Според изискване на Европейската комисия (ЕК) риболовният флот на България трябва да бъде намален с 30 процента. В замяна на това тя ще поеме до 60 процента от разходите за модернизация на останалите риболовни кораби у нас, обясни представителят на Генерална дирекция "Рибарство и морски въпроси" Антонио Гутиерес. Изискването важи за всички страни членки. От него вече са се възползвали рибарите в Румъния и Гърция, твърди Гутиерес. Първоначалните настроения сред българските им колеги обаче са доста по-различни.

Подобна стъпка не е оправдана, смята управителят на варненското дружество "Север-експорт" Йордан Харасимов. Аргументите му са, че за разлика от съседните страни риболовният ни флот е значително по-малък като обем и на практика едно съкращение би могло да се окаже фатално за него.

Ако страната ни реши да се възползва от възможността да получи евросубсидиите, до края на годината, от която остават по-малко от два месеца, ще трябва да се направи план за управление на риболовния флот, посочва още Антонио Гутиерес. Регламентът на ЕК позволява модернизация и оборудване на кораби, покупка на нови, както и унищожаване на старите. Новите плавателни съдове обаче задължително трябва да са с по-малка мощност от сега използваните. "Това не е много препоръчително за корабите в Черно море", смята началникът на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) във Варна Бейхан Хасанов. Според него и в момента част от българските рибари разполагат с подобни съдове. Заради спецификите на морето ни обаче капацитетът им не може да се използва пълноценно. Собствениците споделят, че за да се приберат към брега, трябва да карат с пълна мощност. Това нито намалява разхода на гориво, нито замърсяването, коментира Хасанов.

До новия регламент се стигна заради скока на горивата и стачките на рибарите в Европа, казва председателят на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ фиш" Йордан Господинов. Но докато в страните от Западна Европа риболовният флот включва стотици големи траулери, България не разполага с подобни кораби. Още повече че нашите рибари излизат в морето веднъж на 15 дена. През останалото време са на сушата, обяснява Господинов.

Според регистъра на ИАРА регистрираните риболовни плавателни съдове у нас са 1425 и основната част от тях са лодки с големина между 4 и 6 м. По думите на Бейхан Хасанов от целия флот корабите с големина над 12 м са не повече от 100 и според началника на ИАРА именно за тях важи изискването да бъдат съкратени с 30 процента срещу получаването на субсидии. Според Хасанов заради по-ограничения капацитет на флота ни не е изключено да се стигне до компромисен вариант и да бъде съкратен само 20 на сто от него.

Имаме готовност да усвоим парите по програмите за развитие на рибарския сектор, но и рибарите трябва да се потрудят, категоричен е Джамил Кадиш, началник на териториалното звено на ИАРА в Бургас. Той не уточни дали това означава, че рибните фирми са готови да се откажат от част от корабите си. Но докато институциите и рибарите са се вторачили в изискването на Еврокомисията за съкращаване на флота, встрани остана неуреденият статут на рибните пристанища. Рискът е повече от сериозен, защото ако липсват проекти за изграждането на модерни съоръжения за разтоварване, съхранение и продажба на риба, България ще загуби освен 30 на сто от флота си и още 18 млн. евро по оперативната програма "Рибарство" заради липса на регистрирани пристанища. А без тях бизнесът ще бъде блокиран, а това ще удари и износа на аквакултури, с които браншът пробива в трети страни.