Природозащитни организации от България, Азербайджан и Грузия се обединиха в общ призив за опазване на екологията, здравето на хората и поминъка в Черно море и Странджа.  Кръгла маса на тема "Проблемите, свързани с петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан - предупреждение за Бургас и Балканите" се проведе в началото на седмицата в Бургас с участието на чуждестранни и български експерти.

Инициативата беше на Комитета за спасяване на Бургаския залив и залива Вромос, Института за зелена политика - София, и екологично сдружение "За Земята". Учени и еколози отправиха предупреждение за това какво да очаква регионът от експлоатирането на територията ни за петролопровод.

По време на дискусията беше представен опитът от строителството и експлоатацията на петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан в Грузия и Азербайджан. Анализите включват въздействието върху околната среда, социалните и икономическите ефекти от проекта на местно и национално ниво. "Проблемите бяха подобни на тези, от които се страхуват и бургазлии - замърсяването на околната среда и отрицателното влияние върху земеделието и туризма в регионите, през които преминава петролопроводът. Икономическите изгоди за държавата са много по-малко от предварително обявените", заяви Манана Когладзе от грузинската НПО "Зелена алтернатива".

"Нефтопроводите и газопроводите прекрояват по нов начин картата на света, без да отчитат къде живеят хора и какъв начин на живот водят", предупреди Галина Чернова от казахстанската НПО "Глобус". Тя показа кадри от опустошени горски и защитени територии, загинали земеделие и туризъм, замърсени водоизточници и разрушени културни паметници като част от "екстрите", с които предстои да се сдобие и Бургас.

Природозащитниците твърдят, че положителният икономически ефект е за компаниите, експлоатиращи съоръжението, но не и за местните хора и държави. Ето защо непрестанно се увеличавали жалбите, с които се искат обезщетения. От петролопровода били засегнати около 4 хиляди частни имота, а хората не можели да обработват земеделските земи, тъй като съоръжението на места преминавало през имотите. Азербайджанци не вярват на поредното обещание, че след 2008 г. реално ще могат да ползват земите си.

Обещаните хиляди работни места също се оказали мит. Отчетено било, че 4000 души са участвали в изграждане на съоръжението, но това се оказало кухо число. Работници били наемани за по 2-3 месеца, а след това на тяхно място идвали други. Ангажирани били предимно хора от други държави. В Грузия петролопроводът също се е отразил негативно на околната среда, а известни курорти са загубили посетителите си заради него.

Не е сигурно дали петролопроводът Бургас - Александруполис ще може да бъде захранван с нефт, коментираха участниците в срещата. Китай и Индия също планирали да правят тръбопроводи към същите петролни залежи. Само за потребител като Китай обаче били необходими 10 млн. тона нефт годишно.

Апелът на гостите от двете бивши съветски републики към България и Бургас е да се поучат от техните грешки, да настояват за истинска разяснителна кампания за проекта "Бургас - Александруполис" и да отстояват интересите си.

Междувременно общинският съвет в Бургас реши да се проведе референдум. Допитването е насрочено за 2 септември, а бургазлии ще отговарят на въпроса: "Одобрявате ли подписаното споразумение за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис. Предварителните прогнози сочат отрицателен вот на бургазлии за петролопровода, въпреки че мнението им предварително е обречено.

Ден след кръглата маса, при издигане на кандидатурата му за четвърти мандат, кметът Йоан Костадинов обяви, че експерти от общината ще участват в работата по изграждане на съоръжението, което по думите му трябвало да бъде наречено "Капитан Петко войвода", тъй като ще минава на 5 километра от родното място на легендарния българин - село Доганхисар край Александруполис.