Много рядко цялата същност на човек може да се вмести в една-единствена дума. За Георги Пейчев от Царево обаче това, изглежда, е така и тази дума е приятел

---

Именно благодарение на приятелите Пейчев успява да изгради една от най-успешните у нас фабрики за преработка на риба и да купи риболовен кораб. Кръщава го, разбира се... "Приятел".

С него Пейчев безвъзмездно помага на бедстващи в морето хора като част от доброволческия спасително-координационен център БУЛСАР.

След по-малко от година Георги Пейчев ще закръгли половин век. По-голямата част от живота му е свързана с морето. Той е един от пионерите в морските спортове в България. Занимавал се е с леководолазно дело, ветроходство, водни ски. Дълги години е обучавал леководолази от цялата страна.

Междувременно на 16-годишна възраст придобива правото да управлява 10 бруто регистър тона кораб, по-късно става и капитан на маломерен кораб, или капитан местно плаване. Без да е учил в специализирано морско училище, Пейчев се явява самостоятелно на изпити, за да стигне до капитан IV степен с право да управлява риболовен кораб. Днес той е един от най-яростните поддръжници на интересите на рибарското съсловие. Независимо дали става въпрос за новия гранично-пропускателен режим, третиращ стопанския риболов наравно с другите морски дейности, унищожаването на цацата от делфините или европейските директиви, ощетяващи притежателите на разрешително за стопански риболов.

Пейчев не е безразличен и към безразборното строителство по крайбрежието, което е на път да унищожи и малкото останала у нас природа. Съгражданите му още си спомнят през смях за демонстративното му гмуркане в акваторията на Царево. Искал да се "увери", че кметското ръководство и "инвеститорите", печално известни с амбициите си да застрояват Странджа, не са посегнали и на морското дъно.

Фабриката си Георги Пейчев кръщава "Лимнос" - от името на полуострова, на който е изграден днешният град Царево. Съвсем не на шега казва, че тя е факт благодарение на любезното бездействие на общината и на държавата.

Построяването, оборудването и пускането й в експлоатация през април миналата година са резултат от огромни банкови кредити, заеми от приятели и едногодишен почти денонощен труд, признава предприемачът. И се зарича над предприятието му да не се вее нито български, нито европейски флаг, тъй като не е получил и лев субсидия от никакви институции и фондове.

"Дори самото изчакване на всички видове срокове и тромави процедури е много продължително. А в същото време лихвеният процент на банките не буксува в студено или в дъждовно време и не се интересува има или няма риба в морето", недоволства Пейчев.

Въпреки това "Лимнос" отговаря на всички европейски стандарти и изисквания, а по показател "условия на работа" е сред първите три в България. Това е единствената фабрика за преработка на риба на юг от Бургас, като капацитетът й е средно 5-6 тона на ден. Тя е оборудвана и с машини за солозамразяване, за студено пушена и веяна риба, за вакуумиране, както и с шокова камера, в която се приготвят филета. За правилното им функциониране се грижи синът на Георги - Емил. Младежът е завършил специалност "Хладилна техника" в Средно специално училище по морски и океански риболов в Бургас.

С гордост баща и син споделят, че фабриката им преработва от цаца до акула. Над 60 вида черноморска, океанска и средиземноморска риба се приготвя - осолена, маринована, замразена, пушена и веяна.

За самата преработка и различните видове рецепти Пейчев се е доверил

на един от технолозите ветерани в страната. В продължение на три месеца той обучавал техноложка от предприятието, която въвел в тайните на професията.

"Научните специалисти са безкрайно необходими за подобно производство, но у нас те се броят на пръсти. В България отдавна няма училище, което да обучава такива кадри, а възпитаниците на бившия Институт по рибопреработване и рибопроизводство вече са много възрастни", не спира да се тревожи Георги Пейчев.

Със собствения си риболовен кораб "Приятел", чийто капитан е, Георги Пейчев лови само цаца. Част от останалата прясна риба изкупува от местни рибари, друга внася от Гърция и Норвегия.

Цялата готова продукция е предназначена единствено за вътрешния пазар. Въпреки че има право да изнася и в другите страни от Европейския съюз, Пейчев се е отказал да го прави, заради усложнените държавни процедури.

Риболовецът дава пример с Гърция, където само за петнадесет минути могат да се получат всички необходими документи и сертификати за износ на рибата. А после в България и цяла седмица не е достатъчна за пласирането й - пак резултат от тромавата ни система.

Другата му голяма болка е, че у нас производителите на риба трудно успяват да реализират продукцията си. Навсякъде по света рибата струва в пъти повече от останалите стоки, а в България не е така. Въпреки символичната й според Пейчев цена стандартът на живот у нас е толкова нисък, че хората рядко си позволяват подобен "деликатес".

Според него консумацията на риба е тясно свързана с местоживеенето и съответно с доходите на хората. Докато в София и Пловдив се купуват предимно сьомга и друга по-скъпа риба, в Русе например се консумира единствено цаца.

Допълнителен проблем създават и незаконните фирми, т.нар. гаражно производство, които подбиват пазара с ниските си цени. Подобна фирма от Несебър например миналата зима продавала замразена цаца с лев по-евтино от средната пазарна цена и без етикет на опаковката. След направена проверка в ДВСК се оказало, че рибата е отпреди две години и е опасна за консумация.

Затова, колкото и банално да звучи, Пейчев съветва купувачите да не се доверяват на по-евтината стока и винаги да търсят на етикета данни за фирмата производител.

Георги Пейчев казва, че е капитан на най-малкия риболовен кораб в българския риболовен флот. Благодарността си към приятелите, с чиято помощ става негов собственик, той изразява, като го кръщава с трогателното име "Приятел".

"Приятел" е и един от първите кораби, предоставени безвъзмездно на единствената у нас доброволческа спасителна организация БУЛСАР (от началните букви на англ. израз Search And Rescue - търсене и спасяване). По всяко време на денонощието членовете й са в готовност да реагират на сигнали за бедстващи хора, оцелели след катастрофи в българското море. Със собствени средства и на собствен риск.

Георги Пейчев с "Приятел" "охранява" южното българско крайбрежие. Така с всеотдайността и доброто си сърце капитанът печели приятел след приятел...