В древността Марцианопол (Marcianopolis) е бил сред най-големите антични градове в България. Основан е в началото на ІІ век от император Марк Улпий Траян. Сега неговите останки лежат под основите на квартал "Река Девня" на Девня, само на 30 км от Варна. Историята разказва, че след победата на императора над даките градът бил наречен на неговата сестра Марция или Марциана. Античните извори са запазили и една легенда за създаването на този уникален център. Когато Марциана дошла на това място заедно с антуража си, една от нейните прислужници, докато миела златен съд, го изтървала в един от изворите.

Дълго търсили изгубената вещ, но накрая успели да я открият на съвсем друго място. Така било решено, че това е знак от боговете на мястото да бъде създаден град. В действителност обаче градът е създаден върху много по-старо селище. Между ІІ и ІV век Марцианопол е играел много важна роля в този район и в провинция Долна Мизия и дори в продължение на три години е бил временна столица на цялата Римска империя.

Заради богата история в Девня редовни археологически разкопки се правят от началото на 50-те години. През 1976 г. текат подготвителните работи за строителството на тогавашната естакада. Местните власти решават в центъра на новия град да построят банка. Избраното място е в центъра на кв. "Река Девня", близо до сградата на общината. Съгласно Закона за паметниците на културата, тъй като античният Марцианопол е обявен за резерват, всяка строителна дейност трябва да бъде предшествана от археологически проучвания. По това време екип на Александър Минчев от Регионалния исторически музей (РИМ) - Варна, в продължение на две години прави разкопки в района на античния Марцианопол.

Паната са римски и ранновизантийски. След сериозен скандал и подкрепа от страна на Министерството на културата разкопките започват. Оказа се, че мозайките са част от много представителна антична сграда. Те са украсявали пет от нейните помещения, както и външен коридор, който е минавал под колонадата на двора. Сградата е построена в края на ІІІ - началото на ІV век и обхваща площта на цял квартал (insula) с дължина 37.15 м (север-юг) и ширина 37.75 м (изток-запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище.

Околовътрешен двор (atrium) (5.87 x 11.11 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с покрита колонада (cryptoporticus) (92.63 кв.м). В нея е имало 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ 1402 кв.м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи. Откритите многоцветни мозайки в пет от помещенията са едни от най-добрите образци на това изкуство, открити в България. За да бъде направено проучването, се налага освен петното, определено за банка, да бъдат отчуждени няколко съседни сгради и да бъде премахната малка уличка.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта) в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръцко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви. "Някои от мозайките в сградата са били унищожени още в древността. Общата площ на тези, които открихме, беше 200 кв.м, но първоначално предполагам, че са били със 100 кв.м повече", смята ръководителят на разкопките Александър Минчев. "Някои от кубчетата са изключително малки. Има с размер 2х2 и 3х3 милиметра. Чрез тях майсторите са имали възможност да придадат по- точно нюансите в своите произведения и да направят изключително богатите рамки и детайли на паната", посочва археологът.

Камъчетата са се редели на мокро върху фин хоросанов пласт с дебелина 0.5-0.8 см по контурите на предварително скицирана рисунка. При тази техника работниците е трябвало да работят бързо, докато хоросанът е още мек. В някои случаи централното пано, наречено емблема, било изработвано отделно и се поставяло в предварително подготвено легло. Фугите между камъчетата се запълвали с хоросан, като накрая повърхността на мозайката се излъсквала с пясък.

Интересен е фактът, че около изображенията е имало надписи, които са описвали сцените и героите в мозайките. По този начин със сигурност може да се каже, че сюжетът "Сатир и Антиопа" е една от четирите мозайки, разказващи тази история. Две от тях са открити в Италия и Испания, а други две са намерени в Северна Африка. "Единствената с надпис обаче е открита в България, което дава 100% сигурност, че изобразените герои са точно тези", с гордост казва Александър Минчев от РИМ - Варна. Той смята, че начинът на изработка на паната дава насока да се смята, че майсторите за били от изток, по всяка вероятност Сирия или Тунис, където има богата традиция в това изкуство. Предполага се, че сградата е била собственост на местен първенец, преселник от източните провинции, който не е пестил средства да направи богата украса на своя дом.

Мозайката "Сатир и Антиопа", която е била сериозно увредена по време на изкопите за банката в Девня, е покривала пода на спалнята в сградата (5.60 x 4.40 м). Тя илюстрира една от многобройните любовни авантюри на върховния старогръцки бог Зевс. Сред запазените мозайки от това време този сюжет е изключително рядък. Антиопа била прелъстена от Зевс, който се преобразил на млад сатир (митични същества от свитата на Дионис - бога на виното и веселието. Подът на дневната стая трапезария е бил покрит с мозайката Горгона-Медуза (от гр. "ужасната").

Нейната отрязана глава е красяла щита на богиня Атина Палада. Горгоната защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед. Според гръцката митология тя била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун. Според друга версия на мита тя обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните били женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир, превръщащ всичко живо в камък. Героят Персей успял да обезглавил спящата Медуза-Горгона, като гледал отражението й в медния си щит, подарен му от Атина Палада.

Приемната зала (5.60х13.40 м) е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана в него представя старогръцката легенда за Ганимед и орела. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България. В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните - син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Зевс под образа на своята птица - орела, го похитил и взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. Мозайката "Сезони" е покривала пода на женската стая (8.60 х 7.80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена. В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема, вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти.

В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали. В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните характерни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха. Мозайката "Панонски волути" е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята.

В хода на 10-годишната работата се ражда идеята за изграждането на музей на мозайките, единствен по рода си у нас. Целта била три от паната да бъдат представяни на място, а останалите след консервация и частична реставрация да бъдат пренесени върху нова носеща основа. Проектът е дело на архитект Камен Горанов. Той решава да покрие 40% от античната сграда и след 5-6 години работа, през 1986 г. музеят е открит.

Заради високата капилярна влага в момента основите на сградата са сериозно застрашени. Последните средства за консервация са били отпуснати през 1992-1993 г. Заради химическите вещества голяма част от кубчетата по мозайките са безвъзвратно повредени или изгубени. "Ако ръководството на музея в Девня и общината там не вземат спешни мерки, това културно-историческо наследство има опасност да бъде унищожено", с тревога споделя откривателят на мозайките Александър Минчев.