Рицарят на старата броня

Запознавам се с Димо Джамбазов, докато е във вихъра на организирането на първия бургаски ретропарад. Първоначалното ми впечатление за особняк скоро се допълва с "голям особняк", но и с "непоправим романтик", по джентълменски точен и коректен, пълен с енергия млад човек. Хобито на председателя на бургаския авто-мото клуб "Ретро" са старите коли. Защото са класика, която придава на притежателя им индивидуалност.
Момчешки увлечения
Първата му колекция не се различава от тази на повечето момчета. Стотици миниколички, подредени по марки и модели, и днес пълнят къщата на Димо. Напомнят му за радостта при попадането на рядък модел, съревнованието за най-впечатляваща сбирка, взаимното разменяне - вероятно част от детството на всяко момче. Страстта му към колекционирането на коли се е запазила, но с възрастта размерът на моделите става по-голям. Сега и дворът му е пълен с находки, резултат от увлечението му - "Мерцедес 130 Н" от 1934 г., "Голиат" от 1952 г., "Волво 164" от 1969 г. За известно време Димо е бил притежател и на мотор "Виктория" от 1939 г., който с доплащане заменил за автомобилна антика "Щаер Даймлер Пух" от същата година.
За разлика от повечето си съвременници, които "гонят" последните модели, Димо търси възможно най-старите им предшественици. "Възрастната" му колекция вече наброява седем ретровозила, а последната му придобивка е английски парен валяк от 1912 г. просто защото е уникален.
Междувременно Димо завършва СПТУ по корабостроене и машиностроене в Бургас, специалност "Механик на корабни двигатели", а после и Висшето военноморско училище във Варна. Така превръща в реалност още едно момчешко увлечение - пътуването по море. След две години във военния флот и още десет в гражданския, след хиляди проплавани мили и десетки посетени държави любопитството на младия човек е задоволено, а желанието да кръстосва света - временно уталожено. От няколко години Димо се е "закотвил" в Бургас, инвестира в строителна фирма и... стари коли.
Философията
"Някогашните автомобили са интересни като технически решения, като форма, защото са класика. Съвременен модел кола всеки може да си купи в зависимост от финансовото си състояние. Но те не придават индивидуалност, както старите коли", разяснява ретрофилософията Димо. За 40-годишния колекционер всеки стар автомобил представлява уникат, а след като си вложил средства, идеи и време във възстановяване на първоначалния му блясък, придобива и сантиментална стойност. Част от ретроекспонатите си Димо е започнал да реставрира сам. Поради липса на свободно време сега ги е поверил в ръцете на "магьосника" Тодор Желев от поморийското село Лъка - един от най-добрите реставратори на ретроколи в България. С много търпение, майсторство и любов Тодор успява да събуди духа на старата кола и да я върне към живот. Когато попадам в работилницата му на открито, ме обзема странно чувство. Десетките приютени тук някогашни красавици приличат на останки от миналото, които чакат да бъдат съживени. Понякога това отнема година-две, дори повече, но крайният резултат винаги впечатлява.
Съмишлениците
По ретроколите Димо Джамбазов успява да запали 18-годишния си син Калоян, съпругата си, приятелите, колегите. Някак естествено миналата година се стига до основаването на бургаския авто-мото клуб "Ретро", чийто председател още по-естествено става Димо.
Клубът има 40 членове и броят им непрекъснато расте. Всички са романтици, луди глави, с вкус към колите с история, обичат да се събират заедно и да разглеждат последните си "постижения". За членове още при основаването Джамбазов успява да привлече скулптора Цвятко Сиромашки и актьора Асен Блатечки - собственик на единствения по рода си в България модел на "Мазда" от 70-те години на миналия век. Въпреки че съществува само от година, клубът вече е организирал два мащабни ретропарада - в Созопол и Бургас, привлекли за участие колекционери на автомобилни антики от цялата страна. Атрактивните за зрителите изложения на реставрирани коли се правят не само заради шоуто, но и за да популяризират ретродвижението, обяснява Димо. За него колекционирането е страст, която осмисля живота, а членуването в едно общество на съмишленици възпитава в ценности. "За нас е важно да привлечем повече млади хора, които да оползотворяват времето си, вместо да го пилеят на улицата", казва председателят на бургаския клуб. Това, което тревожи най-много Димо и хората около него, е набиращата все по-голяма скорост война по пътищата. Затова при организирането на ретропарадите и походите призовават да се мисли, когато се кара. Не случайно едно от неписаните правила в ретродвижението е да уважаваш другите шофьори на пътя. "Тревожно е, че няма култура на движението. Като че ли всеки се опитва да демонстрира състояние с мощни коли, без да се замисля за последиците", констатира Димо и допълва: "Ако съм помогнал на един млад шофьор да разбере, че карането на кола е преди всичко удоволствие, а не висока скорост и отнемане на човешки живот, значи има смисъл това, което правя."