"Началото - не знам, как да го нарека, чуди се Злати Паприков, един от собствениците на известната марка варненски мебели Paprikov. Романтично, може би..." Изживява го със своя брат, с когото започват бизнеса заедно. Още преди да помисли за предприемачество обаче, Злати разбира стойността на парите. "Бог да го прости, баща ми ни остави много пари в онези времена по 8000 лв. Това беше огромна сума за мен през 1985 г. Не бях достатъчно подготвен какво да правя с толкова пари и ги похарчих", смее се той и добавя: "Беше много хубаво."

Парите свършват, но идва новото време, което дава нови възможности. Годината е 1991 г. Двамата братя са със специално мебелно образование. Млади, с желание, с амбиция, с хъс, с малко, но добри знания и умения. "Започнахме с 500 германски марки, които брат ми си беше прибрал за всеки случай. Купихме един ръчен циркуляр за 119 марки и един перфоратор за 100 и няколко паунда. Това беше първото ни оборудване, а първият ни офис беше в гардеробиерната на читалище "Маяковски"...

Дотук с романтичния период. "Наистина, началото беше много трудно ", връща се назад Злати Паприков . Най-големите трудностите обаче не са заради липсата на пари. "В развитието, което бяхме заложили, капиталът беше важен, но не и определящ. Трудни бяха условията за работа и за бизнес липса на инфраструктура, на материали, на консумативи, на контакти..." Това оказва влияние върху темпа на развитие на фирмата. Нещата не стават толкова бързо, колкото искат. "А ние винаги сме искали да бъдем на гребена на вълната. И сега сме там. Но вече ги има условията", казва предприемачът.

След 16 години бизнес средата у нас е коренно променена. Проблемите днес основно са свързани с човешкия ресурс. Обяснява си това с динамичното развитие на пазара. Икономиката изпреварва с пъти образователната ни система и формите на обучение, смята мениджърът. Проблемът според него може да бъде преодолян чрез създаването и легализирането на структури, които да дават специализирано професионално обучение. "Трябва да има професионални центрове за обучение максимум 2 години." По думите му пътят минава през сдружаването на работодателите от отделните браншове и създаването на условия за развитие на такива професионални центрове. "Ние трябва да решаваме проблема, а не да чакаме държавата", категоричен е той. Според него държавата трябва да бъде помощник, а не двигател. "Тя трябва да създава условия за развитие и ясни правила, които да се следват от всички. Не искаме държавата да ни бъде детегледачка. Тя си има своите функции. Искаме чисти и ясни правила и инфраструктура, която вече 17 години продължава да бъде голям проблем." Паприков е категоричен: "Няма ли пътища - няма държава. Пътят дава движение, динамика, възможности за развитие. Един хубав път може да доведе до нови пазари."

"Паприкови" ООД притежава цех за корпусна мебел, интериорни врати и интериорно проектиране в с. Въглен. Оборотът на компанията за миналата година е с близо 30% по-висок в сравнение с 2005 г. За дружеството работят над 45 души, като само екипът от дизайнери и конструктори наброява 15. Компанията притежава и две търговски зали, най-новата, от които ще отвори врати през септември на "Сливница" 78.

Извън числата и статистиките екипът на "Паприкови" ООД успешно реализира продукти с нестандартни конструктивни решения в комбинация с оригинални дизайнерски разработки и интериорни решения. "Това е същността на нашата фирма. Всяка поръчка, независимо колко е малка, е уникат определен дизайнер я проектира специално за този клиент и за никой друг. След това конструктор изработва детайлите и конструкциите по този продукт. Идва моментът на производството във фабриката ни в с. Въглен, след което наш монтажен екип монтира продукта в дома или офиса на клиента. Ние работим по-скоро в сферата на услугите, отколкото на производството, защото не произвеждаме, а изработваме продуктите." Злати Паприков е убеден, че това е правилният път на развитие, защото "този бранш все повече се насочва към уникатите. Едросерийните продукти се търсят от по-различен таргет хора."

Лоялността към клиента. "Когато си искрен и честен с клиента, създаваш печеливша стратегия в дългосрочен план." Другото са креативността и творческият потенциал. "Винаги сме давали още една идея към това, което предлага в момента пазарът." Според Паприков това е и формула за развитие на всеки бизнес във всяка държава. Признава, че до голяма степен дължи тази силна страна на своя съдружник - съпругата си. "Тя е с невероятен усет към стил, към красота, към атмосфера. Идеите, които ражда, създават хармония. Като ги видиш, усещаш, че е красиво. Не знаеш защо. Просто е така."

Признава, че това е модерното оборудване, което притежават западните фирми. То води до по-висока производителност на труда и по-добро заплащане на човешките ресурси. "Но един ден ще го имаме, убеден е българският предприемач. - Без производителност на труда няма как да се говори за повече пари. Не можеш да произвеждаш три тесли на ден и да искаш заплата за десет." Знае, че за да се реши проблемът, има нужда от време,от развитие, от натрупване и... от пари. Смята, че европейските фондове са добра възможност да достигнем по-бързо по-висока производителност, но се опасява от твърде тромавата процедура.

Много работа. Звучи прозаично, но е така, вдига рамене Злати Паприков. От 12 години работи от 8 до 20 часа .

Убеден е, че трябва да насочи усилията си в усъвършенстването като мениджър, "защото управлението на хора е доста сложен процес". "Вече не е толкова важно оборудването, защото ние го изграждаме, имаме потенциал. Вече имаме нужда от управление на човешки ресурси и координация. Това се постига чрез добро образование и обучение", твърди предприемачът, завършил мениджмънт в Нов български университет.

Може би няма нищо по-хубаво от това да превърнеш работата си в хоби. "Смятам, че в нашето семейство сме успели да го постигнем." Опитват се да прекарват повече време с 5-годишната си дъщеричка. "Малко контактуваме с детето си и това ни е слабо място", признава Злати. "Когато имам възможност, обичам да плувам с дъщеря ми."

"Красивият път също трябва да бъде мечта. Да има хубави пътища и да няма торбички около тях", замисля се 39-годишният варненец.

Вярва в Бог, но не е силно религиозен. Вярва в инстинкта и в интуицията си. Смята себе си по-скоро за човек на действието, отколкото за аналитична личност. Вярва, че на тази земя има малко на брой големи бели мъже и безброй много малки черни човечета. "Много завист видях, но това не ми пречи да вярвам в човека", заявява Злати Паприков.