финал на начинанието и този конфликт ще тлее десетилетия. А всъщност той избухна", казва Радост. И признава, че непрекъснато ескалират претенциите на общините, свързани с най-ценните територии от парка. "Не се получаваше истински дебат, няма чуваемост, опитите да създадем консултативен съвет винаги бяха свързани с отказ от участие на една от важните страни. Не се вижда края на тази сага и това те обезкуражава." Според нея и съмишлениците й сега целият шум е насочен към Черноморието, но тепърва ще зейнат по-големи дупки. Скандали се очакват заради замени на земи, изсичането на горите. "Много ми се иска в управлението да дойдат смислени хора, които да предложат как да се развива този район. Не на всяка цена с бетон обаче", казва Радостина.
Каузата "Странджа"
За нея Странджа е странна тема. Също както планината, обвита в мистика и загадки. "От една страна, е хубаво да отидеш там и да видиш местните хора, да им помогнеш с идеи, финансиране. Но в същото време ежбите за територията на парка са много странни. Защото много често дребничкият интерес претендира да бъде кауза.
До този момент фондация "Биоразнообразие" е извървяла дългия път по проектиране на Плана за управление на парка, търсенето на компромиси между интересите на общините и природата, намирането на помирителни текстове и за собствениците на земи. 350 000 лева е дало швейцарското правителство досега за опазване на биоразнообразието в района на планината. В същото време от 2005 г. планът за Странджа отлежава в Министерството на околната среда и водите. Наскоро именно Радостина заяви, че екологичната организация ще съди министерството за това, че бави приемането на документа. Според нея, ако той беше приет, сега нямаше да се стигне до обжалването на статута на природния парк и нерегламентираното строителство на селището "Златна перла" край Варвара.
Делото срещу МОСВ ще е за неспазване на административната процедура. Преработеният план и екологичната оценка са внесени в министерството през август 2005 г. за разглеждане от висшия експертен екологичен съвет. По закон експертният съвет трябва да се произнесе по плана в тримесечен срок. "Все още чакаме отговор, въпреки че минаха повече от година и 10 месеца, откакто сме го предали", заяви Ценова. Тя не е склонна да приеме потупването по рамото от страна на държавни чиновници, нито пък думите им: "Какво толкова вие имахте програма с точки и подточки. Сега, че една точка не е изпълнена - здраве да е!"
Не можеш да кажеш: "Имали пари швейцарците - дали, имал някой време - работил залудо", възмущава се Ценова.
Противостоене
Датата 29 юни. Тогава тричленен състав на ВАС обявява за нищожна заповедта за създаването на природния парк от 1995 г. Според решението Странджа като защитена територия не съществува, а десет години работа там е отишла на вятъра.
"Това беше много преломен момент лично за мен, признава Радостина. Приех решението изключително болезнено и се почувствах унизена, защото в тези няколко страници корупцията и парадоксите в държавата се виждат черно на бяло. Няма нужда някой да ти обяснява и да четеш между редовете. Ти ги виждаш написани нещата. Това беше такъв удар върху всичко, за което съм се борила през тези години.
Виждаш как десет години труд са отишли на вятъра. Първата ми мисъл беше, че трябва да се махна оттук и няма какво да правя в тази държава повече."
Светлината идва с гражданските протести. "Те ми върнаха надеждата, че нещо може да се промени и тези "зелени човечета" могат да преобърнат ситуацията", казва тя. По думите й хората на улицата не са нито еколози, нито природозащитници в пълния смисъл на думата. Те са граждани, на които им е писнало институциите да им се надсмиват в очите. Искат най-сетне нещо разумно да се случва в държавата. Малко й е мъчно, че години наред се опитват да представят своите послания към институциите и остават неразбрани. А протестиращите не се нуждаеха от увертюри, за да си кажат мнението, и тяхната дума беше много по-чуваема. "Това е добър индикатор, че в тази държава започва да се създава гражданско общество, което не се нуждае от измислени лидери. Ние винаги търсим да не влизаме в конфронтация и да предложим по-консенсусни решения , но те си имат своя логика на протест и не се съобразиха с нашите доводи", казва още еколожката.
Категорично отхвърля обвиненията, че екологичните организации действат избирателно в своите акции и са дали без бой друга крепост - местността Камчийски пясъци, чийто защитен статут също падна в съда. Всичко според нея е начин на въздействие върху общественото мнение, както и неговото привличане.
"Ние правихме пресконференции писахме писма, оплакахме се на всички възможни инстанции и никой не ни чу. А тези 200 души само за два часа успяха да направят онова, което ние с месеци не успяхме." Според нея даже самите неправителствени екологични организации не са толкова креативни, колкото младите хора от университетите, които излязоха на улицата, за да защитят планината.
"Особеното мнение на единия съдия дава съвсем ясен отговор къде е потулена истината и как блести лъжата. Това доведе до ескалация. На мен ми е мъчно, че не можем да бъдем чути, както бяха тези млади хора", разсъждава Ценова. Казва, че протестът от последните седмици не е социален, нито битов, не е свързан с оцеляването.Той е спор за бъдещето на страната и хората в нея. "Хубавото е, че сме на път да се оттласнем от първобитността, където основното е хлябът и идеята да оцелеем. Бавно и трудно стават промените, надеждата е в това, че има хора, които държат и на високи неща. За тях има значение какво се случва в страната и са нетолерантни към повсеместната отявлена мутризация", обобщава природозащитничката.
Според собственици на земи и инвеститори обаче еколозите се опитват да диктуват дневния ред на обществото, да определят коя инвестиция да се случи и коя не и винаги изтъкват аргументи с чиста околна среда, че използват еврофондове и донорства като начин за съществуване.
"Според мен проблемът е в това, че държавата не си върши докрай работата. Ние по никакъв начин не бихме се намесили, ако бяхме сигурни, че държавата си вършеше работата и упражнява контрол върху начина, по който издава разрешенията за строителство. Случаят със "Златна перла" е добър пример затова, ако не се беше вдигнал шума и медиите не бяха започнали тази битка, всичко щеше да си остане скрито-покрито, строежът щеше да е завършен и туристите щяха да бъдат там. Въпросът е в това, че се налага все още ние да изпълняваме работата на държавата, което на нас не ни харесва. Нашата основна роля е да бъдем коректив на държавата.
Предателствата
"До момента предателствата в нашата сфера се свързани с докладите по оценка за въздействие върху околната среда. Хора, които години наред са работили за екокаузата, се продават за пари и предават всичко, в което години наред са вярвали", казва Ценова. Според нея темата ще става много актуална и остра занапред, защото законът в България е парадоксален. Според него тази оценка се заплаща от инвеститора и няма механизъм, по който някой експерт заради името си да напише отрицателно становище, защото е ясно, че следващия път инвеститорът няма да го потърси. Това е най-големият порок в механизма. "Усилията ни сега ще бъдат насочени в тази посока, защото всички казуси по "Натура 2000" ще се решават с екологична оценка. Можете да си представите колко отрицателни оценки ще има и колко строежи ще бъдат спрени", разсъждава Ценова. Категорична е, че докладите трябва да се издават от независима агенция, която да плаща на експертите за тяхното изготвяне.
Смята като своя малка лична победа, че темата за защитените територии влезе в публичното пространство и за тях се заговори. Мечтае и след десет години да кажем, че най-ценното нещо в България е природата.
Знам, че природозащитната дейност е проникнала до кости в съзнанието й. Дори дипломната и работа в СУ "Климент Охридски", където завършва магистратура в специалността "Връзки с обществеността", е на тема "Изграждане на корпоративна идентичност на системата от защитени територии в България".
Прозорливо преди година ръководителят и проф. Здравко Райков слага Странджа като подтема, без да е наясно какъв пророк ще се окаже и колко актуална ще е сега тази разработка. Ценова развива тезата, че в липсата на корпоративна идентичност на защитените територии е голямата част от проблемите им.
"Видях, че с чисто нашите екологични аргументи е трудно да се въздейства на хората и да им обясниш колко са ценни птичките. Реших, че е важно да имам теоретичен опит. Никоя от категориите на защитените територии не е добре комуникирана, не е ясно за обществото какви са режимите на защита, забраните", оценява Радостина. Признава, че повечето от зоните нямат ясни видими граници, което се използва в съда като мотив за обжалване. Липсва национална идентичност на самите територии. "Отново проблема е в МОСВ. Още от 1933 г. досега няма една страничка, написана как да бъдат означени защитените територии", казва тя. Единствено националните паркове имат някакво лого. Повечето хора не правят разлика между национален и природен парк, което се видя и при последните дебати, казва още тя.
Иначе преди две години Радостина и още две момичета еколожки стават кръстници и на наградата на публиката "София филм фест" "На брега". Има ли смисъл да казвам, че наградата вече носи името "Сребриста чайка". В нея е вплетена идеята за птици, море и езера, която отнася всеки автор на спечелил наградата филм.