Вълни заливат палубата на кораба и капитанът с неистови усилия се опитва да избяга от опасната близост на крайбрежните скали. Поривите на вятъра се усилват и от един миг нататък стихията е вече неудържима. Първият сблъсък поваля повечето моряци на борда и зад него. После всичко се случва много бързо - за броени минути дървеният корпус с обшивка от оловни листи е погълнат от бездната... На тази драматична картина бихме могли да станем свидетели, ако разполагахме с машина на времето. Но дори и без нея, ние знаем много нещa за корабокрушенията в древността. Те развихрят фантазията на хората и подхранват историите, превърнали се в легендите.

Истината за морските катастрофи обаче излиза наяве в резултат на изследванията на една от най-интересните науки, която човекът се опитва да овладее - подводната археология. Още от най-древни времена, използвайки различни примитивни приспособления, хората са се опитвали да достигнат до другия свят - този под водата.

Първият регистриран с името си гмуркач в историята на човечеството е Александър Македонски. Книгата "Космография" на философа Етикус Истер, която е писана през IV век пр.н.е. е най-старият източник, съобщаващ за спускането на легендарния владетел под водата. Това се случило близо до остров Трипиция в Каспийско море. Според хроникьора годината била 325 пр.н.е. Друг автор ни разказва и как точно е осъществено гмуркането - за реализацията на плана си царят използвал дървен сандък с илюминатор от дебело стъкло, като за изолация употребил различни смоли, с които дъските били пропити, за да не пропускат водата.

Дали наистина е имало такова спускане, ние едва ли ще разберем някога с абсолютна сигурност, но фактите говорят, че през вековете хората многократно са правили опити да изнамерят лесен начин за слизане под водата. Те не се отказали да го търсят и един ден постигнали мечтаната цел - изобретен бил първият акваланг, или автономният дихателен апарат. Днес той дава възможност на учените и на любителите подводничари да наблюдават свободно морското дъно и разкрива пред човека неподозирани възможности да потърси там следите от своето минало.

Приблизително 423 хиляди квадратни метра е площта на Черно море. Най-голямата му дълбочина е 2245 метра. Отличителна черта на водите в него е сероводородният слой - само 10% от всичките 537 хил. кубични метра вода се намират в кислородната зона. Останалите са в сероводородния слой, заемащ водното пространство под 130 метра. Именно присъствието на сероводород обуславя факта, че някои от корабите, потънали на голяма дълбочина, са останали почти непокътнати от времето - липсата на кислород е възпрепятствала окислението на материята и развитието на микроорганизми, които да я асимилират.

Такъв е случаят с отлично запазения дървен кораб, открит източно от нос Черни нос на дълбочина от 171 метра. Радиовъглеродният анализ показал, че той е плавал между пристанищата в края на шестнадесети век. Не е известно каква е причината той да потъне. Една от версиите за неговия трагичен край е попадането му в периметъра на опустошителна буря, по време на която потънали много кораби, намиращи се в открито море във фаталния ден. Това, разбира се, са само предположения, тъй като изследванията в тази област тепърва предстоят.

Някои от най-важните "магистрали" на древния свят са преминавали именно през Черно море. Придвижването с кораб е било най-бързият начин да се добереш от една точка до друга, и то превозвайки огромен товар. Някои от древните кораби достойно могат да бъдат наречени инженерни чудеса. Сред тях има рекордно големи плавателни съдове, като например тримачтовия платноход "Александрия", подарен от сиракузкия тиран Хиерон ( 270- 216 г. пр.Хр.) на египетския цар Птолемей Втори Филаделф ( 285- 246 г. пр.Хр.). Според древните хроникьори по време на едно пътуване трюмовете на огромния плавателен съд побрали 1500 тона жито, 500 тона вълна, 1000 бъчви с риба и провизии за 300-членния екипаж.

Сблъсъците с враждебно настроено население е съпътствало пътя на древните мореплаватели. Едно от проявленията на крайбрежното пиратство е паленето на огньове близо да брега, така че моряците да се заблудят за местоположението на опасните скали, особено по време на буря, когато видимостта е била слаба. Известно е, че в някой селища това занимание е било основен поминък за една част от хората. Дейността на крайбрежните пирати често се е свеждала само до поддържането на такива огньове и прибиране на изхвърлената плячка от брега.

В миналото крайбрежието дори е било разпределено на зони, така че жителите на различните селища са имали право да събират "даровете" само от местата, над които имат власт. Голямата част от товара в такива случаи, разбира се, е оставала на морското дъно. По- късно, когато е имало закони в много царства, крайбрежното пиратство се е наказвало тежко и се е считало за престъпление. Известни са и случаи, в които то се е толерирало от някои владетели.

В Аполония (Созопол) и близките крайбрежни рибарски селища пирати често нападали и ограбвали населението. Казаци, християни или лази племена, обитаващи околните брегове, се появявали с корабите си откъм морето, атакували домовете, отнемали скъпоценности и отвличали девойки от крайбрежните селища.

Пиратство в открито море съществува още от времето, когато хората изобщо са започнали да плават. Финикийците са се утвърдили като безспорни фаворити в мореплаването. Именно по това време морските битки са започнали да се случват много често и само изкусните моряци са били победители в тях. Така или иначе в резултат на причинените от пирати корабокрушения или поради нещастно стечение на обстоятелствата потъналите кораби днес могат да бъдат открити от водолазите. Пясъкът, тинята и наносите обаче са заличили на много места следите от подобни морски катастрофи, особено когато те са се случвали близо до брега. Проучването на някои от тях е изключително трудно и изисква много средства, казват специалистите. За да могат гмуркачите да достигнат до находки, е нужно да се преодолее не само водната преграда, но и да се отстранят по някакъв начин наслагванията от различен произход.

Данни за цунами в района на българското черноморско крайбрежие съществуват отдавна. На около 60 километра източно от Варна са открити валове и дюни, които доказват, че границите на морето са достигали доста по-навътре. Най-вероятната причина за това водата да завладее сушата според специалисти е катастрофа, предизвикана от земетресение. Сеизмичните вълни вероятно са били причина за възникването на огромните вълни в района, помели брега. И тогава са залети част от крайбрежните селища. Заедно с жилищата, храмовете, обществените сгради и... хората, ако това е станало внезапно.

Възможно е голяма част от несметните съкровища, за които хроникьорите пишат, да са останали под водата. Това подхранва апетитите на подводните иманяри, които и до днес не са се отказали да търсят изгубените градове. Има и друга версия - потъналите селища са били наводнявани бавно и жителите им са имали достатъчно време, за да изнесат имуществото си от застрашените райони. Според някои учени по време на наводненията водата се е покачвала с около 12 сантиметра в денонощие, което означава, че обитателите на един град, обречен на гибел, са имали време за евакуация. Енеолитният некропол, открит недалеч от Варненската лагуна през 1972 г., дава на науката сензационни данни. Там са открити погребения на древни аристократи и са намерени царствени дарове, които съперничат по своето великолепие дори на съкровищата от Египет. Потънало селище има и в района близо до устието на река Ропотамо, северно от Приморско. Там още през бронзовата епоха хората са построили град.

Той е продължил да съществува и през Средновековието, чак до времето на Османската империя. През 1982 г. бургаската организация "Морско общество" направи първата подводна експедиция в района. Изследванията тогава показаха, че на това място е имало голям и модерен за времето си порт. На осем метра под водата са открити множество амфори наред с предмети, датирани от периода на късната античност и Средновековието. Според археолога проф. Иван Карайотов най-ранните находки, открити в залива пред устието на река Ропотамо - каменна котва и керамични предмети, датират от края на бронзовата епоха. Те говорят за човешко присъствие тук още в края на второто хилядолетие преди новата ера.

Открити са множество материали от V век преди Христа, сред които огромно количество амфори. Древното пристанище на карийците Карон Лимен, което се намира близо до нос Шабла, е описано в един стар ръкопис като басейн с правоъгълна форма, с размери от около 100 на 200 метра. Още през II век пр.Хр. за него споменава гръцкият историк Флевий Ариан. Първите подводни изследвания са направени в района през 1961 г. Древното селище Деултрум (днешен Дебелт) е място, където и до днес местните хора откриват метални халки, за които според тях са връзвани древните кораби, тъй като на това място е свършвал водният път, по който кораби от далечни страни са пристигали, за да разтоварят скъпите си товари. Според археолога Петър Блабанов плодородните земи около него били заселени още през бронзовата епоха. По- късно - през желязната епоха, тук се оформил голям тракийски център. Днес в археологическата база "Деултрум- Дебелт" има изложени над 900 експоната от различни исторически епохи.

Доказано е, че нивото на Черно море през последните 10 000 години е варирало. През определено време то е било с 6- 8 метра под сегашното. Имало е и периоди, когато водите са заливали брега с 4-5 метра над съвременното ниво. Това означава, че условията за акостиране на кораби по крайбрежието през времето са били много различни от сегашните. Така че древните портове и селищата около тях понякога са оставали под водата, а друг път околностите им са били пресушени от капризите на природата. То и до ден днешен е известно сред мореплавателите с трудностите, с които те трябва да се справят - опасните подводни скали около крайбрежието, така наречените къси вълни в открито море и внезапните промени на времето, които могат да изненадат дори и най-опитните моряци.