Ако приказките за Баба Яга и нейната летяща метла имат аналог в съвременния свят, то най-вероятно разказите, сходни с тях, биха били истории, свързани с полет с мотоделтапланер. Тази еволюирала версия на обикновения делтапланер наглед най-много прилича на това, с което хвърковатата вещица е стряскала простосмъртните. Отдалеч силуетът на тази машина изглежда наистина като изплувал от филма за Хари Потър.

Другото му уникално качество е, че той дава възможност да бъдат достигнати най- фантастичните гледни точки, откъдето човек може да снима или просто да види нещо от птичи поглед.

Докато се реете в небето или преминавате ниско над земята, пред вас може да се появят най-невероятни гледки - от приказно красиви пейзажи до скрити и тайни места, до които се достига само по точно определен маршрут, почти като в център на лабиринт.

Мотоделтапланерът е по-малко зависим от капризите на въздушните течения в сравнение със своите събратя - парапланери, безмоторни самолети и делтапланери без мотор. Той предоставя шанса да се осъществи произволно избран маршрут в небето, без да е необходима височина, от която да се издигнем, или подемно възходящо течение, на което да разчитаме, за да се носим в небето продължително. Това летателно средство има и своите недостатъци, казват познавачи. Излитанията и кацанията с мотоделтапланер са доста трудни, обучението на пилота е дълго, техническата поддръжка и експлоатацията на съоръжението изискват много средства.

Огромна е и разликата в усещанията. С парапланерът всичко, което изпитвате, е хармонично, спокойно и ви кара да се чувствате наистина като птица, носейки се безшумно във въздуха. С мотоделтапланерът не е така - от излитането до кацането всичко е адреналин. Ускорението, бързите маневри, рязкото снишаване, грохотът на мотора и скоростните завои във въздуха се оказват просто част от удоволствието, разбира се, ако натурата ви е склонна да издържа на подобни екстремни атракции. Този вид летене е и определено по-страшен, независимо дали участвате в него или само го наблюдавате. Той не е подходящ за хора със слабо сърце, но пък е незаменим за авантюристично настроените експериментатори.

След всички събрани впечатления за и против вече съм "на борда" на един мотоделтапланер. Пилотът Ангел Кацарски е републикански шампион по делтапланеризъм и има зад гърба си над 1 500 летателни часа. Едва ли има човек, който с ръка на сърцето би казал, че не се страхува да лети с подобна машина. Тя е малка, изглежда нестабилна и наглед наистина не вдъхва доверие. Кацарски обаче е прелетял с нея хиляди километри, возил е над 200 души със себе си и преди няколко години дори е прелетял разстоянието от родния си град Враца до Бургас просто за да подобри личния си рекорд. Всичко това ме кара да считам, че няма да поема необмислен риск, ако се доверя на неговите пилотски умения. След като вече съм летяла с хеликоптер, малък двуместен самолет, парапланер и цепелин, мисля си, че би било истински пропуск да не опитам и тази техника. Отново като аматьор - любител на летенето.

Още при завъртането на перката разбирам, че всичко, което досега съм изживяла, няма нищо общо с усещането, което ми предстои. Отначало се чувствам като на обикновен мотор. И си казвам: какво пък толкова. Само миг след това обаче усещам ускорението и секунда по-късно тялото ми е някъде над земята. Бързината, с която се издигаме, буквално ме шокира и затварям очи въпреки първоначалната ми убеденост, че съм събрала всичкия си кураж.

Когато се окопитвам, разбирам, че вече сме на стотици метри от точката на излитане. И тъй като летим над плажна ивица в разгара на сезона, под нас енергично махат с ръка непознати хора. Отговарям на поздрава им, след като виждам, че пилотът пред мен им помахва с ръка. После разбирам, че това е нещо като ритуал - не е редно да не отговориш на привета и да разочароваш плажуващите, като не обърнеш внимание на ентусиазма им.

"Как искаш да летим - ниско или високо" , успявам да разбера въпроса на пилота, когато той ми го е повторил сред шума на двигателя. В първия момент изобщо не мога да му отговоря. "Както ти е възможно! Ти прецени", провиквам се след малко просто за да отвърна нещо.

Издигаме се стремглаво над морската шир и сянката на планера се очертава върху повърхността на водата. Едва тогава - високо над морето, когато газта е отнета и моторът утихва, започвам да усещам онази свобода на тялото и духа, за която всеки си е мечтал и е усещал насън. Но това е за кратко, защото маршрутът, който съм избрала, е дълъг и нямаме време за волности.

Прелитаме над града, снишаваме се над плажа и отново се издигаме, за да видим полуострова отстрани. Прибоят очертава красива бяла ивица от вълни около брега. Лодките на кея са изящни и подредени. Всичко под нас изглежда кристално чисто. През бистрата вода се виждат очертанията на морското дъно - подводните скали, камъните и дори пасажите от риби. Поради липсата на преграда между мен и бездната усещам потапянето в струите от студен въздух. Доволна, че съм послушала съвета на пилота и съм облякла връхна дреха въпреки 30-градусовата жега долу.

Преминаваме над крайбрежно езерце, в което, оказва се, живеят двойка лебеди със своите малки. Птиците не реагират на нашето присъствие и продължават да плуват спокойно, строени в редичка.

"Искаш ли да ти покажа за какво наистина става дума", отначало не разбирам въпроса на Ангел Кацарски, но отговарям: "Да!" Той ме предупреждава да се държа по здраво и рязко подава газ. После прави маневра вляво, така че хоризонтът, струва ми се, изчезва завинаги - край мен има само небе и нищо друго. Вече съжалявам за отговора си, но стискам зъби и оставам с широко отворени очи. След миг тази игра започва да ми харесва. Веднъж разбрала къде е земята, вече съм се отдала на усещането.

След като съм се почувствала като влязла в екрана на телевизора - може би като във филм на "Дискавъри" или нещо подобно, приземяване. Самото кацане също е доста атрактивно и запомнящо се - почти като със самолет, но с разликата, че няма корпус и за това виждаш и усещаш всяка неравност при допира на машината със земята.

На старта вече стои поредният кандидат за летене - чешки турист, който усмихнат жестикулира пред съпругата си. Тя е подготвила видеокамера, с която от дистанция да запечата неговото приключение.

Всеки ден с атрактивната машина в компанията на Ангел Кацарски над Приморско лети поне един турист. През настоящия сезон той предлага няколко маршрута за летене с отправна точка местността Перла край Приморско. Най-атрактивният от тях е този, който достига до устието на река Ропотамо. Той е с продължителност около 15 минути и по време на полета се преминава над най-красивите места на север от Приморско - устието на реката, нос Маслен нос, заливът Света Параскева, а на връщане край уникалното скално образувание "Лъвската глава", превърнало се в символ на резервата. Другият привлекателен маршрут е до Китен и обратно. Той е със същото времетраене, но при него полетът е в цивилизацията и докато кръжите над плажа, можете да помахвате на своята компания отвисоко или дори да пуснете плик с любовно послание на любимата или любимия. През миналото лято по този атрактивен начин французин предложил брак на своята приятелка и после отпразнували случката в крайбрежно заведение.

По-кратък е турът над Северния и Южния плаж на Приморско - 10 минути. Пилотът не случайно е подбрал тези три дестинации - те предлагат невероятни гледки от птичи поглед.

"За да се качи човек на мотоделтапланер, не е нужно да притежава специални спортни умения или физическа подготовка, а само достатъчно силно желание и... тегло под 120 килограма", споделя Ангел Кацарски. Самият той лети от осемнадесет години. Разказва, че за да не допусне грешка в своята работа, спазва изключително строг режим и има безкомпромисно отношение към техниката. "За мен летенето е начин на живот. Летя през цялата година и не бих могъл да си представя времето си, без да практикувам любимия спорт", казва той.

За туристите, които се докосват до това усещане за кратко, то оставя само незабравим спомен. За други се превръща в страст и те се връщат към него отново и отново, искайки за пореден път да почувстват адреналиновите вълни. Някои дори започват да се обучават в пилотаж, което вече е доста сложно и изискващо време занимание.

Близо до Приморско вече е изградено малко летище за частни самолети. Най- смелите надежди на ентусиастите са, че един ден това място може да се превърне в нов център за екстремни въздушни спортове.