България изостава от световните тенденции в търговията с яхти, каза за "Дневник" председателят на Българската асоциация на яхтените пристанища (БАЯП) и собственик на "ЛЗ яхтинг" Лъчезар Братоев. По думите му едва няколко стотици души разполагат с плавателни съдове. Според практиката между 1.5 и 3.5 на сто от населението на една страна имат лодки. Сега годишно у нас се реализират около 150 малки плавателни съда за развлечение, а основният обем продажби се генерира от три компании - "ЛЗ яхтинг", "Венид яхт" и "Яхтинг бг".

Интересът към яхтения бизнес се увеличи през последната година. Само "ЛЗ яхтинг", която е представител на ветроходните яхти на немската марка "Бавария" (Bavaria) за България и Румъния, е продала 11 яхти през 2006 г., 42 през 2007 г. и три от началото на 2008 г. Дружеството е представител и на американските луксозни яхти "Сънсийкър" (Sunseeker), от които също има реализирани продажби.

За това, че пазарът непрекъснато се разраства, говори появата на нови и нови дилъри и откриването на нови яхтени магазини по крайбрежието. В момента броят на вносителите на яхти у нас е над десет, но основната част от тях нямат регистрирани продажби, уточни Братоев. Според него причината е във факта, че повечето не могат да обслужват лодките, които продават. Именно заради нуждата от качествен сервиз вносът на нови и стари яхти - предимно от Гърция и Турция, продължава да бъде в съотношение едно към едно, твърди Братоев.

Заради изоставането на инфраструктурата много потенциални клиенти се отказват от покупката на плавателни съдове и това е един от основните проблеми на бранша. В момента "чистите" яхтени марини по крайбрежието, които предлагат комплексно обслужване, са само две - в курорта Златни пясъци и "Марина Диневи" в Св. Влас. Удобни за приставане, но без да предоставят набор от услуги, са и няколко яхтени пристанища. В списъка влизат Несебър, Варна, Поморие, Бяла, Китен, Царево. До няколко месеца се очаква да приключи модернизацията на портовете в Балчик и Созопол, които също ще се превърнат в марини и ще увеличат значително броя на лодкостоянките.

Колкото повече места за акостиране има по Черноморието, толкова повече ще печели страната ни, категоричен е Братоев. Според него зимно време много чужди яхтсмени биха могли да държат лодките си тук. За да стане това обаче, първо трябва да бъде променен Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в частта за облекчаване на граничния режим. Макар че България има най-облекчения граничен режим в Черно море, сега всяка яхта, която влезе в наши териториални води, задължително трябва да мине през Варна или Бургас, за да получи гранична контрола, защото само там има ГККП. Предложението на БАЯП е у нас да бъде въведен т.нар. транзит лок, който позволява контрол в първото входно и последното изходно пристанище. Според Братоев режимът трябва да бъде по-облекчен за гражданите на Европейския съюз.