Варна е на път да влезе в историята с първия паметник на цар Калоян в България. Идеята се появи през юни 2005 г. и първоначално никой не й обърна сериозно внимание. Но благодарение на активността на председателя на инициативния комитет, бившия командващ на Военноморските сили, а сега общински съветник о.з. адмирал Христо Контров, идеята придоби ясни очертания. Така се стигна до обявяването на национален конкурс, който да отсее проектите за паметника. За да даде солидна обосновка на инициативата си, през март миналата година комитетът организира националната научна конференция "Цар Калоян - личност и владетел от европейска величина". Сред основните мотиви, които изтъкват инициаторите, са, че благодарение на Варненската битка от 1201 г. цар Калоян успява да присъедини окончателно морския град към България. Другият повод е 800-та годишнина от смъртта на владетеля, която честваме през тази година.

От община Варна приеха идеята и дори решиха да помогнат със средства - 100 000 лева. Като място за издигане на скулптурата беше определена градинката пред окръжния съд на площад "Независимост". До националния конкурс стигнаха 14 проекта, които бяха подложени на обществено обсъждане. Още тогава известният варненски изкуствовед и галерист Румен Серафимов изказа мнение, че представените проекти не предлагат адекватен на времето образ на цар Калоян. Имаше опасения, че избраното място също не е подходящо за такъв масивен паметник. Според Серафимов той по никакъв начин не се вписва архитектурно в пространството между Драматичния театър, Окръжния съд и цялостния облик на площада. Художникът и преподавател във факултет "Изкуство" на Варненския свободен университет Владимир Иванов определи проекта като анахронизъм. Имаше обвинения, че в журито, оценяващо визуализациите на идеята, липсват достатъчно изкуствоведи, архитекти и художници. Недоумение предизвика и фактът, че единственият различен проект, допуснат до конкурса, в който цар Калоян не беше на кон, а разположен в съществуващия на площада фонтан и ефектно осветен, беше отхвърлен. Мотивът, който бе обявен в неофициален порядък, гласеше, че във фонтана нямало как да се полагат венци и цветя.

Въпреки гласовете на несъгласие през април тази година за победител в конкурса беше избран проектът на Борис Борисов, Константин Константинов и архитектите Милен Маринов и Христо Хралов. Те успяха да спечелят само с един глас преднина. Така избухна и скандалът им с класирания на второ място софийски екип на скулптора Александър Хайтов и победителя. Обвиненията на Хайтов са, че са заимствали елементи от първия вариант на неговия проект. Скандалът очевидно ще има продължение в съда.

По разчети одобреният проект за бронзов паметник на цар Калоян в центъра на Варна ще струва 280 000 лева, като без общинската помощ остават да се съберат чрез дарения още 180 000 лева. Председателят на инициативния комитет Христо Контров беше уверен, че сумата ще бъде събрана. Лаконичният му отговор беше: "Варна ще има паметник на Калоян!" Още несъздадена обаче, фигурата предизвика раздор и недоволства. При това положение амбицията на инициаторите паметникът да бъде готов до 7 ноември, когато ще бъде чествана годишнината от коронясването на Калоян, изглежда трудно постижима. Далече преди това обаче трябва да стане ясно нужен ли е паметникът изобщо?!

---

Жури на Националния конкурс за изграждане на конен паметник на цар Калоян във Варна:

Христо Контров - председател на инициативния комитет

Калин Тодоров - член на инициативния комитет

Петър Грънчаров - член на инициативния комитет

Асен Кожухаров - член на инициативния комитет

Арх. Иван Трендафилов - община Варна

Панко Анчев - община Варна

Емил Мирчев - Съюз на българските художници, София

Спас Върбанов - Съюз на българските художници, София

Венелин Петров - Съюз на българските художници, Варна

Пламена Рачева - Съюз на българските художници, Варна

Арх. Тодор Булев - Съюз на архитектите в България, София

Арх. Станчо Веков - Съюз на архитектите, Варна

Арх. Теодор Пеев - Камара на архитектите, Варна

Валентин Плетньов - Регионален исторически музей, Варна

Валери Йотов - Регионален исторически музей, Варна

Виолета Тончева - Съюз на българските журналисти, Варна

- Варна окончателно е присъединена към България след Варненската битка на Калоян срещу Византия - 1201 г.

- България за пръв път придобива статут на европейска държава с коронацията на цар Калоян от Светия престол - 1204 г.

- Цветът на западното рицарство - кръстоносците на император Балдуин са победени за пръв път от цар Калоян в Одринската битка - 1205 г.

- Паметникът на цар Калоян във Варна ще бъде единствен в България.

Цар Калоян има уникално място в българската история, което дава основания за необходимостта от негов паметник във Варна:

- той управлява площ, равна практически на съвременната територия на страната

- коронован е за крал от папа Инокентий III и по този начин приобщава за кратко българската държавност към европейските институции на времето си

- след като присъединява Варна към България, градът не е отделян от държавата ни и слива съдбата си с нея

- това е единственият цар, с чийто скелет разполагаме и чийто образ можем да възстановим напълно, като по този начин възпроизведем точно образа му (макар технологията да е спорна)

- на 14 април 1205 г. край Одрин Калоян побеждава армиите на кръстоносците, основали Латинската империя. По ирония на съдбата победеният от него Балдуин I Константинополски има прекрасен конен паметник в града си Монс, Белгия.