Той определя себе си като професионален яхтсмен. Роден е в "сухоземния" Разград в семейство на музиканти, но е завършил техникума по речно корабостроене и корабоплаване в Русе. "Все още мога да свиря на китара, барабани и хармоника, но от 8-9-годишен започнах да се занимавам с ветроходство в клуб "Млад моряк" към някогашното ОСО (Организация за съдействие на отбраната) в Русе. Четях ужасно много и всичко, свързано с море и яхти. Обичах да говоря с дядо си, който беше завидно интелигентен. Малко по-късно започнах да ръководя кръжока по ветроходство. Бях на 13 години. Минах през всички класове - "Оптимист", "Кадет", "Фин"... а след това и първите сърфове, които се появиха. Когато кандидатствах в техникума, бях в един от последните випуски от ентусиасти", разказва Надворни.

През втората година от техникума той строи в съавторство първата си яхта. "Започнахме петима души, с които сме приятели и досега, а с трима от тях и днес работим заедно. Беше 1983 г. Яхтата се казваше "Бяла звезда". За да я направим, разглобихме дъска по дъска една стара и почти разпаднала се лодка. Направихме две плавания. Първото беше опознавателно Русе - Силистра - Русе. Второто беше зимно, през февруари и с маршрут Русе - Видин - Русе. Бяхме невероятна атракция", спомня си Надворни. По-късно като курсант в Морското училище продължава да се занимава с ветроходство, но вече към яхтклуба във Варна. Когато бил във втори курс, с яхтата "Булкон стар" начело с ротния си командир, още трима курсанти и двама души от яхтклуба подобряват рекорда на Иван Греков за най-бързо пресичане на Черно море по маршрута Варна - Сочи - Варна за наградата "Понтос евксинос". Година по-късно, през 1989 г., Надворни е в първия български екипаж, който участва на световно първенство по ветроходство. "Сами си организирахме всичко. Намерихме си спонсор, а кораб на БМФ превози яхтата до Англия и я пусна в Ла Манш на мили от брега. Влязохме много тържествено във Фалмут. Емоциите бяха незабравими", разказва Павлин Надворни. През 1991 г. той завършва Морското училище. Две седмици след като си получил дипломата, "избягал".

"Качих се на яхта "Песента на вятъра" и тръгнахме уж да обикаляме Черно море. Стигнах до Малта, после до Гибралтар, после пак до Малта, където успях да се кача на яхта, плаваща под американски флаг. Тя беше собственост на бившия кмет на Аспен в Колорадо Майкъл Берънд. Плавах на нея повече от година, която беше последната от 7-годишното й околосветско плаване. Обиколихме Средиземноморието, Кабо Верде (известна още като Република Острови Зелени нос) на запад от бреговете на Африка, пресякох за първи път Атлантика. След това обиколихме Канарските острови, Флорида. След това отидохме до Тринидад и Тобаго, където се появи и бившият собственик на яхтата Хърб Майер. Изключително колоритен, към 70-годишен, който обясняваше на жена си, че познава корпуса на яхтата по-добре от извивките на тялото й. Хърб беше вторият човек, на чиято яхта плавах. Малко по-късно направих и "опит за заселване" в Съединените щати. Не можах, но почти веднага се качих на първата си по-голяма яхта - 65 фута (около 20 м) вече като механик. Нямах никакъв опит в това. Дотогава бях плавал само като шкипер. Имах представа от работата на механиците от книгите и опита си с лодките, което е нищо. За да изуча всичко в механиката, след това работих известно време безплатно на друга яхта, около 30 м", казва още Павлин Надворни. Постепенно, мака и без да притежава сертификати за механик, той се превръща в един от най-търсените яхтени механици в света.

"Получава се нещо като омагьосан кръг. За да се качиш на яхта, трябва да имаш опит. За да натрупаш опит, трябва да се качиш на яхта. Има два начина да стане. Единият е с препоръка от някого. Вторият е по-трудният и много малко се хващат по него - да обикаляш кейовете и да питаш, да търкаш и да лъскаш по палубата и едва след това да разчиташ някой, за когото си доставил яхта от точка А до точка Б, да ти даде референция", разсъждава Надворни.

Определя себе си като късметлия. Причината? "Качвал съм се на яхта в Малта същия ден, в който съм пристигал с друга. Така стана и когато се запознах с мениджъра на една от фирмите за яхтено оборудване в района на Карибите и се качих като механик. Но вече имах референцията на Хърб Майер. Като ме описа и обясни, че "единственият му проблем е, когато му потрябва болт, той (Павлин Надворни) си го прави, а не ходи до магазина".

Целият му професионален живот е преминал на яхти. Почти 12 години от живота му, от 1991 до 2002 г., преминава почти изцяло на море. Във Великобритания има дори такъв статут - на "постоянен пътешественик". Това означава, че не можеш да се определиш като резидент на никоя държава, защото по-голямата част от годината те няма на твърда земя.

Пет години след като започва да работи на различните яхти, Павлин Надворни се завръща за първи път в България. "Бях истинска картинка. Нямах никакъв акцент, но в замяна на това словоредът ми беше изключително объркан. Това продължи 3-4 месеца. За родителите ми беше много трудно да схванат както точно искам да им кажа, но все пак се разбирахме. Редовният ми отговор беше "нямам идея", а въпросът за обяд гласеше "имаш ли идея какво ще имаме за обяд". Най-забавното беше, че за пет години аз бях изостанал и от жаргонния език. Най-красноречивият пример, че езикът се променя относително бързо, е именно жаргонът. Не разбирах смисъла на изрази като "да духат супата", въпреки че през 1994 г. бях в Ню Йорк и гледах мача България - Мексико, който се игра на световното първенство тогава".

Престоят на Павлин Надворни на родна земя не продължил дълго, но бил достатъчен, за да хване периода на хиперинфлацията през 1996-1997 г. Малко по-късно се завърнал към яхтите.

През 1999 той стига до Италия и остава там три години. "Плавах на яхтата на предприемач от Палермо, близо 50-метрова ветроходна яхта. През 2002 г. реших да си почина за шест месеца и след това да си потърся работа на още по-голяма яхта. Почивката обаче продължи около 4 месеца, след което приятел от България ми се обади да ме помоли да докарам яхта от Франция. И аз докарах тук яхтата "Ароганс". По нея имаше неща за дооправяне. Създадох екип от хора, които бяха останали тук и които имаха представа за какво става дума при ремонтите, и така се стигна до "Бляк сий яхт сервиз", където съм съдружник и управител и в момента."

"Не помня вече колко яхти съм докарал, било сам или заедно със съдружника ми или приятели. Повече от дузина пъти съм прекосявал Атлантика. И всеки път е различно", казва Надворни. Преди няколко години пресметнал, че дотогава има над 400 хил. мили зад гърба си (1 морска миля е 1609 м - бел. авт.). Това прави около 17 пъти обиколката на Земята по най-голямата му ширина, през екватора. Едно околосветско пътешествие е около 28 хил. мили. "Аз обаче все още не съм бил в Тихия океан и ми е голям дерт. Но това ще бъде поправено", зарича се яхтсменът. Иначе е обиколил Средиземноморието, Карибския басейн, минавал е през Атлантическия и Индийския океан, Червено море.

Последната яхта, която е доставил в България, е 36-метровата "Армеец", със 7400 к.с., която е построена в италианската корабостроителница "Пезаро", част от "Ферети груп".

"Тръпката в яхтите е невероятна. Мога да я оприлича само на тази при свободното катерене в планината. Първо задължително е приключението. И много хора остават само на тази чиста проба пътешествие. После е всичко останало. Когато се занимаваш професионално с нещо, дестинацията престава да има кой знае какво значение. Хубавото е, че за яхтите няма възрастово ограничение. Важното е да си качествен човек. Един мой приятел - Димитър Димитров, обичаше да казва, че "морето мърша не търпи". Истина е! В морето или можеш, или не можеш. Докато на сушата много често е по-важно колко добър артист си, а не колко си кадърен. На яхтите пространството е малко и нещата са много по-истински." Надворни определя това като една затворена индустрия, чийто бум беше предвидим. Допреди 10 години хората, които работят този занаят по света, се познавали - ако не директно, то чрез втори-трети човек. И няма начин. Качиш ли се на по-големия клас яхти и влизаш в друга графа. "Сега по-големите яхти са като пасажери и има известен снобизъм сред екипажите от типа кой за кого работи. В същото време е огромно предизвикателство. Да ти се обади някой от 6 хил. мили, когото не познаваш, за да му докараш яхтата, определено е тръпка. На мен това ми се случи през 2005 г. Яхтата не беше в кой знае колко добро състояние, но пристигнахме живи и здрави", разказва Надворни. Всъщност за това именно плаване - като шкипер на яхта "Чайна клауд", той беше номиниран за наградата "Златен глобус - Кор Кароли 2005".

В България имаме добри ветроходци, а някой от тях са изключителни. За жалост те не са много. Има немалко желаещи да се занимават, но проблемът е, че голямата част от тях си мислят, че знаят всичко. Надворни отчита, че яхтите в България много бързо станаха големи и поддръжката им е нещо много различно от това да паркираш кола или да я измиеш. Казва, че е много е трудно да обясниш на някого, който няма опит, какво означава да чистиш една кабина 6 и повече часа. Но когато говорим за яхти, които струват по няколко милиона, това е стандарт, по-висок, отколкото на пасажерските, които все пак са предназначени за масов тип туристи. "Яхтената индустрия иска квалифицирани кадри, а стандартът, който се "гони", тук е непознат. Друг проблем е неговоренето на езици. Има страни, в които, ако не знаеш езика - като Италия например, и просто си умрял. Там английски говори само проектният мениджър. С останалите няма как да се разбереш", допълва Надворни. Казва още, че най-ценното качество за него е възможността, дадена от родителите му, сам да прави избора си и да го следва.

Колкото до най-добрата яхта, за него това е яхтата на някой приятел. "Само се качваш и плаваш..."