Историята на Анхиало (днешно Поморие) сочи, че християнството прониква тук още в края на I век. Има данни, че по това време през града на път за Киев е преминал Свети апостол Андрей. Тогава Анхиало е бил голям пристанищен и административен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклетиан (284- 305) в Анхиало и околните градове християнството проповядва света Севастияна. По това време Анхиало вече е църковен център. Сведения за епископи в града има още за периода III- IV век. Данните сочат, че през VII век тук вече е имало храм, посветен на великомъченик Георги, основан от гръцки колонисти. С нахлуването на османски войски по тези земи манастирът e бил разрушен.

Преданието за случилото се векове след това е наистина впечатляващо. Оказва се, че няколко столетия по-късно храмът бил възстановен от мюсюлманин - Селим бей - създател на голямо феодално имение в района. Той се заселил край Анхиало в края на XVII век заедно със семейството и антуража си. Избрал да направи чифлик именно край черноморския град, тъй като бил болен от неизлечима болест, а още тогава районът се славел с благотворния си климат. Една нощ на негов ратай се присънило, че близо до останките от храма има извор с чудотворна вода и заровена икона. Той не обърнал особено внимание на съновидението, но когато на сън често започнал да му се явява красив момък на бял кон, той решил да потърси извора.

Разкопавайки мястото, старецът открил мраморен барелеф на конник и от мястото, където го извадил, бликнала вода. Ратаят разказал за случилото се на своя господар, у когото се появила надежда за изцеление. Той повикал владиката на града, който му прочел молитва и го поръсил с вода от аязмото. Тя наистина излекувала болестта и тогава, вдъхновени от случилото се, Селим бей и близките му приели християнската вяра. По заповед на Селим бей на мястото бил издигнат параклис. Преданието разказва, че години по-късно беят овдовял и станал монах. Основал манастира и предоставил за нуждите му целия си чифлик, разположен на площ от 3800 декара земя. Станал първият игумен и скоро след това намерил последователи.

През 1856 г. се изгражда нова голяма сграда и допълнителни постройки, които с времето се благоустрояват и разрастват. През 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, а през 1935 г. е предаден на Сливенската митрополия. През 1966 г. е изградена двадесетметрова кула-камбанария.

И до днес в аязмото на манастира "Свети великомъченик Георги Победоносец" в Поморие се пази старата мраморна плоча с изображение на конник. Според историците това е изображение на тракийски конник. Предполага се, че на мястото някога е имало тракийско светилище. Изворът с чудотворната вода и досега има своята слава и посетителите не пропускат на отпият от него и да си налеят от водата му. За да не се пилее тя излишно, отскоро изтичането й се контролира чрез автоматична система, която е регулирана така, че водата спира няколко минути, след като някой я пусне.

Известна сред миряните е и чудотворната икона на Свети Георги, която се пази в църквата. Според поморийци тя е излекувала много хора. В църквата могат да се видят още няколко уникални икони, наскоро реставрирани със средства на дарители.

Всяка година навръх Гергьовден в манастира, за да почетат светеца, се събират много хора. На този ден тук се отслужва тържествена архиерейска света литургия. През годините посещението на светата обител на 6 май се е превърнало в традиция и храмовият празник е обявен и за ден на град Поморие. Всеки жител на града тогава отваря дома си за гости и честването продължава чак до сутринта на следващия ден.

"Свети великомъченик Георги Победоносец" е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България. В момента там живеят трима монаси и един послушник. Игуменът йеромонах Иеротей е едва на двадесет и осем години. И тъй като е нормално човек да се запита какво може да го е накарало да стане монах, аз му задавам този всъщност прекалено личен въпрос с ясното съзнание, че може би няма да е склонен да ми отговори. "За да стане човек монах, може да има различни причини: от силна любов към бог, от покаяние за извършени грехове и заради бъдещия живот в небесното царство", обяснява ми той.

За послушание, нестежение (непритежаване на нищо собствено) и за целомъдрие са трите обета, които той, както всеки един монах, е дал, преди да приеме новото си име. Когато се извършва замонашването, манастирската камбана бие както при смърт, защото в този момент монахът умира за света. Погледнато отстрани от непосветен това е тъжно, даже страшно. Мисля си - какво ли е да чуеш как тази камбана бие за теб самия?

Изискванията, които сам монахът трябва да си наложи и да спазва, са тежки и това е причина някои да не могат да издържат и да се откажат. В дългата история на манастира има регистрирани няколко такива случая. "Борбата е в човека, в сърцето му. Той има свободна воля да избере бог или греха. На мен лично много пъти различни хора са ми казвали, че няма да издържа. Съприкосновението със съвременния свят наистина е сериозно предизвикателство за монаха", казва отец Иеротей. Заради строгите канони кандидатите за монаси преминават през редица изпитания. Тригодишният период на послушничество преди замонашването има за цел да ги подготви за вземането на крайното и категорично решение.

Животът на един монах протича наистина монотонно - ставане в пет часа сутрин и извършване на лично монашеско правило. Това е всъщност последователност от молитви, определени от духовния наставник. Следва утринната молитва и започва целодневната работа, която отнема по-голямата част от времето. Закуска няма, обядът е в 12 часа. Задължителна е молитвата в 17 часа. Вечерята е обикновено в 18 часа. На монасите не се препоръчва сън повече от шест часа.

Не на такъв строг режим, разбира се, са подложени поклонниците, желаещи да пребивават известно време тук. Манастирът разполага със скромни, но уютни и удобни стаи, където се приемат гости. Посетителите имат възможност да опитат освен лечебната вода и други чудодейни течности - манастирското вино и манастирската ракия, които се приготвят по специална рецепта и са предназначени за почерпка на гостите, посетили светата обител. По времето на игумен Пахомий манастирският двор е превърнат в изключително красива градина, която монасите поддържат вече няколко десетилетия. Именно тук е мястото, където, потънал в тишината, посетителят може да усети най-добре хармонията, царяща на това място.