Трети петролопровод ще свързва Бургас със Солун
Еколози в Бургас се обединиха в инициативен комитет, който ще протестира срещу превръщането на Бургаския залив в изходна точка за петролопроводите Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора. Това съобщи пред "Морски Дневник" Манук Манукян от движение "Екогласност". В инициативния комитет са привлечени туроператори, хотелиери, рибари и други представители на бизнеса, както и обикновени граждани от региона. На първо време инициаторите ще настояват да научат подробности от подписаното преди седмица в Бургас споразумение между заместник-министри на трите държави - Русия, България и Гърция. След това те ще искат от общинските власти и ръководството на Бургаска област защита и сигурни гаранции за екологията и поминъка на региона.
"До момента в различни проекти по Южното Черноморие са инвестирани близо 4 млрд. евро, приходите от туризъм достигат над 2 млрд. евро годишно, разгарят се спорове за ограничаване на застрояването по крайбрежието, за да се запази природата, коментира Манукян. И в това време някой решава, че регионът може безпроблемно да поеме такова количество танкери и да се превърне във втори Кувейт срещу 35 млн. долара такси годишно, обричайки го на евентуална екологични рискове." По думите му опасността от екокатастрофа е много голяма. Той и съмишлениците му настояват за икономическа обосновка на ползите и вредите от реализирането на проектите за петролопроводи през нашата страна при сега съществуващите условия и при направените до момента споразумения.
Междувременно преди дни стана известно, че предстои сключването на споразумение между Русия, България и Гърция за изграждането на друг, трети петролопровод, който ще свърже Бургас със Солун в Гърция. Информацията беше разпространена от Българското национално радио, което се позова на специализирания външнополитически бюлетин "Велино дипломатико", издаван от агенция "Велино", известна с достъпа си до италиански правителствени източници. Според тази информация дължината на новото съоръжение е около 300 километра, а по предварителни изчисления стойността на инвестицията възлиза на 700 милиона евро. Неговото изграждане ще позволи доставки на суров петрол от Русия и от новите производители в Каспийско море директно до Средиземно море, като по този начин се избегнат Дарданелите. Предвижда се първоначалният капацитет да бъде около 15 милиона тона годишно с възможности да стигне до 30 милиона тона на по-късен етап.
В Солун в момента се извършва разширение на един от петролните терминали. Той би могъл да се свърже със съществуващия петролопровод Солун - Скопие в Македония, който беше завършен през 2002 г., а вероятно и със Сърбия и даже със северната част на Адриатическо море. Сред спонсорите на проекта са Европейската банка за възстановяване и развитие и Черноморската банка в Солун. В случай че бъде постигнато споразумение между трите страни, посочва източникът, изграждането на петролопровода през Солун може да блокира други конкурентни проекти и посочва трасетата Костанца - Сърбия - Триест и Одеса - Варшава.