Исихазмът като обект на концептуалното изкуство, така би могло да се обобщи творческото поведение на участниците в третото издание на пленера „Илюзии в пейзажа", подчинено на темата „Въображаемият храм", в Аладжа манастир край Варна. Изследвайки дебрите на мълчанието, Нено Белчев се снима под водата. Валери Чакалов затваря в кръг забележителната природа в парка. Красимир Добрев се заиграва със смислите, скрил лицето си зад маска. Велико Маринчевски чертае своя стълба върху снимка на манастирските стълби. Атанас Гаджев манипулира сакрални символи върху керамични плочи. Ирма Водева третира окото като знак на съзерцателност и самовглеждане. Свилен Стефанов поставя олово в лимон и чрез агресия променя природата на нещата. Цветан Кръстев нарича „Исихия ТВ" минималистичната си медитативна творба, а сливенският художник Недко Буцев влезе направо в ролята на монах. Зазидан от другите участници в малка скална килия, останал сам със себе си и видеокамерата, той провежда разговор с една бяла роза. Ритуалното освобождение/„просветление" след близо 2 седмици аскетизъм беше в неделя. Тогава художникът разби преградата и излезе от „самовглъбението". Финалът бе поставен от спектакъл на "Станчо Станчев и ко" ,които показаха енергийни движения в смисъла на исихастките практики. Играта на смисли, размяната на значения и смяната на понятията са любим похват на концептуалните творци. Тук диригентът на тази игра е изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, куратор на проекта, още повече че темата на изданието е „Илюзии в пейзажа".