Прозрачният люк на двуместния самолет се затваря над главата ми. В слушалките чувам гласа на пилота, който ме пита как се чувствам и ме уведомява, че излитаме само след няколко секунди. Спокойното му и уверено изражение вдъхват смелост и вълнението ми надделява над страха. Той е италианец и е любител на силните усещания. Води група от единадесет души, дошли на почивка в България с частните си самолети.

Управляват ги сами. Началната ни точка е новото летище край Приморско, където от две години вече могат да кацат и излитат малки самолети. Пилотите са твърдо решени да демонстрират способностите на своите машини и аз имам щастието да се включа в шоуто не само като наблюдател, а и като истински участник. Ще бъда единствен пасажер на борда на Pioneer 300.

На борда на летателната машина шумът на двигателя се усилва и тя потегля по пистата. Ускорява бързо и само след миг вече се е отлепила от земята. Скоростта, с която се отдалечаваме, е над двеста километра в час. Само след минута под нас вече е морето. Безкрайното му синьо ме заслепява. След първия завой към брега слънчевата светлина се отразява по повърхността на водата така, че тя заблестява с хиляди искри.

Много скоро вече летим над гъстата гора на резервата, където е прорязала пътя си река Ропотамо. Гладката й повърхност се набраздява от потеглила от кея туристическа лодка и аз съжалявам, че дебелото стъкло на кабината не ми позволява да запечатам в качествена снимка тази великолепна картина. Все пак успявам да направя няколко кадъра.

Вече настигаме два други самолета, излетели преди нас. Въздушното рали е забавно - виждайки усмихнатото лице на пилота в по-близкия самолет, му махвам с ръка. Той и спътникът му отвръщат на поздрава ми и аз се радвам на приветливите им жестове така, все едно тези непознати са мои стари приятели. Всъщност ги виждам за пръв път, но изживяването на общо приключение във въздуха явно сближава и прави всички усещания по-силни.

Под нас се откриват синьозелени заливи, около скалистите брегове на които вълните описват венци от морска пяна.

Усещането да летиш с малка машина е твърде различно от летенето на борда на голям самолет. Въпреки че не аз управлявам, струва ми се, че всяко помръдване на моето тяло влияе на траекторията на движение. Като че ли съм част от аеродинамичния корпус. "Страхуваш ли се от резки маневри" - ме пита пилотът. "Разбира се, че не!" - отговарям без колебание, защото не искам да рискувам нито една възможност за развихряне на шеметното изживяване. Тогава той набира височина и позиционира самолета така, че хоризонтът се вижда като вертикална линия. Страшно е, разбира се! Косата ми може и да е настръхнала в този момент, но пък споменът със сигурност ще ми остане за цял живот.

Обратният път като че ли е по-кратък. Кацането е меко и без очакваните от мен сътресения. Поглеждам часовника си - оказва се, че сме летели двадесет минути. А ми се струва, че са не повече от пет. Може би защото миговете на еуфория са отминали така бурно, че не ми се иска да повярвам как бързо са преминали през мен. Един такъв полет наистина кара човек да мечтае какво ли е да държиш управлението на самолета и да си господар в маневрите? Страхувам се, че въпросът ми ще предизвика само усмивката на пилота, и се учудвам, когато той с плам започва да ми разказва точно какво чувства при излитането, кацането и по време на полета. Мисля си, че въпреки многото летателни часове, които има зад гърба си, за него романтиката, съчетана с авантюризъм, е точно толкова вълнуваща при всеки старт, колкото и за мен.

Всеки платежоспособен ентусиаст в България вече може да си позволи лукса да управлява сам свой личен самолет. Само финансовите възможности обаче на са достатъчни. Нужно е да се въоръжиш с търпение и да проявиш много дисциплина и постоянство, преди да стигнеш до момента, в който си седнал зад пулта на собствена машина. Почти сто са лицензите за управление на леки и свръхлеки самолети, получени от пилоти в България.

Правото да пилотираш се придобива след преминаване през специализирано обучение и успешно полагане на изпити. В България има пет авиоучилища, в които курсът за пилот любител на свръхлек самолет струва седем хиляди лева и освен теоретичното обучение от седемдесет учебни часа включва двадесет и пет часа летене с инструктор. Времето, за което се придобива лиценз, зависи изключително от усърдието и личните умения на кандидата. Обикновено обучението отнема от шест месеца до една година. За да получите лиценз за управление на лек самолет, трябва да преминете през курс от сто и тридесет часа теория, петдесет часа практика и да платите 15 хил. лева. Правото да качвате пътници в свръхлек самолет се получава едва след като сте управлявали машината поне шестдесет часа. Дори и тогава няма да имате право да возите пасажери срещу заплащане.

За да си купят самолет, желаещите вече имат възможност да избират най-подходящия за себе си модел измежду офертите на шест компании, предлагащи машините си у нас чрез свои представители. Най-евтини са ултралеките двуместни самолети. Цената им започва от около 75 хил. лева и достига до 200 хил. лева. Четири, шест и осем местните машини струват между 100 и 300 хил. лева. За напълно оборудван, модерен осем местен самолет ще трябва да платите поне 800 хил. лева.

Най-евтиният вариант да се сдобиете с личен самолет е... да си го купите на части и сам да го сглобите. И това не е шега, а е напълно възможно. Така той ще ви струва не повече от 30 хил. лева. Това обаче е достъпен вариант само за притежателите на истински инженерни умения и хора с отлични познания по авиотехника. Дори и тогава притежаваният от вас самолет ще се води като експериментален и винаги ще си остане с "особен статут".

Разходите по поддръжката на самолетите не са малки и за това има хора, които си купуват самолет в съдружие. Така поделят средствата по експлоатация - наеми за хангар, задължителни технически прегледи, текущи ремонти. Свръхлеките машини се движат с авиобензин или автомобилен бензин и имат разход на гориво около 15 литра на час. По- големите самолети харчат от 25 до 70 литра на час.

Известно неудобство на леката авиация е, че тя е визуална, т. е. пилотът трябва да вижда земята, докато лети. Това изискване изключва възможността да полети през нощта и при време, когато видимостта е намалена. Само допълнителното сертифициране на самолета и придобиването на специални умения от пилота допускат възможността за полетите "по прибори", при които наличието на слънчева светлина не е задължително. За малките самолети има и редица други ограничения - така нареченото G-пространство, което в повечето страни се ползва от малки самолети, в България е зона, в която с предимство лети звеното за борба с градушките.

В България е забранено едномоторните самолети да преминават над селища и водоеми, освен ако нямат определен за това коридор. Малките самолети трябва да заобикалят също и пространствата, които военните периодично блокират заради провеждане на учения. Всички тези сложни правила и изисквания се усвояват по време на обучението, а когато пилотът започне да лети самостоятелно и се налага бързо да взема решения, на помощ са му специалистите от "Ръководство въздушно движение", които задължително направляват полетите чрез постоянна радиовръзка.

За неопитния пилот в небето може да има много неприятни изненади. Попадането в опасна турбуленция например трудно може да бъде предвидено. Внезапната поява на въздушни течения също е много коварна, казват опитните авиатори. Не е за пренебрегване и възможността за среща с птици, особено при високата скорост, с която машината се движи. Вероятността за такива срещи е голяма при полети край брега на морето, в зоните, където се знае, че преминава линията на Via Pontica, по който сезонно извършват миграцията си милиони прелетни птици. Малките самолети са в конкуренция във въздуха и с парапланерите и делтапланерите, директната среща с които може да е крайно неприятна и за двете страни.

Частните летища в България са вече десет - Приморско, Балчик, Калиманци, Кайнарджа, Габрово, Гривица, Лесново, Ихтиман, Долна Баня и Едрен. Повечето от тях вече предлагат всички съвременни екстри, очаквани от едно малко частно летище. За съжаление на заинтересуваните от тях все още не може да се излита извън страната, тъй като те нямат гранични контролно-пропускателни пунктове и митница. За да отпътувате "в чужбина" с частния си самолет, задължително трябва да преминете през някое от големите международни летища - Бургас, Варна, София, Горна Оряховица или Пловдив.

Изкушението да притежаваш собствен самолет е примамливо не само заради това, че пилотажът е адреналиново екстремно изживяване. Възможността да стигнеш от столицата до морето за по-малко от два часа, без да се налага да преодоляваш потока от автомобили по магистралата, безспорно е привлекателна.

В България вече има учредена Асоциация на пилотите и собствениците на самолети. Членовете на асоциацията са си поставили амбициозната цел да ускорят с дейността си процесите по създаване на ясен регламент за полети на ниска височина по визуална карта и отварянето на регламентирани коридори за такива полети у нас.