------------------------

Семейство от началници. Според тях това е най-висшата форма на собственост и демокрация.

Данчо и Гинка се запознали като във Великотърновския университет. Открили се един друг на купон по повод нечий рожден ден преди 35 години. Той носел очила, бакенбарди и студентките въздишали по него.

Повечето специалности, общо взето, били женски и колегите се радвали на особена почит, макар и в конкуренция с курсантите от военното училище.

Оттогава двамата са заедно. През последните 15 години - по 24 часа в денонощието всеки ден от месеца. В офиса седят един срещу друг, после пренасят темите от работното място у дома. Пътуват заедно, планират заедно. Дори вкусовете им започват да стават еднакви - и двамата обичат да приготвят патладжан. Пият само вино. Харесват тъмносиния или по-точно морския цвят. Интересно как същите неща са любими и за синовете им. Обеща ли са си да спорят само за работа, но... градивно. Не могат без морето. Смятат, че то изгражда друг тип хора, ако знаеш как да го "консумираш". Различно е, ако работиш в близост с морето. Дори да се разхождаш или да бягаш край него, е по-зареждащо, отколкото в парк в центъра на столицата - то разгръща хоризонта, обобщава Данчо.

Казват, че са започнали с книгите, защото това е най-честният бизнес. Както във всяко начинание и тук има личен елемент в тяхното семейство книгите винаги са били важни. Сега са горди да са връзката между читателя и книгата. Макар че невинаги се продава това, което им се иска. Най-често като топъл хляб вървят елементарните готварски книги, леки романи и псевдоалтернативна медицина. Разбира се, качествени заглавия също се радват на читателски интерес, както се вижда от класацията на "Хеликон".

Дуетът отдавна е прераснал в квартет. От 15 години Добромир и Стоил присъстват неизменно в историята на книжарска верига "Хеликон".

Добрин бил на 21, Стоил на 16, когато започнали работа в семейната фирма. Оттогава няма организационно ниво, през което двамата да не са преминали. Това кара Добрин, който винаги е смятал, че ще се посвети на фотографията, и е кандидатствал в НАТФИЗ, да се шегува, че в "Хеликон" е станал най-летящият човек. Ако не е по работа с колата, се мята на мотора, за да посвети и свободното си време на скоростта. Той май е единственият, който успява да си организира почивка. Казва, че ако някой работи до десет часа през нощта, значи не умее да се мобилизира през светлата част на деня.

Част от успеха на днешната книжарска верига "Хеликон" се дължи като че ли на увереността пред неизвестното. Защото да вземеш един плевник от 500 кв.м с рушащи се стени и от него да направиш най-голямата книжарница в България, е по силите на малцина. "Както жена, която досега не е имала рожба, но тръгва към родилния дом с гордо вдигната глава, защото не знае какво я чака", обяснява Гинка.

"Ние бяхме и оставаме само търговци на книги. Нямахме капитал и не разбирахме от строителство, а се захванахме да правим нещо, което изисква изключителна организация и много труд и средства. Сами си носехме книгите, сами движехме строежа", включва се в разказа и Данчо.

Квартетът Панайотови се регистрира юридически като АД през 2007 г., след като изгражда системата на "Хеликон". Партиите са разпределени строго. Данчо е специалистът класик по бизнес идеи и стратегии. Той е и човекът, който слага спирачки, ако някой се увлече дотам, че да подценява рисковете. Гинка е по духовните занимания награди, кафенета, списания, радиопредавания. Нейната страст е работата с хората.

Добромир върви по стъпките на баща си, но подходът му е младежки. По-съвременен е в детайлите, по-нова е представата му за това, което трябва да се направи. Той е отговорен за ремонтите и откриването на нови бази.

Стоил, който единствен живее в София, а не в Бургас, е поел търговските дела. Негова грижа е рекламата, специализирал се е в нетрадиционните решения. И четиримата постоянно генерират идеи. Данчо за подвижна книжарница "Хеликон мобиле" и за "Хеликон радио", по което във всички книжарници по едно и също време да върви музика, информация и представяне на нови книги и изявени автори. Съпругата му се е заела с Литературно кафене "Хеликон", Добромир мисли за списание "Книжарница", Стоил за разширяване на мрежата от книжарници в страната.

Тревожат се, когато направят рискова инвестиция като голямата книжарница в Бургас или в София. "Но, изглежда, когато е в постоянна тревога, човек донякъде свиква с тези неща и му е по-лесно да направи следващата стъпка", обобщава Данчо.

Когато усещат, че успехът ги е споходил, решават по свой маниер да благодарят на съдбата. Разбрали, че в манастира "Животоприемний източник" край село Голямо Буково в Странджа няма камбанария. Поръчали да бъде изработена 100-килограмова камбана в Илиянци и я дарили на манастира. "Излята е с много сребро, за да е с ясен глас. Гласът на млада жена, която пее по жътва", казва Данчо. Осветили я на Преображение Господне през 2000 г. После издигнали самата камбанария. Сега камбаната отеква чак в турско. От вътрешната страна е написано: "Дар от книжарници "Хеликон". Ако някой някога я свали, дори вече да ги няма книжарниците, ще прочете надписа. Казват, че и това им стига.

Планината също им е в сърцата. Съпричастни са към това, което се случва в Странджа. В техните книжарници се събираше подписката за защита на Природния парк "Странджа". По този повод казват, че и малката капка има значение, за да стане големият вир.

Добрин и съпругата му Елена управляват рекламна агенция и ръководят рекламата на "Хеликон" на местно ниво - от радиа и телевизии до облепянето на тролейбусите. Както и всичко, което е свързано с IT сектора и интернет страницата на "Хеликон". Специален екип обслужва интернет книжарниците.

В "оркестъра" има и по-младо попълнение - трите дъщери на Добрин и Елена Елица на 9, Яница на 8 и Магдалина на 2 години, са сред най-активните читателки на детската литература, успешно я представят пред публика, преподреждат книгите, препоръчват на децата какво да си купуват и мечтаят да станат професионални книжарки. Иначе най-много обичат "времето на татко". Казват, че са изпитали повече екстремни неща, отколкото техните връстници от каране на колело и мотор до изкачване на върхове. Въпреки че е възпитал три мъжки момичета, на шега или не Добрин казва, че работи и по въпроса за син.

Стоил пътувал от Благоевград за Кюстендил, където също има книжарници "Хеликон", и минал през Бобошево. На излизане от градчето видял на пътя до канавката двама души да махат на автостоп. "Когато се изравних с тях, гледам те са с нашите торбички "Хеликон". И веднага спрях!" Тогава разбрал, че успехът ги е застигнал.

Книжарниците "Хеликон" вече са девет на брой в различни градове на страната. Във веригата работят около 100 души. На ден те обслужват близо 1000 клиенти. Толкова са и доставчиците, от които приемат печатни издания. В книжарниците се продават всеки ден по 2000 - 2500 заглавия. Добрин обаче смята, че младите хора се пазят от шумоленето на страниците като дявол от тамян. Той признава, че като търговска верига "Хеликон" продава всичко, за да съществува, и неизбежно има дял в това да се чете по-лесно смилаема литература. С тъга констатира, че най-четените книги са "Нерон Вълкът", СИК, ВИС и копията на сериалите. Смята, че тази вълна, която залива и кино, телевизия и интернет, е пагубна за младите и че интересът към четенето трябва да се насочва. Убеден е, че единствено стабилните семейни корени и традицията да се чете могат да спасят хората от посредствеността.

"Хеликон" се опитва да ги предизвиква към по-висок вкус чрез рекламни послания и атрактивно представяне на книги. Но на нуждата от четене се отговаря трудно, тъй като в повечето малки градове дори няма книжарници.

"Хората, на които възлагаме надежди, нямат духовна и морална потребност от книгата. Дълги години вече сме общество на материалната нужда. Дори университетските книжарници има малък оборот студентите се интересуват само от учебници", споделя още Добрин. Думите му провокират впечатленията му от Франкфурт. Докато пътувал в метрото, видял как всеки чете. Може да е любовен роман, но в чантата си почти всеки носел книга. А ако се качиш в автобус от Бургас до София, няма да видиш и един човек да чете книга вместо списание или вестник.

През 2000 г. писателят Георги Данаилов отишъл при тях и казал, че иска "Хеликон" да му издава и продава книгите. Това бил най-големият комплимент за цялата фамилия. Разбрали, че ако в първите десет години са работили за името "Хеликон", сега вече то работи за тях.

Нямат самочувствието на завършили престижни университети, но стъпват като хора, които разбират какво правят. Не търсят резервна карта. Приели са работата на 100 процента и я те "гонят", а не тя тях.

Мечтаят единствено за това след 15 години хората да четат повече. Представят си общество от четящи хора. Убедени са, че тогава много неща ще са различни от днес и светът ще бъде друг.

Не знаят какво точно предстои в следващите 15 години, но за цялата фамилия е сигурно, че "Хеликон" няма да е същият. Времето налага промяна. "За 15 години и България извървя своя път в очакване на промяната. Ако тя не се е състояла в завършения си вид, значи това предстои. Не може нещата да се повтарят до безкрайност", казва Данчо.

Мечтаят за книжарници с отрупани стелажи, ескалатори и опашки от четящи хора пред касите. Мечтаят всеки човек да тръгва от вкъщи с поне по една книга в чантата. А те, самите продавачи, след още 15 години да имат повече време един за друг. По това ще познаят как светът върви на добро.