Ако яхтсмен реши да акостира в България, трябва да влезе първо през пристанищата в Бургас или Варна, защото до тази година само там имаше гранични контролни пунктове. От 1 май 2007 г. Свети Влас също има граничен пункт и вече е морска граница на България. Според нашите закони, ако например искате да отидете от Балчик до Несебър дори за един ден, трябва да минете входна и изходна контрола в порт Варна. В същото време съседите ни Гърция и Турция са организирали т.нар. транзит лок режим - взема се една контрола и се позволява каботаж (акостиране) по цялото крайбрежие, като документът важи за определен период от време. Такъв е режимът и в Западна Европа, заяви управителят на "Венид яхт" Георги Михов.

Проблемите с граничния режим са само част от бремето, стоварено върху развитието на яхтинга и яхтения туризъм у нас, стана ясно по време на конференцията за бъдещето на яхтения бизнес, организирана от в. "Дневник" в партньорство с "Диневи груп". Сред другите основни пречки са липсата на добре оборудвани и отговарящи на европейските изисквания яхтени пристанища, както и на квалифициран персонал, знаещ чужди езици, в тях и в граничните ни служби. Около година и половина отнемат административните процедури по разрешаване строежа на едно яхтено пристанище.

Все още яхтингът у нас се третира наравно с търговското корабоправане. "От 16 години повтаряме на властите, че яхтите не са търговски кораби и нормативните актове трябва да се адаптират към тях. Ето след толкова години пак говорим абсолютно същото", заяви председателят на Българската асоциация на яхтените пристанища (БАЯП) Лъчезар Братоев.

С новата тарифа за престой на пристанище Варна например многокорпусните яхти плащат колкото 15-метров катамаран. Вдигане на брега на 11-метрова яхта се тарифира за 20 евро, а на един метър по-голяма - 300 евро, посочи част от абсурдите в нормативните ни уредби Братоев. Причина за това е, че яхтингът липсва като самостоятелно понятие в българското законодателство. Участниците в конференцията се обединиха около позицията, че е необходимо генерално да се ремонтира Законът за вътрешните водни пътища и морските пространства.

Началникът на сектор "Гранично контролно-пропускателна дейност" към Регионална гранична служба в Бургас Йордан Маджаров оповести за подготвящата се наредба за граничния режим на малки плавателни съдове от междуведомствена група с участието на всички държавни гранични служби и Морска администрация. След като се приеме на първо четене от експертите, документът ще се качи в интернет и всеки заинтересуван ще може да прави предложения за промени, каза Маджаров. Едва след като се разгледат коментарите, наредбата ще бъде внесена в Министерския съвет, допълни той. По думите му облекчаването на яхтените плавания по крайбрежието ни е наложително, тъй като един яхтсмен у нас носи приходи колкото 31 обикновени туристи.

Участниците в конференцията поискаха яхтеният туризъм да бъде включен в националната туристическа реклама на страната ни, защото това ще доведе до привличането на така желаните платежоспособни туристи. Заявката беше направена пред зам.-председателя на Държавната агенция по туризъм Станислав Новаков, който също присъства на проявата. Участниците във форума бяха приветствани и от зам.-министъра на транспорта Даниела Никифорова и зам.-кмета на Варна доц. Борис Корновски.

Един от положителните сигнали, които даде браншът по време на конференцията, беше за обединение в нова или преструктуриране на вече съществуваща организация. Гласът ни ще остане като глас в пустиня, ако не ни чуят в София, каза председателят на БАЯП. Затова е необходима действаща организация, която да седне с държавата на една маса и да постави проблемите, посочи Лъчезар Братоев. Дали ще стане това, бъдещето ще покаже. Друг изход обаче в тунела не се вижда.