Всеки път, когато пътувам до Созопол, остров Свети Иван, разположен откъм северната част на града, е различен. Веднъж е потопен в синевата на утрото, друг път - позлатен от залеза.

Това е най-големият остров по нашето Черноморие. Представите разпалваха въображението ми. Докато един ден най-после стъпих на острова. Бях подготвена за приключение - изчетох книгите на проф. Божидар Димитров за Вечния град и, признавам си, бях под хипнотизиращото им въздействие.

Върху 660-те декара на острова историята се е упражнявала в краснопис - създавала е и изтривала многократно материални и духовни знаци, за да онагледи бързея на времето. Започнах пътешествието си към настоящето от едно далечно време, когато траките, още преди идването на гърците в края на VII век пр.Хр., считали, че на острова живее божество, отъждествявано после от гърците с Аполон Лечителя. Останки от това светилище, изградено от ломен камък без спойващи материали, могат да бъдат видени и днес. От тези времена тръгва и легендата, че стърчащите камъни нося плодовитост на мъже и жени.

Само на няколко метра от тракийския храм друг, вече посветен на Аполон Лечителя, е съграден в началото на V век пр.н.е. Той бил огромен, а статуята на бог Аполон, излята от бронз от великия гръцки скулптор Каламис, е била висока повече от 13 метра. Дори се е смятала за едно от чудесата на света. Тя е изобразявана и върху монети, благодарение на които днес се съди как е изглеждала. Естествено при завземането на града от легионите на Марк Лукул тази величествена статуя не е могла да остане на острова. Римляните я отнесли в своята столица и я поставили на Капитолийския хълм. Но в драматичните времена на установяване на християнството, статуята била унищожена. Разрушен бил и храмът на Аполон на остров Свети Иван. Това станало в 330 г. А в потвърждение на приказката, че свято място пусто не остава, руините били разчистени, за да бъде построена огромна християнска църква, посветена на Св. Богородица Калеос (Добрата).

От намерените на острова погребения на мъже, жени, деца, историците заключават, че както в античността, така и в ранносредновековната епоха на неговата територия освен духовници са живели и други хора, светски. Но през V век, след като около църквата се съгражда манастир, хората, населяващи острова, се преместват в укрепения с дебели, каменни стени Созопол. През IX век манастирът се намира в границите на средновековна България и развива изключително активна книжовна дейност - пишат се книги, превеждат се на български език творби на уважавани гръцки църковни писатели.

През 1263 г. на острова се построява църква, посветена на Св. Йоан Предтеча. Смята се, че в църквата на манастира Светослав Тертер е сключил брак с византийската принцеса Теодора . И тъй като манастирът е под покровителството на българските царе, а по-късно и на византийските императори, е наречен Царски. Дори през 1363 г. получава златопечатна грамота от император Йоан V Палеолог.

Манастирът оцелял и през тъмните години на османското нашествие - той продължил да е важен книжовен център. Създадени през тази епоха (XV - XVII век) книги се пазят в библиотеки на Светогорския манастир "Ватопед", Ватикана, Москва, София, Атина, Мичиган (САЩ), Упсала (Швеция). "В XVI век монахът Русан създава училище в Созопол. Тай и неговите събратя водили живот на истински бохеми, значително отклоняващ се от строгите монашески норми. На два пъти (през 1555 и 1565 г.) са наказани от Константинополската патриаршия за това, че при тях идвали на гости жени от Созопол, с които монасите се угощавали и танцували по поляните край манастира, а и вършели и "други недостойни богу" неща, както пише в наказателните постановления на патриаршията."*

С времето манастирът на остров Свети Иван е бил многократно нападан и ограбван от казашки пиратски флотилии и турски галери, в резултат на което турските власти заповядали той да бъде разрушен, за да не служи за убежище на казаците. А какво се случило с монасите? Те били прехвърлени заедно с библиотеката, църковната утвар и иконите в манастира "Св. Богородица" на остров Халки в Мраморно море. От тези бурни времена днес на остров Свети Иван могат да се видят останки от две църкви, от библиотеката и царската резиденция, от оградната крепостна стена с портата и няколко монашески килии.

Трудно е да си представим, че на острова, намиращ се на стратегическо място, пред входа на Бургаския залив, ще липсва фар. Той бил античен, римски (от II век) и за него свидетелстват останки от мраморните му стъпала. Но има и друг, по-нов, построен от френски инженери през 1884 г. непосредствено до разрушения от времето. Явно критериите за преценка на правилното място за изграждане на фар и на старите, и на новите инженери са били едни и същи.

По време на Руско-турската война (1828 - 1829 г.) тук е устроена руска полева болница. Над 600 войници, починали от холера, са погребани на територията на острова.

Много са завоите на историята, свързани с острова и прилежащата му акватория. Още повече че историята никога не е това, което ни разказват първите й страници. Напротив, много по-дълбока и загадъчна е, отколкото ни се струва понякога. Ето един факт, неоспоримо свидетелстващ в полза на това твърдение.

Остров Свети Иван не е сам край Созопол - той е в компанията на още два острова: съвсем мъничкия (4-5 декара), намиращ се непосредствено до него Свети Петър, и Св. Св. Кирик и Юлита, върху който е изградено Морското училище. Той е свързан с града по изкуствен начин, чрез вълнолома. В пролива между последния остров и Свети Иван е израсла Подводната гора. Оказва се, че стотиците каменни колони с диаметър 4-5 метра са истинска вкаменена гора. Преди 70 милиона години вследствие на природен катаклизъм дърветата били погълнати от морската бездна.

Процесът на гниене не се е състоял поради липса на кислород и с времето те са се вкаменили. Науката е установила, че дърветата са от рода блатен кедър, което пък доказва, че някога по въпросните места е имало блата. Тази гора е неустоимо предизвикателство за подводните туристи. Несравнимо е удоволствието човек да се разходи "под кедрите" на 15 - 20 метра дълбочина. Ако пък се случи, което не е такава рядкост, по време на разходката да намери котва, амфора или друг предмет от далечни исторически епохи, удоволствието се удвоява.

Остров Свети Иван е интересен не само с историята си. На него живеят редки биологични видове като подземния заек и тюленът монах. Природозащитниците са преброили 72 вида птици, гнездящи на неговата територия. Част от тях са записани в Червената книга на ценните европейски видове. По тази причина остров Свети Иван днес е превърнат в резерват.

*Аполония - Созопол - Вечният град. Божидар Димитров, проф., д-р на ист. науки, изд. Демараж, 2001.