"Онзи ден позвъниха от Би Би Си, искат да правят филм за екологията на Черно море. Много се учудиха, когато разбраха, че имаме изследователска миниподводница", разказва научният сътрудник от Института по океанология и командир на единствения български плавателен съд от този вид Илия Щирков.

Само преди месец РС-8В отпразнува 20-годишнината от пристигането си в института. Беше 16 часа на 13 февруари 1987 г., спомня си съвсем точно Щирков.

За обитаем подводен апарат морските учени във Варна и София започват да мечтаят още в началото на 70-те години. С тази цел Илия Щирков е изпратен на 6-месечна специализация в Япония. Купуването му обаче постоянно се отлага във времето заради високите цени на подобни съоръжения. Удачният момент настъпва, когато заради развитието на технологиите миниподводниците, които оперират на нефтените платформи в Северно море, стават излишни.

Те са заменени от телеуправляеми апарати и много подводници остават без работа. "В един хангар в Единбург имаше над 20, които се продаваха на много ниски цени", сеща се Щирков. Докато държавата задвижи въпроса с осигуряването на средствата обаче, повечето от апаратите са разпродадени. Затова институтът купува подводница от остров Гранд Кайман. Продавач е английската фирма "Рисърч събмърсимъл лимитед". РС-8В идва у нас след основен ремонт, на който присъстват бъдещият й командир Илия Щирков и бордният инженер Петър Петров.

 "Тя практически беше почти нова, защото само корпусът не беше сменен", казва Щирков. Средствата осигурява тогавашният Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). По това време към АН има специален отдел. Шефът му кап. инж. Панайот Хлебаров оценява предимството на факта България да има подобен апарат, казва Илия Щирков. Към миниподводницата интерес проявяват и военните. В същия период две подводници от такъв тип са построени в САЩ по поръчка на Съветския съюз.

Когато идва време за доставката обаче, Конгресът на САЩ я забранява, защото плавателните съдове попадат в списъка на ембарговите стоки. "Тогава по заобиколен път руснаците купиха две подводници от Канада", разказва Щирков. Спънката заради ембаргото е стояла и пред България, защото тогава страната е все още член на Варшавския договор. Но английската фирма, която я продава, успява по свои пътища да издейства специално разрешение от британското правителство. "И до ден днешен не знам как стана това", признава Илия Щирков.

По английските стандарти екипът на подводницата трябва да бъде от седем души. По българския обаче става и с трима - командир, борден механик и техник. Първият механик на подводницата е Константин Даскалов, който по-късно заминава на работа в САЩ. Мястото му е заето от научния сътрудник инж. Валентин Тасев. Най-надеждният техник на РС-8В, доказал се през годините, пък е Любомир Дойчев, твърди Щирков.

Когато идва у нас, подводницата може да извършва само визуални огледи на морското дъно. В нея може да влезе всеки, стига да има стабилна психика. Пред Института по океанология предстои трудната задача да я оборудва със специализирана апаратура за научни изследвания. Първото постижение в тази област е специална сонда за вземане на проби с ненарушена структура от придънния слой вода и тиня. Наличието й позволява да се проследят най-важните процеси в Черно море във връзка с разлагането на планктона, причиняващо измирането на придънна риба. Дотогава България не притежава прибор, който да вземе подобен вид проба и да даде възможност на химиците да разгледат пласт по пласт как кислородът намалява. Става възможно и изследването на химическия състав на придънните утайки и наличието на тежки елементи в тях.

Руснаците, които по това време следят всичко, което става у нас, харесват сондата и поръчват на варненския институт да им направи същата, с която да оборудват и тяхната подводница. В замяна на това предоставят на института сонда за твърди проби с диамантена корона. Тя е в състояние да взема проба и от вътрешността на скалите. Следващите апарати, изработени и монтирани на миниподводницата, са устройства за вземане на газ от подводни извори на големи дълбочини, както и за фиксирани проби от различни водни хоризонти. "Каква беше изненадата ни, като разбрахме, че някои показатели, измервани чрез традиционните методи, са с пъти по-различни от действителните?!", казва Илия Щирков. Най-много часове в миниподводницата от научния състав има една жена - Лидия Михова, някога научен сътрудник в института.

В момента държавата все още не може да осигурява средства за сезонните експедиции на изследователския кораб "Академик" и миниподводницата, твърдят изследователите. Институтът обаче успява да заделя средства за това от външни проекти и от поръчки на частни фирми. Единственият период на прекратяване на работата е по време на икономическата рецесия в началото на деветдесетте години. Оттогава Илия Щирков пази снимка с бурен, поникнал на палубата на изследователския кораб.

Екипажът му бил намален дотолкова, колкото било необходимо за охраната на плавателния съд. "Но това време мина и сега нещата вървят в положителна посока, има оптимизъм", казва командирът на РС-8В. През тази година предстои купуването и на цифрова подводна снимачна техника, която ще замени аналоговата. "Сега миниподводницата е в отлично състояние", твърди Щирков. То се следи от Българския корабен регистър. Както автомобилите, така и подводният плавателен съд всяка година минава на преглед, а на всеки 4 години състоянието му се доказва чрез спускане на пределна дълбочина.

Най-големият принос на РС-8В е възможността за съставяне на по-ясна картина на морското дъно. Благодарение на нея учените получават повече и по-точна информация за био-геохимичните процеси, ставащи в придънния слой на Черно море. Това е от решаващо значение за изясняване механизмите на замърсяване на водния басейн с биогенен материал. То пък от своя страна рязко рефлектира и върху едни от най-важните за Черноморието отрасли - туризма и риболова.

Най-интересната находка, открита с подводницата през 2002 г., е потънал кораб на 2500 години, натоварен с амфори. Той лежал на 81 м дълбочина, източно от нос Калиакра. Корабът е намерен по време на съвместна експедиция с Американския институт за изследвания, която предприема у нас откривателят на "Титаник" - проф. Балард. При същата експедиция екипажът се натъква и на 5-вековен кораб с абсолютно запазена обшивка.

Подобни открития тепърва предстоят, защото в началото на годината Институтът по океанология е спечелил проект на Министерството на науката и образованието. Той предвижда купуването на съвременна апаратура именно за такива цели. Проектът осигурява пари за екипировка, за да започне планомерно изследване на черноморския шелф. С него институтът започва да развива ново направление - дълбоководната археология. "Славата на 20-годишната РС-8В тепърва ще започне да расте", твърди Илия Щирков.