В началото на XVII век се ражда миниатюрата от раджастанската школа. Появата й в индийската живопис е свързана с раджпутското възраждане след културното влияние вследствие на управлението на могулите. Развитието на индийската миниатюра продължава до XIX век, като за раджастанската живописна традиция са характерни експресивния рисунък, подчертаните форми и ярките цветове.

Размерът на миниатюрата отговаря на размера на лист хартия, който се побира в папка. Често те са били илюстрация към поетични книги, тантрически манускрипти или илюстрации към религиозни текстове. Според трактовката на изображението раджастанските миниатюри, които изобразяват любовни сцени, следват два стила чаурапанчашики ("петдесет строфи на похищението") и найикабхада, като последният е част от развитието на меварската живописна традиция.

Характерно е смесването на раджпутската традиционна живописна техника с могулската. Изобразяването на богатството и блясъка на дворцовия живот, пищността на дворцовите костюми, свободното и недвусмислено изобразяване на любовните сцени и чувствените жестове, както и съчетанието на ярките цветове и декоративни елементи. Всичко това прави еротичните миниатюри особено интересни за колекционерите от запада. Фонът на миниатюрата са цъфтящи дървета, небе, в което се виждат кръгли светли облаци и луна. На пейзажа се придава голямо значение, така че понякога анонимните творци разтварят фигуралните композиции в него. В по-късните раджастански миниатюри от XIX в. се изобразяват хора и животни, декоративно смесени. Изработването на еротичните миниатюри през последните периоди на могулското управление се е наблюдавало от съда, а някои от тях носят официалния му печат.

Представената сега в галерия "Буларт" колекция включва 23 копия на раджастански миниатюри,собственост на варненски колекционер. Някои от тях са създадени върху оригинални съдебни книжа, други са илюстрации на любовни поетични книги, написани на езика урду. Няколко са представените цикъла дворцови сцени, любовна игра и декоративни анималистични композиции. Представените в изложбата творби следват традицията на пахари живописта в Раджастан, а по-голямата част от цикъла любовна игра са от стила найикабхада.