Загубите на товари, които "Пристанище Бургас" ЕАД търпи заради срива на комбината "Кремиковци", няма да могат да бъдат компенсирани, каза за "Дневник" изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев. По думите му изходът е в спешното привличане на нови стоки. "Целта ни е всички товари, които в момента отиват в Солун и Констанца, да минат през Бургас. Алтернативите това да стане са по-качествено обслужване и по-ниски тарифи", каза още Бояджиев.

В момента основните мощности на бургаското пристанище са в принудителен престой. Причината е, че голяма част от вноса и износа от Бургас са суровини и продукция на "Кремиковци". В същото време вече получени за комбината товари са под запор на различни фирми, на които "Кремиковци" е длъжник.

Вариант за изход от кризата са и драстичните съкращения. Сега в пристанището работят 1600 души и щатът е ненужно раздут, твърди Аргир Бояджиев. Радикалните действия според него са наложителни, защото от юни "Пристанище Бургас" започва да изплаща задълженията във връзка с изграждането на новия контейнерен терминал. През юни и декември портът трябва да изплати две вноски от по 1.5 млн. лв., или общо 3 млн. лева. Тези средства могат да бъдат набавени само от увеличаване на товарооборота и намаляване на работните заплати, гласи решението на пристанищното ръководство.

Опасенията на Аргир Бояджиев за намаляване на товарите са свързани с кризата в Косово и отношенията ни със Сърбия. "При влошаване на отношенията на Сърбия и Македония с България по-голяма част от товарите, които идваха оттам към Бургас, ще се насочат към Констанца. Това са транзитни товари. Предимно кокс и зърно, но те съставляват важна част от товарооборота", коментира Бояджиев.

Според него при подобно развитие на ситуацията новият терминал за насипни товари - кокс, въглища, руда и концентрати, няма да може да функционира. Годишният капацитет на кея е около 6 млн. тона товари. На практика се получава така, че се хвърлят пари за нещо, което след това после всички започват да се чудят как да го преустроят", заяви Бояджиев.

Най-вероятно до края на март ще бъде окончателно подписан договорът с Японската банка за международно икономическо сътрудничество (JBIC). Според него Бургас ще получи 140 млн. долара за изграждане на контейнерен терминал. На практика това е вторият кредит от Япония, който ще се усвоява в Бургас. През 1998 г. същата банка отпусна 120 млн. долара за разширението на кея за насипни товари, чиито мощности сега не се използват.

До края на 2009 г. бъдещият контейнерен терминал ще бъде проектиран, а изграждането му най-вероятно ще започне през 2010 г. Замисълът предвижда да се използват сега съществуващите складови площи за контейнери. Те са около 50 хил. кв.м. За изграждането на новите корабни места ще се насипе материал в посока изток-югоизток. Освен това могат да се изградят площадки в района на Сухото пристанище, близо до свободната безмитна зона, където има складови площи. В момента там се обработват предимно минерални торове.