Ако някога нямате настроение и ви се струва, че целият свят е против вас, няма да съжалявате, ако постоите до кукления театър и наблюдавате как децата влизат, за да гледат спектакъл. Гледката е повече от забавна, а присъствието ви заедно с децата в залата е дори поучително, защото току-виж благодарение на коментарите им сте открили нови и неподозирани истини.

Преди да попадне в Кукления театър във Варна, Валентин Иванов сменя няколко професии, сред които е и моряшката. Съпругата му, дългогодишен счетоводител в театъра, му съобщава, че в ателието на театъра се е освободила бройка. "Дойдох на мястото на Димитър Богданов, който е работил в ателието от основаването на театъра. Явих се на събеседване с тогавашния директор Йордан Тодоров, който ми обясни, че професията е специфична, че не е добре заплатена, че за да работиш това, се искат доста желание и ентусиазъм. Спомням си, каза ми още, че ако театърът ти хареса веднъж, излизане от него няма. С всеки изминал ден работата ме поглъщаше все повече. И така изтекоха 20 години", разказва Валентин Иванов. Умението му да работи с метален и дърводелски струг, както и опитът му в Кораборемонтния завод също си казват своята дума, защото са важни за изпълнението на основната част от задачите му - изработката на декора, на елементи и механизми на куклите. "На дърводелския струг всичко се изработва на ръка - ставите, очичките на куклата... Художникът ти дава шаблон и после всичко се прави детайл по детайл, докато отиде в ръцете на художник-изпълнителя, който го дооформя и монтира. За разлика от драматичните театри, където обикновено имат щатна бройка за железар, в куклените няма и всичко е съвместено в работата на конструктора. Слава Богу, досега не сме имали случаи на паднал декор. С времето в работата ни започнаха да навлизат и нови материали, а не само желязо - пластмаси и други метали, които не са толкова трудоемки", разказва Валентин Иванов. Той признава, че най-приятното в работата му е, че тя не е монотонна и е много разнообразна. Спектаклите се редуват - тези, които са предназначени за игра на сцена, са с по-мащабна материална част, която се прави по-бавно. Другите, които са предназначени за турнета - за представяне на различни сцени или в детски градини, са с по-лесно изпълнима и мобилна материална част.

Това е "Магазин за шапки" по Доналд Бисет на режисьора Лео Капон. За него на Валентин Иванов се налага да направи 300 кламера с различни размери от стоманена тел за една от куклите - слон, който движи хобота и ушите си. Другото предизвикателство е идеята на сцената да излиза огън. За целта се предвижда използването на бензинова помпа - по онова време специалните ефекти не са толкова разпространени, - но впоследствие тя отпада от замисъла поради съображения за сигурност.

Тайните на занаята да правиш кукли и декори далеч не започват и завършват с визията. "Едно от най-важните неща в моята работа е да предпазя актьорите от тежка кукла и паянтов декор. Куклата и реквизитът трябва да са удобни. Когато актьорът излезе на сцената, той има съвсем други задачи - да работи с куклата, с текста и с режисьора, вниманието му е отклонено. Актьорът трябва да се намира на надеждно и укрепено място. За това важно значение има не само моята вече свършена работа, но и постройката, която са направили театърмайсторът и сценичните работници", разказва Валентин Иванов. В най-новия спектакъл, който в момента се репетира на сцената на Държавен куклен театър - Варна - "Красавицата и Звяра", се използват модули на колела. "Сложили сме им и стопори, защото те трябва да могат лесно да се задвижват и спират", казва конструкторът.

За един конструктор качествата на една кукла се свеждат до съвсем други стойности от тези, които виждат зрителите. "Когато правя конструкция на кукла, мисля за професионалния комфорт на актьорите. Куклата трябва да е максимално функционална и лека. Актьорите в кукления театър са натоварени физически в буквалния смисъл на думата; ръцете и краката им са заети, понякога се налага да играят с доста тежки костюми, налага се дори да лазят. Когато на куклата се дадат максималните възможности за игра и когато тя е удобна и лека, актьорът ще постигне останалите резултати", разказва Валентин Иванов. Любимите му кукли са дървените, но те са и най-трудоемките, а освен това са и скъпи, поради което се правят все по-рядко. "Ако конструкцията на куклата е от стиропор или дунапрен, основната работа е за художник-изпълнителя. В този случай аз правя очите, ходилата, обувките, ръцете", разказва Валентин Иванов. Все още неосъществената му мечта, главно поради липса на време, е да направи за себе си дървена кукла на Пинокио. Друга идея, която е на всички, работещи в ателието, е да изненадат актьорите за някой празник със специално замислена пиеса, със собствена сценография и режисура. И тази идея не е осъществена поради липса на време, но иначе чувството за хумор е налице.

В театъра никак не липсват и смешни ситуации, такива, за които зрителят никога няма да предположи. Валентин Иванов си спомня как веднъж му се наложило да помага на сценичния работник по време на представление на "Джуджето Дългоноско". Едната от двете кръстосани проволки, които крепят целия декор, се скъсала и двамата държали декора 45 минути, за щастие с успех. "Никога няма да забравя една лодка. Работеше се по пиесата "Гарванът" на гост-режисьора Валерий Волховски. Декорът бе много мащабен. За финал през сцената трябваше да мине лодка. Сценографът ми направи макет и аз започнах да я изработвам. Направих дъното, после дъските и т.н. На всеки етап от работата си го виках, за да питам дали одобрява, и той все казваше, че е доволен. И така в продължение на две-три седмици. Накрая, когато му представих на сцената готовата лодка, той каза, че е голяма. Толкова се ядосах, че взех една тесла и я начупих. После я направих по-малка", спомня си Валентин Иванов. Той е убеден, че човещината у хората не е изчезнала. "И в ателието ни се налага понякога да търсим помощ при реализирането на сложни механизми за декора. Последният такъв случай бе при подготовката на "Цветята на малката Ида". Повечето пъти тази помощ е безвъзмездна или ако се заплаща, е символично", казва конструкторът.

Хора с професията на Валентин Иванов човек може да открие единствено в куклените театри, макар че в страната има и театри, които не могат да се похвалят с присъствието на такива кадри в ателието си. Според самия него професията му не е на изчезване, но става все по-дефицитна, основно заради нейната ниска пазарна стойност. Можем само да се надяваме, че българската културна политика на високо ниво ще опази и този занаят от тотално заличаване.