Срещаме се в събота следобед. През седмицата оперната трупа е имала две премиери, усилено репетира за първото си от години мащабно турне зад граница. Затова и съботният ден е единственият, в който новият директор успява да ме вмести в натоварената си програма. С усмивка отделя близо два часа за разговора ни с уточнението, че не му остават повече от четири часа в на денонощие, в които си позволява да почива, за да се справи с всичко. След което отново потъва в задълженията си.

Израснал е в "музикално" семейство. Баща му е големият български композитор и педагог проф. Александър Текелиев, а майка му Диана Текелиева дълги години работи като музикален редактор в БНТ. Затова не е чудно, че целият живот на Александър Текелиев-младши е свързан с музиката. Свири на пиано от четиригодишен, малко по-късно вече е в детската школа на Националното музикално училище в София, където впоследствие се дипломира. В единадесети клас учи и класическо пеене.

Александър е приет на първо място от басите в Държавната музикална академия в София. В трети курс записва втора специалност "оперна режисура". И сбъдва детската си мечта да стане режисьор. Макар и не в киното, както си е представял като малък.

Израстването си в оперното пеене и режисура Александър Текелиев казва, че дължи на няколко учители. Общо три години овладява тънкостите на оперното пеене при големия специалист Ралф Дьоринг във Виена. Категоричен е обаче че човекът, който го е научил да пее, е бургазлията Стоян Попов - едно от емблематичните имена на Софийската опера.

Що се отнася до онова, което "обожава да прави" - режисурата, признава, че дължи много на преподавателя си в Музикалната академия проф. Павел Герджиков и на големия италиански оперен режисьор Алберто Нели, дългогодишен асистент на Франко Дзефирели, с когото е работил в Австрия.

На 35 години певецът и режисьор има над 500 участия в спектакли и концерти в цяла Европа и САЩ. Сред най-успешните му роли са Дон Базилио в "Севилския бръснар", Рамфис в "Аида", Фигаро в "Сватбата на Фигаро", Тимур в "Турандот".

Режисьор е на близо 25 постановки, сред които "Тоска", "Манон Леско" и "Мадам Бътерфлай" на Пучини, "Евгений Онегин" на Чайковски, "Риголето" и "Набуко" на Верди. За едно от постиженията в режисьорската си работа Текелиев счита за особено ценни постановките си на Тосканския фестивал в Италия преди няколко години. "Не си спомням някога да съм бил по-притеснен - да правя оперен фестивал в родината на операта, но имаше успех", спомня си младият режисьор. Пред италианците се представил с "Риголето" и "Бохеми".

Като повечето български музиканти до неотдавна изявите му са били предимно в чужбина. "Пазарът в България е силно стеснен, държавата ни се е превърнала в един възторжен форум на чалгата, на пошлото. Това доби приоритет и силно намаляха хората, които действително имат нужда от стойностно изкуство", констатира с болка оперният артист. Вместо да го отблъсне окончателно обаче, този извод в крайна сметка го провокира и преди четири години Текелиев се установява в... Бургаската опера. Първоначално като главен режисьор, а от декември миналата година и като неин директор. "Ще направя всичко възможно да превърна операта в културен център на Бургас, което тя и като място, и като формат заслужава", зарича се младият човек.

Началото е дадено с мащабния ремонт в сградата на операта, който започна преди броени дни - първият от построяването й преди близо 30 години. "В операта има много суета, както на сцената, така и сред тези, които посещават спектаклите. Антрактът винаги е бил място за срещи между културтрегерите. Преддверието на храма, какъвто за мен е всеки оперен театър, трябва да бъде достойно за това, което се случва вътре", казва амбициозният директор. И се заема да превърне окаяното фоайе на бургаската опера в истински арт център. До края на пролетта то ще бъде преобразено в изложбена зала, тук ще се провеждат камерни концерти, ще отвори врати голям музикален магазин с всичко присъщо на тази сфера - от звукозаписни продукти и инструменти до ноти.

Текелиев обещава да отстрани проблемите с отоплението в огромната зала и с постоянните течове на покрива на сградата. Но най-много му се иска да я направи достъпна за хората в неравностойно положение. Средствата, с които разполага на този етап, ще стигнат само за подход и рампа за инвалиди. За да се качат до залата обаче, за тях е необходим и специален асансьор. "Няма да се откажа да направя тези хора равностойни в желанието си да гледат опера", категоричен е младият човек.

Да възстанови музикалните празници "Емил Чакъров", и то на Летния театър, е сред другите задачи, които си е поставил Александър Текелиев. "В последните години Бургас беше единственият голям град без фестивал на класическата музика, но още това лято отново ще има своя", зарича се той. И обещава на бургазлии внушителни оперни спектакли на открито със звезди от световна величина и с български оперни величия, изявяващи се в Гранд опера, Метрополитън опера, Ла Скала. Надява се те да ги оценят подобаващо, защото в оперните среди още се разказва как преди години Александрина Пендачанска, Александрина Милчева, Калуди Калудов и Никола Гюзелев - звезди от световен мащаб, които трудно можеш да събереш заедно, пели в Бургас пред... 47 души публика.

Стартът вече бе даден с премиерите на "Манон Леско" и "Набуко" - и двете постановки на Текелиев. Звездните гастроли на италианската прима Сабина Липума, тенора с фантастичен глас Даниел Дамянов, японката Нобору Аомори, която преподава оперно пеене в Италия, корееца Биунгсам Ли и много други превърнаха представленията в наистина впечатляващи.

За да направи оперното изкуство по-популярно, Текелиев се е зарекъл да разчупи скованата представа за оперните концерти и спектакли. Част от идеите му включват мюзикли и съвместни изяви на поп изпълнители със симфоничния оркестър, подобно на "Павароти и приятели".

Сериозно внимание според него трябва да се обърне на формирането на музикална култура у младите. Затова в новия афиш на дружеството присъстват много образователни концерти, като радващия се на голям успех "Как да гледаме балет". "Поколението, което расте в момента, не подозира какво е опера, балет, класически концерт и аз се опасявам, че то изобщо няма да се докосне до това изкуство. Необходимо е да инвестираме в следващото поколение, но това трябва да се превърне в държавна политика, докато не е станало прекалено късно", категоричен е Текелиев.

И макар да признава, че операта в България съществува въпреки всичко и че отдавна е загубила някогашната си слава, вярва в нейното възраждане. "Важното е да не спираш да се опитваш, накрая все ще стане", с усмивка казва младият оперен директор.