Втори премиерен спектакъл се задава в драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна от началото на сезона. Това ще бъде постановката на проф. Пламен Марков с работно заглавие "Български работи". То ще може да бъде видяно за първи път на 5 октомври. Представлението е изградено на базата на автентични български текстове от края на ХІХ век. Авторите са писателят Балчо Нейков от Провадийския край и англичанинът Сенклер, консул във Варна в продължение на 2 десетилетия. Двамата са твърде различни в оценките си за България. "Спектакълът ще се опита да предаде духа на отминалото време и да потърси истината за самите нас. Да отговори на въпроса защо толкова лесно се отричаме от постигнатото преди нас. На всички неща, които с пренебрежение наричаме български работи, въпреки че има и много български работи, с които трябва да се гордееш", посочи режисьорът Пламен Марков. "Български работи" ще бъде третата част от трилогия по стари текстове, осъществявана от Пламен Марков на различни сцени. Първата бе "Зидарите и Попа" - постановка на Сливенския театър. За играта си като Рада в него варненската актриса Веселина Михалкова получи "Аскеер" за поддържаща женска роля през 1999 г. Втората част от трилогията бе "Попове и вещици", поставена в ДТ "София".

Репетициите за "Български работи" започнаха на 18 август. Спектакълът ще бъде изграден като 9 отделни новели. Освен основните текстове на Нейков и Сенклер проф. Пламен Марков е издирил и използва и различни и други източници. Голяма част от тях представляват автентични разкази на хора, живели във време, когато българската нация не е била оформена по смисъла, който влагаме сега. "Това са нетрадиционни автори, които предават нещата реално, така както са ги видели със собствените си очи, което е гаранция за някакъв вид обективност, и затова са много интересни, подчерта Пламен Марков.

Директорката на ДТ "Стоян Бъчваров" уточни, че тези текстове са свързани с Варненския регион и по-специално Невша, откъдето е самият режисьор. "Те търсят отговора на въпроса откъде сме тръгнали и какви сме. В спектакъла играе почти цялата трупа на варненската драма", уточни Данаилова. В спектакъла ще бъде запазен архаичният език, използван по онова време, "на който говореше и моята баба", надигна завесата проф. Пламен Марков.

---

Персонажът в мен

През новият театрален сезон към трупата на варненската Драма се присъединяват трима млади актьори. Една от тях е Росица Дичева, завършила тази година НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на доц. Веселин Ранков. Родена е през 1983 г. в Ямбол. В професионални театри има вече две роли зад гърба си. Едната е на Петя в "Почивен дом" на реж. Камен Донев, в Народния театър "Иван Вазов. Участвала е и в "Любовни булеварди" на режисьора Борис Панкин в театър "София. Снимала се е и в два късометражни филма, получили награди на фестивалите за студентски филми в Москва и Берлин. В момента Росица Дичева участва в репетициите на новия спектакъл на проф. Пламен Марков "Български работи".

- Още от малка се увличах по старите филми. Впечатлявах се от Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър, Ингрид Бергман. Но много ми харесваше и класическата музика. В Ямбол имаше много добър оркестър и аз, за да се доближа до тях, рецитирах по концертите им стихотворения. Забеляза ме София Карастоянова, която тогава водеше театрална трупа в града. Започнах да посещавам курсовете и паралелно с това учех в гимназия с рисуване. И двете неща си останаха моя слабост. Приемането в НАТФИЗ пък стана като на игра. Подходих някак по детски тогава, просто се забавлявах.

- Че не съм сама. Че когато играем, има хора, които изцяло разчитат на мен и аз разчитам на тях. Иначе в живота отношенията ни могат да бъдат съвсем различни, може да не се понасяме. Но на сцената всичко това трябва да остане настрана, всичко трябва да се преодолее.

- Директорката на ДТ "Стоян Бъчваров" Дафинка Данаилова ме забелязала в представлението "Мърлин Мърло" на Николай Коляда. По време на театралния фестивал "Варненско лято" се видяхме за малко и тя ми каза, че ме е харесала. След това се видяхме за втори път и тогава получих поканата да остана.

- Харесва ми да влизам в роли, които са много различни от мен самата. Така по-лесно разбирам персонажа, приемам го в себе си и го пускам сам да се изиграе от мен.