Бургас най-после ще има своя морска гара. Тя ще бъде част от така наречения единен пътнически център, който ще бъде изграден в крайморския град. Това предвиждат и трите проекта, които са предложени на обществено обсъждане.

Идеята предвижда да бъде създадена зона за обществен достъп до транспортния възел, обединяващ трите вида превоз - железопътен, автобусен и морски. Проектът е разработен по модела на големите европейски пристанищни градове.

Както подчерта в Бургас министърът на транспорта Петър Мутафчиев, това ще бъде първият в България интермодален транспортен комплекс. Следващият ще бъде изграден във Варна. "Реализирането им ще допринесе изключително за развитието на туризма и за стимулиране на бизнеса", каза Мутафчиев.

За финансиране на проектите се предвиждат две възможности - от структурни фондове на Европейския съюз или чрез публично-частно партньорство.

Трите идейни проекта за крайбрежната зона на Бургас са създадени от три архитектурни ателиета - студио "Мотто" (арх. Десислава Стоянова и инж. Марияна Сърбова), "Зодиак" (представлявано от арх. Тодор Тафров) и Бургаска строителна асоциация (представлявана от арх. Никола Ликоманов).

Те предвиждат преместване на съществуващата автогара, за да се отвори централната пешеходна улица "Александровска". Точно този детайл обаче стана причина за атаки от страна на останалите архитекти. Позициите за изграждане на подстъпите към зоната са другите моменти, които предизвикват дебати.

Първият проект на студио "Мотто" предвижда основните подходи да са от главната пешеходна улица "Александровска", от Морската градина и от улица "Фотинов". Екипът предлага пешеходен мост като естествено продължение на главната пешеходна улица "Александровска" и второ пешеходно ниво в района на Морската гара. Интересни детайли са яхтеното пристанище, разчетено за 300 плавателни съда, и луксозен хотел, съчетан със спортен център, собствен яхтен пристан и зелени площи.

Част от идеята за обединение на зоните в единен комплекс са козирките, които напомнят за разперени крила на гларуси.

Вторият проект - на архитектурното бюро "Зодиак", предлага за център и ос на групата две високи сгради, едната от които с административен характер, а другата - с хотелска част.

Екипът предлага атрактивен вид на Морската гара, като до нея се достига пешеходно по мост, който от едната страна започва на ниво кей, а от другата страна на брега преминава в двуетажна сграда. По мнението на специалисти силуетът на постройката наподобява прочутата конструкция на операта в Сидни.

Като връзка между новата и централната част на града с Морската градина се явява зелена зона, която е и буфер между морето и новите административни сгради. В тази зона има олекотени сгради с туристически характер - комплекс от малки търговски обекти и заведения.

Третият проект на Бургаската строителна асоциация предвижда ул. "Александровска" да пресича булевард "Булаир" , който в най-натоварената си част е вкопан в ул. "Фотинов" малко след Бургаската жп гара.

Морският терминал ще бъде на два или три етажа. Пътниците ще бъдат посрещани на първи етаж и след митническа проверка ще слизат на ниво партер, откъдето ще бъдат извозвани към Авторага-юг. Мястото на Автогарата е предвидено на мястото, където сега се намира спортната площадка "Васил Левски".

Като огледален образ на пътническия терминал е проектиран Търговско-развлекателен и детски комплекс, богато озеленен и преливащ към Морската градина. В южната част има аквариум.

Излизането на града на морето и на брега на пристанището е отдавнашна идея на бургаските градостроители и те се надяват проектът да бъде осъществен в близките пет години. В същото време се чуват гласове в защита на търговските функции на пристанището. Необходимостта обаче да се търси финансиране от европейски фондове предопределя изискването към проектите, водещото начало в тях да бъде устойчивото развитие на града.

---

Изкуствени острови ще пазят брега от вълните

Бреговете на Северното Черноморие ще са непоправимо поразени от абразия и ерозионни процеси до броени години. Първите плачевни резултати са вече налице около добруджанското село Крапец. Там плажна ивица почти не е останала. Единият от общо двата хотела в селото буквално е надвиснал над вълните въпреки двуметровите бетонни предпазни диги. Това заяви доц. Емил Минев, председател на борда на директорите на Иновационното дружество. По думите му причината е в повишаващото се ниво на Черно море в последните години. "Традиционно нашето море отдава повече вода на Средиземноморския басейн, отколкото получава обратно, но в последните две лета това не се случва, казва доц. Минев. Пролетното повишение на нивото с 40-50 см, което е резултат от пълноводието на Дунав, Днепър, Дон и т.н., засега се запазва, морето не се оттича." Според него солените води на Босфора са своеобразна шлюзова камера, която спира оттока. Според наблюденията му последиците не са толкова забележими на юг, там водите се разливат. Но Северното Черноморие просто бавно потъва и това не може да бъде компенсирано с конвенционални методи, нужни са иновационни технологии."

Един от спасителните варианти е изкуствени острови да спират ударите на прибоя. Формата им трябва да наподобява крило на самолет. Най-скромните размери се изчисляват на 400-500 кв.м, въпрос на изчисления е къде и колко такива съоръжения могат да противодействат на природата. Само един елемент обаче не е достатъчен да спре ерозията на бреговете ни. Нужда е мащабна програма от мерки, която само за Северното Черноморие би надвишила 45 млн. евро.

---

Петър Мутафчиев - министър на транспорта: Проектът ще стимулира частния бизнес

Тази идея е заимствана в голяма степен от проектите в други европейски пристанищни държави. Целта е да се отвори градът към морето, от една страна, и, от друга - да се създадат условия за нови интер-модални превози. Това е първият подобен проект, такъв се подготвя и във Варна.

Проектът ще създаде една качествена услуга за всички, които ползват жп и автотранспорт. Надявам се, че този проект ще стимулира частния бизнес за развитие на морските пътнически превози.

Формите за финансиране са чрез структурните фондове на Европейския съюз или чрез публично-частно партньорство. Убеден съм, че ще намерим най-правилния и бърз начин.

Йоан Костадинов - кмет на Бургас: Пасажерското и яхтеното пристанище трябва да са общински

Община Бургас съвместно с Министерството на транспорта разработи проекта за създаване на зона за обществен достъп до транспортен възел жп гара - морска гара - автогара в града. Реализирането му със средства от фондовете на ЕС и с подкрепата на правителството чрез МТ ще допринесе за създаване на още по-добри условия за живот на жителите на града.

Статутът на земята на тези шест корабни места трябва да се трансформира и собствеността от публична общинска да се превърне в частна общинска собственост, за да може управлението и на пасажерското пристанище, и на яхтеното да бъде в ръцете на общината.

Аргир Бояджиев - изпълнителен директор на "Пристанище Бургас" ЕАД: Бургас има нужда от този проект

Колкото по-рано започнем да решаваме инфраструктурните проблеми на Бургас, толкова по-лесно ще можем да ги решим. Всяко отлагане би довело след това до много по-големи проблеми, не на последно място и финансови.

Като се има предвид, че Турция вече изгражда магистрала по посока на Малко Търново, трафикът към Бургас ще продължи да нараства.

Бургас има нужда от този проект. Разбира се, колкото и да е нужен той, колкото и да са красиви показаните неща, те не трябва да са за сметка на търговската дейност на пристанището.

Порт Бургас има мастерплан, който позволява центърът на пристанището да се измести с 300-400 метра на юг. Друг вариант е паралелно с изграждането на новата обсъждана зона да се изгражда и Терминал №1.

Арх. Карамфилка Атанасова - гл. архитект на община Бургас: На Бургас му подхожда този нов облик

Преди години се правиха проучвания как градът да не бъде "затапен" от пристанището, а да излезе на морето. Единственото място, за което още тогава се говореше, беше точно тази територия.

Минаха 20 години от тогава. Новите идеи са много смели, оттам нататък ще започнат проблемите, но това е естествено. Дано след 10 години да имаме по-конкретни идеи.

Защото на Бургас му подхожда друг нов облик в този гаров ареал, както е предвидено и в предложените проекти.

Мария Лазарова - Национална компания "Железопътна инфраструктура": Всички искаме проектът да стане

НКЖИ ще направи всичко възможно да бъдат решени проблемите. Нищо не пречи отделни елементи да се обсъждат на работни групи между отделните участници. Всички искаме проектът да стане.

Ако не бъдем компромисни и не положим усилия бележките да са в дух не какво не е направено, а как трябва да се направи и да се подпомага, значи обричаме сами проекта на неуспех.

---

Aлександър Александров - мениджър на проекта за разширение на пристанище Бургас на Pacific Consultants International:

Трябва да има санитарна зона от 1 км

Първо трябва да се помисли къде ще отиде товарът и сегашният бизнес, който носи хляб на много хора и за който са положени страшно много усилия. Това е съществуваща инфраструктура.

Новият проект трябва да предвиди също санитарна зона в радиус от 1 км. И ако в този радиус има висока административна сграда или ВИП хотел, аз не искам да съм му клиент. Нищо, че преобладаващият вятър е североизточен. Ами когато обърне южният?

Кап. Димитър Демиров - управител на корабна агенция "Трайдънт фрейт" ООД:

Проектът дават приоритет на туризма, но спъва икономиката

Българските пристанища касаят не само съдбата на Бургас, но и икономиката на цялата страна. Тези проекти безспорно ще направят Бургас един по-красив и атрактивен в тази част град, но се разсъждава тесногръдо и се изключва акцентът върху търговската функция на пристанището.

Тези проекти дават приоритет на туризма и развлеченията, но тези дейности са от приоритетите на други министерства, а не на транспортното.

Станислав Касъров - председател на Асоциацията по ветроходство в България, член на Бургаската морска асоциация:

Яхтингът е пренебрегнат

Искам да обърна внимание, че нито един от проектите не е направен добре по отношение на яхтените местостоянки. Познавам територията на пристанището доста добре. Тази територия спокойно може да приеме от 1000 до 1200 яхти, ако бъде добре планирана.

Иначе аз съм наясно съм, че пристанището ще загуби част от местата, които може да експлоатира, но социалният ефект би бил много по-голям. А същевременно ще се привлекат доста средства от пътнически терминали, яхти и пътнически транспорт.

Арх. Петко Йовчев - председател на Камара на архитектите в България:

Разделянето на жп и автогарите е грешка

Аз имам препоръка към подхода и към връзките - разделянето на жп гарата от автогарата ще бъде генерална грешка.

Ще решим един функционален проблем, а ще създадем друг много по-сериозен - пътниците да циркулират по зелените площи с багажа и да става друг вид брауново движение, което няма смисъл да се прави.

В общи линии мястото на автогарата задължително е между жп и морска гара. Това е моето мнение.

Венелин Тодоров - заместник-кмет на Бургас:

Забравено е летището

Заданието да бъде разширено с включване на комуникации към летище Бургас. Авиопортът вече ще надхвърли 2 млн. пасажери. В целия цивилизован свят от летището пътниците биват насочвани към другите транспортни възли.

Трябва да се помисли как скоростни влакове да се движат от летище Бургас до новия транспортен възел.