Преместването на пристанище Варна-изток и на новия контейнерен терминал се натъкна на сериозни опоненти. Екип подводни археолози твърдят, че проектът застрашава потънали преди хилядолетия селища във Варненското езеро. Според тях заплаха за подводното археологическо наследство e и растящият интерес на инвеститори към строителство на яхтени марини. "Проектите не бива да започват, преди да е проучено всичко. Повече от 20 години проучванията са само спасителни, държавата не пази културно-историческото си наследство, което се намира под вода. Тъй като е невидимо, не се полагат никакви усилия то да бъде проучено и запазено", обяви проф. Христина Ангелова, директор на Центъра по подводна археология. Според д-р Илия Щирков - ст. научен сътрудник в Института по океанология, траленето на морското дъно за калкан и рапани бавно, но методично унищожава антични паметници, оставени преди хилядолетия от цивилизациите по нашите брегове. До момента шест от общо 13 древни тракийски селища отпреди потопа в района на Варненския залив са напълно разрушени. Това са хората, оставили ни в наследство най-старото злато в света, намерено във варненския некропол. В глината вероятно има още ценни артефакти, но и те вероятно ще бъдат пометени. Същата съдба учените отреждат на потънали селища край бреговете на Дуранкулак, Шабла, в Бургаския залив, до базата "Атия", край устието на Ропотамо, край брета на Ахтопол. Други повече от 30 подводни обекта, някои от които на над 3 хил. години, са оставили следи от корабокрушения или природни катаклизми, сполетели екипажите в открито море. Част от тях вече са станали жертва на подводни иманяри, други са разорани от тралове, а оцелелите чакат да удари часът на инвеститорския интерес, за да бъдат погребани завинаги.

Повод за научните вълнения е приключила преди седмица експедиция в района на нос Калиакра. Целта й е да проучи древен кораб с амфори, потънал през първи век от нашата ера. Учените се натъкнали на него преди 6 години. Сега обаче виждат, че глинените съдове вече са разместени и натрошени, а от останките на кораба не е оцеляло много. По дъното ясно личат следите на риболовен трал.

Казват ли учените истината? Сигурно, но едва ли е цялата. Защото не е от вчера практиката иманяри да научават местонахождението на ценни обекти именно от бъбриви археолози. "Една амфора може да бъде продадена за повече от 20 хил. евро", казва докторът по история Атанас Панайотов. По думите му никой от екипажа в експедицията не говори колко точно на брой са били античните съдове при откриването им и дали бройката им четири години по-късно е същата. За неспециалистите е необяснимо и друго - защо находките не са извадени от морските дълбини още тогава. Днес те биха могли да бъдат част от експозицията на всеки уважаващ себе си музей.

Учените обаче подскачат като ужилени на този въпрос - нищо не бива да се вади, преди да е проучено! Изваждането не е спасяване, това отличавало археолозите от иманярите. Такова е и становището на БАН, след което варненските специалисти дори получили мъмрене, че измъкнали и разгледали една-две амфори. Е, остава им утехата, че поне тях са спасили. Защото докато мъдрите се намъдруват... всяка следваща експедиция ще отгатва десетте разлики от предишното състояние на находките. А участниците в тях ще клеймят рибарите, предприемачите, водолазите и държавата.