"Не съм луд. Просто имам нужда от нещо невъзможно. Нещата, такива каквито са, не ме удовлетворяват...

Така, както е устроен, този свят е непоносим. Следователно имам нужда от луната или от щастието, или от безсмъртието, от нещо - ако ще и от лудостта, само да не е от този свят."

Един млад владетел, съсипан от мъка по любимата жена, решава да прекрои света по свой вкус. Да го изпълни с презрение и да покаже, че безсрамието може да го доближи до боговете. Той преследва целта си толкова решително, че превръща смъртта в свое оръдие. Тъга, избуяла в жестокост, копнеж, претопен в арогантност, обезсмисляне на света в стремеж към свобода.

Всеки един от тези елементи актьорът Димо Алексиев вложи в своя Калигула. Направи го толкова убедително, че театралната критика вече започна да спряга името му като един от обещаващите млади таланти на българската сцена. Ролята му беше възложена от режисьора Явор Гърдев, който постави пиесата на Албер Камю във Варненския драматичен театър. За Димо Гърдев казва, че е работил много сериозно върху образа на Калигула, "прояви воля и вложи усърдие, което доведе до резултат, който си заслужава да бъде видян" - доволен е режисьорът.

Току-що е свършила поредната театрална репетиция на сцена "Филиал". Намирам Димо Алексиев пред служебния вход да разговаря с един от сценичните работници. За двете години, в които е част от трупата на варненския театър, има зад гърба си роли в 7 представления.

В момента е един от най-младите актьори в театъра. През 2006 г., още студент в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", идва във Варна, за да играе в спектакъла "Мърлин Мънро" на Николай Коляда, постановка на режисьора Георги Георгиев-Антика. Пиесата е представена на международния театрален фестивал "Варненско лято". Спомня си, че приемът му във варненския театър станал "по малко смешен начин. Оставих автобиографията си и снимки на портиерката на театъра с молба да ги предаде на директорката Дафинка Данаилова. Тя обеща. Така един ден, когато бях на риболов, телефонът ми звънна. Оказа се, че жената на служебния вход си е свършила работата - предала е документите ми, както я бях помолил", спомня си Димо Алексиев. Така с решителната намеса на портиерката от театъра му предлагат да започне на щат. Роденият в София актьор избира да остане във Варна. Признава, че му е било трудно да направи стъпката. Дори малко съжалява, защото се налага да се откаже от проекта "Мърлин Мънро", който е имало намерение да бъде включен в афиша на театър "Сълза и смях". "Според мен представлението имаше големи шансове, смятам, че беше възможност. Дори Мариус Куркински го беше гледал и сподели, че много му е харесало. Съжалявам за тази възможност", връща се назад младият актьор.

Димо Алексиев е категоричен, че голямото му желание е било да стане волейболист. Твърди, че "макар и нескромно да звучи бях много добър. Занимавах се активно около 3-4 години с този спорт в гимназията и нашият отбор имаше доста добри постижения. Но контузия в рамото ме накара да разопаковам тази своя мечта и да забравя за нея". Не помни какво точно го е провокирало, но решава да опита да кандидатства в НАТФИЗ. Въпреки че майка му не одобрява взетото решение и очаква серия кандидатствания, Димо е приет веднага. Твърди, че "по всяка вероятност ме приеха, защото имаха нужда от висок актьор. Имах късмет, че попаднах в класа на доцент Веселин Ранков и Мария Ганева. През първите две години те направиха нещо великолепно за нас". През третата година от следването обаче старата травма от волейбола отново напомня за себе си. Налага се операция на рамото, след която актьорът прекарва 45 дни с привързана към тялото ръка. Лекарите му забраняват всякакво натоварване и го предупреждават, че движенията му ще бъдат ограничени. По това време "беше трудно дори да я вдигна, не можех да държа дори чаша. Но трябваше бързо да се възстановя, защото щяхме да подготвяме дипломно представление. Свалих си по-рано превръзките и започнах да си правя сам раздвижване, като първата ми тежест беше една малка бутилка с минерална вода, пълна до половина. След време лекуващият ми лекар ме покани в болницата, за да ме посочи като пример за добро възстановяване". Дипломният спектакъл също минава успешно и Димо Алексиев завършва НАТФИЗ с наградата "Най- най- най-". А в последния си спектакъл "Калигула" показва перфектна физическа форма, така че е трудно да повярваш, че в миналото е имал проблем с ръката. Още по-невероятен е фактът, че е част от групата каскадьори на Емил Видев, с които се е снимал във филмите "Магна Аура" и Nightmare city 2035. Сам изпълнява и каскадата си във филма "Дзифт".

Димо Алексиев е категоричен, че актьорската професия е неблагодарна и зле платена. Казва, че е трудно с 300 лева на месец да си плащаш квартирата, да живееш и да продължаваш да искаш да правиш театър. По думите му "потискащо е, че се налага да работиш какво ли не само и само за да имаш някакви пари за издръжка. Варна не е културен център. Хората не се интересуват от театъра, много повече се вълнуват къде ще отидат петък вечер и как ще разпуснат, отколкото да отидат на театър. Масата предпочита да гледа разни смешнички неща, отколкото нещо сериозно. И това е обяснимо, защото ходят на работа и вечер, вместо да се натоварват с проблемите на още някого, се опитват да се разтоварят. Нямат нужда да гледат неща, които ги карат да се чувстват зле, предпочитат да се посмеят". По думите му дори е обидно, когато в залата се случи да играят пред празни зали или пред ученици, които просто са дошли да побъбрят в театъра. Твърди, че му се е налагало да прави компромиси и стъпки, които е знаел, че не са добре за кариерата му. "Снимайки реклами (бел. ред. - Димо е лице на банка "Пиреос"), печелиш бързи пари, което не е много полезно, но е необходимо и ти позволява да продължиш да бъдеш актьор. За съжаление често се случва компаниите да не са особено коректни и да се опитват да ти платят само за част от труда."

Димо Алексиев говори още дълго за мястото на театъра и за трудностите пред актьорите. Признава, че често нещата, които преодолява, го карат да се замисли дали да продължи да се занимава с театър. "Постоянно ми се налага да избирам. Скоро имах възможност да започна работа като каскадьор за доста повече пари. Но се появи пиесата "Калигула" и аз се отказах."

За ролите си Димо Алексиев казва, че се подготвя, като чете. "Братя Карамазови" и "Идиот" са книгите, които най- много харесвам, изобщо Достоевски е гений." Актьорът има и една малко известна слабост - тригодишна връзка, устояла на 500 км разстояние. Момичето е Ана Топалова, също актриса, позната от второто издание на предаването "Мюзик айдъл", където показа впечатляващ глас. Макар че обича риболова, Димо казва, че ходи само когато е в почивка. "Не влизам във фитнес зала. Поддържам формата си със своя програма и мога да кажа, че лост и успоредка са всичко, от което имам нужда." Един от начините да се разтовари е да танцува салса. Черната музика и гласът-инструмент на Боби Макферин са нещата, които слуша най-често. Актьорите, които респектират Димо Алексиев, са Джони Деп, Шон Пен, Никита Михалков. Не крие, че е любопитен как публиката във Франция ще приеме спектакъла "Калигула" през март, когато трупата ще гастролира в Лил. Може би тогава ще вземе и окончателното решение остава ли актьор.