Какви подводни селища в езерото, като дъното се драгира повече от 30 години, за да се запази плавателна дълбочина. Имаше специализиран драгажен флот. Освен това в залива, където е мястото на новите терминали, беше сметище. Това са безотговорни изказвания - проектът за преместване на пристанището не може да чака археологически проучвания, които едва ли ще открият нещо. Финансирането е с кредити, икономическите последици не могат да се изчислят. Пристрастен съм към тази тема, тъй като тя променя цялостната концепция за развитие на Варна и обръща града към морето. Затова не съм равнодушен към научни тези, които са най-малко съмнителни, да не кажа манипулативни.

Не сме ефективни в контрола по море, защото нямаме катер, с който да преследваме нарушители. Но когато ги засечем, ги причакваме на сушата. Няма как да останат скрити бракониерските набези, особено след като въведохме системата за електронно следене на риболовните кораби. Нарушителите тралят обикновено в по-плитки води до 20-25 м, тъй като на дълбочината на потъналите кораби няма живот. Рибарите наистина знаят какво има в морето, дъното им е като на длан. Но не припарват край находки, тъй като и те самите си пазят съоръженията. Пък и санкциите не са ниски - от 500 до 1500 лв.

По никакъв начин не можем да бъдем упреквани за рушащо се историческо наследство. Пристанищата обикновено възникват там, където от векове е имало рибарски кейове, лодкостоянки. Или пък са строени буни, които да предпазват брега от ерозия. Марината ни е съвременна с френски понтони, които са екологично чисти. Яхтсмените се интересуват от морето, а не от това какво има по дъното. Да се говори, че яхтите вредят на историята, е преднамерено черногледство.

Водолазите не само не са заплаха, но дори съдействат на учените - не са малко случаите колеги да открият артефакти, но си ги обявяват официално. Нашият спорт се практикува в плитки води, под 40 м се стига до азотно опиянение, там се слиза не със сгъстен въздух, а с т.нар. въздушни коктейли. Това го могат твърде малко хора и вероятно се знаят на пръсти. Трябва специално обучение и изключителна физическа подготовка. За такива курсове дори няма желаещи. Освен това, за да се измъкне нещо от такава дълбочина, не стига само екипировка. Тя не гарантира достатъчно време под вода. Ваденето на антични предмети на дълбочина от 70-80 м може да стане със специално оборудвани стабилни лодки и спускане с т.нар. подводни камбани.