Еленско с боровинки, моля...
Греди от началото на миналия век от ферма на Фердинанд, която се намира до резиденция "Врана", "крепи" заведението "Под липите" в Бургас. Освен от фермата автентичният дървен материал е набавян специално от високопланински селски къщи, разположени в Искърското дефиле. Новият ресторант отвори официално врати на мястото на бившата "Бургаска среща" срещу хотел "Приморец". При обзавеждането собствениците са решили да използват модела на автентична селска къща в шоплука, подовете и стените са от кирпич.
За чифлишко имение от началото на ХХ век напомня градината около къщата. Маси от дялан камък и дърво очакват ценителите на добрата кухня. Месо от диво прасе със сини сливи, еленско с боровинки, супа от телешки опашки са само част от ястията, които привличат вниманието при бърз прочит на менюто.
Собственикът на новия ресторант "Под липите" е Милан Миланов.
"Решихме да открием първия си извънстоличен ресторант в Бургас, защото икономиката на града и региона е много интензивна и защото тук традициите и мистиката на Странджа се преплитат по странен начин с морската кухня", казва той.
Ресторант " Под липите" се намира в бившето заведение "Бургаска среща" срещу хотел "Приморец" в една от малкото съхранени бургаски къщи в алпийски стил.
Проектанти на атрактивната сграда са италианският архитект Рикардо Тоскани и колегата му архитект Славов. Тоскани е създател и на други знакови сгради в града, между които църквата "Св.Св. Кирил и Методий" , Синагогата и старият радиоцентър.
С градинско ВИП парти собствениците на ресторанта дадоха началото на новото кулинарно предизвикателство за бургазлии и гости.
Къщата е била построена през 1910 г. за жилище на Никола Александров. С този управник се свързва въвеждането на модерното благоустрояване на града. Характерно за нея е използването на пиластри (носещи полуколони) и рустики (гипсови орнаменти) в двете й отделни крила. Източното притежава красива атика, а западното - двускатен покрив.
Стрехите с дърворезба и оградата от лят чугун придават допълнителна раздвиженост на силуета на сградата и не случайно тя е обявена за паметник на културата.
Духът на предприемчивите бургазлии се долавя във всеки ъгъл на ресторанта, защото според историческите хроники собственикът Никола Александров е бил секретар в митницата, първи агент в Бургаското параходно дружество, а сред клиентите му са били десетки английски, холандски европейски и азиатски компании.