Тартюф на тревата
Има ли нещо общо между песните на Милен Фармер, Патрисия Каас, Жулиет Греко и музиката на Ян Тиерсен към филма "Невероятната съдба на Амели Пулен" с пиесата "Тартюф" на Молиер? Разбира се, обичайният отговор е отрицателен, но зрителят сам може да си отговори на този въпрос, ако гледа новата постановка на Варненския драматичен театър "Тартюф" по Молиер. След "Жорж Данден" от този сезон още една творба на френския класик влиза в афиша на театъра. От 13 септември на основна сцена се играе вторият сериозен режисьорски проект на актьора от трупата Стоян Радев, който преди две години постави "Домът на Бернарда Алба" от Лорка.
Действието в този прочит на "Тартюф" се развива на зелена поляна, а героите са облечени съвременно. Сценографията и костюмите са на Антония Попова, която работи и по спектакъла "Жорж Данден". Мерената реч, която използват героите (в превод на Асен Разцветников и Стоян Бакърджиев) е единственото, което свързва постановката на Радев с класическата пиеса. Стоян Радев представя свой авторски прочит на Молиеровата творба, отказвайки се от предварителната присъда на автора, че Тартюф е лицемерен набожник, с което се изчерпва неговата характеристика.
"Молиер в началото определя Тартюф като "лицемерен набожник", но веднага след това казва и друго: "Обаче, за да го наречем такъв, ние трябва да разберем причините, за да стане такъв." В тази пиеса, която е писана няколко века преди нашето съществуване, авторът се занимава с една тема, която лично мен много ме вълнува - за измислените и наложените от нас самите маски, които понякога така се срастват с нас, че забравяме кое е маската и кое е истинското ни лице. Интересува ме как Тартюф е станал такъв човек, какъвто е", казва Стоян Радев. Водещ момент в неговия прочит на "Тартюф" е въпросът за формирането и на всички останали герои. Според режисьора те са съвременни хора, които могат да бъдат срещнати навсякъде.
Ролите в спектакъла са поверени на Владислав Виолинов (Тартюф), Симеон Лютаков (Оргон), Теодора Михайлова (Пернел), Веселина Михалкова (Елмира), Гергана Христова, Даниела Викторова, Никола Мутафов, Росица Дичева, Николай Божков, Пламен Димитров и Адриана Петрова. Музикалното оформление е съвременно, както звучат и самите герои.