Докато голяма част от връстниците му все още търсят път в живота си, той вече е утъпкал своя.

Никак не обича думата "гений". Макар че за много хора е такъв. За него успехите са резултат от упорит труд и любов към музиката, благословила три поколения от семейството му.

Много добре помни първите си уроци по пиано, въпреки че е бил само на четири години.

Всъщност за малкия Левон да "играе" с черно-белите клавиши е най-естественото занимание в семейство с майка музиковед, леля - преподавател по пиано, и дядо - един от най-добрите ударняци в Бургас. Две години по-късно, овладял тайните на инструмента, на шестгодишния хлапак му доскучава само да свири и започва и да композира.

След още година идва и първото голямо признание - специална награда на Съюза на българските композитори в Международен конкурс за детско композиторско творчество.

На 11 години е дебютът му на диригентския пулт, който окончателно определя пътя. В продължение на пет години Левон Манукян дирижира младежкия "Приказен оркестър", с който обикаля по концерти и турнета в страната и чужбина. Още като ученик дирижира камерния, а по-късно и Симфоничния оркестър на Музикалното училище в Бургас.

Следват още концерти, награди, записи, турнета. Пише солови и хорови песни, пиеси за различни инструменти, симфонична музика, които му донасят преди година грамота за принос в развитието на българската култура.

Междувременно завършва оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София, бакалавърска програма по пиано на Английския кралски колеж Лондон, и магистърска степен на Английската кралска академия.

С погледа на човек, натрупал богата биография, Левон заключава, че всъщност сам е определил съдбата си. Разбира се, имало и "натиск" да следва музикалните традиции в семейството, но без него музикант не се става, признава младият диригент.

Защото ако липсват желание и тотално отдаване на музиката, тя може само да мине покрай теб, дори да те докосне. А той уж на шега споделя как шестгодишен влязъл омагьосан в бургаската опера и излязъл оттам десет години по-късно просто защото вече бил надминал нивото й...

Преди да се срещна лично с Левон, бях прочела биографията му и, да си призная, трудно ми беше да повярвам, че един току-що дипломирал се младеж може да върши толкова неща. Само няколко минути разговор обаче бяха достатъчни да ме убедят, че пълното отдаване на музиката на този млад човек бе в състояние да го кара да произвежда безкрай.

Затова успява да вмести в, меко казано, натовареното си всекидневие диригентството на Разградската държавна филхармония, на Младежкия камерен оркестър Бургас, на църковния арменски хор в града, отскоро прераснал и в светски. Както и да създаде конкурс за детско творчество, посветен на Армения, да организира първата Балетна академия в Бургас и да стане неин художествен директор, а също и да концертира, да участва в записи, да пише музика.

И това далеч не е всичко. Всъщност от години в Бургас почти не минава музикална проява на оперно-симфонична тематика, която да не е свързана с името на Левон Манукян.

Дали му стига времето? Да, защото умее да държи всичко под контрол и сам предизвиква нещата да се случват.

Въпреки че предпочита да е нещо като музикант на свободна практика, веднага след като се дипломира Левон приема поста диригент в Държавната филхармония в Разград. Именно там го вижда италиански импресарио, харесва го и го кани на турне. Близо 20-те концерта на открито в родината на класическата музика, които Левон дирижира през лятото на 2007 година, са толкова успешни, че е поканен да изнесе нови през декември в навечерието на Коледа.

Чувството на удовлетворение при допира с италианската култура и музикалност със сигурност няма да го напусне дълго време. "Италианците са толкова привързани към класическата музика, че е нещо нормално да вървят по улицата и да пеят арии на глас. Те са истински ценители на класиката и е огромно удоволствие да се свири за тях", споделя развълнуван младият диригент.

Това, което го кара да се гордее още повече, е, че е бил избран да дирижира едни от най-добрите музиканти в страната. А сред солистите били световноизвестната джаз певица Еми Стюарт и носителят на "Оскар" за принос в акордеоновото дело Пепино Принчипе, на чиито концерти се събирали по няколко хиляди души.

Една новина, обиколила в началото на годината световните информационни агенции, дълбоко разтърсва Левон. Младият човек е поразен от съдбата на убития в Истанбул турски писател и журналист от арменски произход Хрант Динк. Заплашван многократно и осъден заради коментарите си за геноцида срещу арменците, Динк е застрелян пред редакцията на вестника, в който е работил.

Левон се връща към композирането, което е оставил на заден план, за да се усъвършенства в диригентството, и написва "Недочакана пролет". Използва мотивите на една от най-популярните и обичани от арменците песни "Гарун, Гарун" (арм. "Пролет, пролет"). Тази толкова жизнерадостна мелодия Левон превръща в траурен марш и по този начин изразява недоволството си от терористичните методи на действие. Чувства се пристрастен, защото от две години самият той е организатор и основен участник в концертите в България, посветени на арменския геноцид.

Всъщност голяма част от творчеството си Левон е посветил на Армения и на арменския народ. Авторската музика, която е написал през последните две години, предстои да бъде събрана в диск под името "Армения, моя любов".

Така се нарича и националният конкурс за детско и младежко творчество, който Левон организира. Целта му е да провокира младежите до 25 години да творят за Армения, като по този начин опознаят древната страна. Резултатите от конкурса ще излязат през следващата година, когато Бургас ще чества 200-годишнината на арменската православна църква "Св. Хач" в града.

Левон е един от основните организатори на тези чествания.

Мечтата му като на всеки музикант е да завладее световните сцени, но с диригентската палка в ръка. Разликата между композитора и диригента според него е главно в нотния лист. Докато първият застава пред празен лист, който изпълва със съдържание, то другият се стреми да разнищи и насити с емоции пълния. Но чувството да ръководиш цял оркестър и допирът с публиката са несравними.

Признава, че един добър диригент трябва да може и добре да свири, и да композира. Но е категоричен, че за него писането на музика, както и свиренето на пиано са по-скоро потребност, на която се отдава в свободното си време. Или когато има нужда да излее чувствата си.

Дали емоциите и чувствата са се натрупали, или просто младият човек има нужда да пофантазира, но в момента пише балет по "Малкия принц". Казва, че това е една от най-великите книги на човечеството.

За себе си твърди, че е здраво стъпил на земята. Целият му живот обаче е отдаден на създаването на красота и мечти за хората.

Нали същественото е невидимо за очите...

214М-06-01