Мощен рев на двигатели огласява паркинга до Пантеона в морската градина на Бургас и заглушава рок музиката, която кънти там. Над 150 мотора потеглят в колона. Шествието е красиво и внушително - момент от откриването на мотосезона край морето. Минувачите проследяват колоната с любопитни погледи.

Излъсканите до блясък машини заслепяват, но въпреки това е трудно да откъснеш поглед от тях - гледката е грандиозна. Рокери от цялата страна са се събрали в морския град, за да се включат в почетната обиколка на града и в последващия купон, който този път ще е в Созопол. Идеята е на бургаския клуб "Морски братя".

Повечето рокери твърдят за себе си, че са най- обикновени хора. Това, което ги обединява, изглежда, е страстта към моторите и истинското приятелство, което споделянето на общите страсти неминуемо създава. Някои от хората в това своеобразно общество ще ви кажат, че не обичат да ги наричат рокери - те казват за себе си, че са мотористи или моторджии. И дори малко се обиждат, ако ги наричат по друг начин.

Какво точно отличава рокерът от моториста? Отговорите на този въпрос са много противоположни. Някои казват, че типът на моторите им е различен - класически или спортни, други твърдят, че разликата е в отношението към карането на мотори изобщо. Трети са категорични, че разлика няма. Каква е истината - това е въпрос, който не спира да се разисква в интернет форумите.

Едно е сигурно - за да може човек да влезе в някоя от двете категории, е нужно да притежава някакъв мотор или поне да има много силно желание да се сдобие с такъв, да обича природата и свободата и, разбира се, да харесва музиката, която неминуемо съпътства рокерите и мотористите. Защото иначе просто няма да му е приятно в тяхната компания.

Във всеки голям град през времето има създадени по няколко мотоклуба. Малка част от тях са официално регистрирани. Обикновено само по един от клубовете на дадено място е реално действащ. Ако действащите клубове са повече от един, най- често типично по български между тях или по-скоро между лидерите им, съществува силно противоборство. То основно се изразява в спорове по отношение на това къде през годината да се провеждат съборите и кой да бъде техен пряк организатор. За конфликт обаче не може да се говори - сблъсъците са по-скоро само на маса или се изразяват в иронични подмятания.

В крайна сметка взаимоотношения от този тип не пречат ни най-малко на рокерите да правят това, което им се иска - да прекарват времето си по най-забавния за тях начин. През цялата година те организират и участват в множество събирания, където атмосферата е определено необичайна за случайния посетител, но за тях самите явно е най-обичайната на света.

Който веднъж попадне в тяхната среда, неминуемо е завладян от непосредствеността и спонтанността, с които се случват събитията - от състезанията по майсторско управление на мотор до надпиването с бира. На подобни срещи, ако, разбира се, те са подобаващо организирани, няма да видите хора, които се карат или бият. Това, което сме наблюдавали по филмите, и представата, която Холивуд е изградил за общество от хора "с бензин в кръвта", определено не отговаря на реалността поне за България.

Мотористите са на събор най-често с приятелка или съпруга - подобаващо изглеждаща, разбира се. Семейните двойки посещават съборите заедно и присъствието на 3-4 годишни деца не учудва никого. Често малките любители на моторите управляват и свои малки машини - почти играчки наглед, но някои от тях снабдени с истински миниатюрен бензинов двигател. В комбинация с кожения костюм и шлема те превръщат един малчуган в изумително умалено копие на неговия татко.

Съборите са открити- на тях може да присъства всеки, на когото му е интересно да разгледа мощните машини, да поговори за тях и дори да изпробва силата им. Активните участници, разбира се, пристигат със свой собствен мотор. Най-обикновен или ултрамодерен - това в крайна сметка се оказва не толкова важно.

Сцената с жива музика, която е задължителна за големите мотосъбори, създава атмосфера, която може да се усети единствено там и... може би на голям рок концерт. За да сте гост на съответния мотосъбор, трябва да платите определената от организаторите такса. Тя обикновено варира от пет до десет лева. След нейното плащане, получавате правото на паркинг, място за палатка и възможност за включване в множеството състезания.

Дори и да присъствате на тях само като наблюдател, със сигурност ще се забавлявате страхотно. Майсторско управление на мотор, демонстрации на сложни маневри, скоростни отсечки и ... неизменните състезания с еротичен подтекст ви гарантират, че няма да скучаете.

През това лято е планирано провеждането на поне пет големи мотосъбора - край София, Казанлък, Пловдив, Стара Загора и Габрово. Предстоят и много организирани мотосрещи - в Бургас, Варна, Кюстендил, Разград, Харманли, Свиленград, Велико Търново, Троян и Сопот. Те се обявяват предварително в интернет и датите на провеждането им обикновено са известни поне няколко седмици предварително. Всяко подобно събитие се случва по правило на красиво място сред природата в съответния район.

Повечето начинаещи мотористи казват, че никога не са предполагали колко много ще се промени животът и мирогледът им, след като си купят мотор. Най-важното според тях е какви ще бъдат първите съвети, които получаваш от човек с по-голям опит. "Да възприемаш мотора си като атрибут на показност е обидно. Общуването с машината трябва да бъде като с живо същество - единствено с добър тон и уважение. За мен моторът е като лъвица - погали го нежно и той ще легне, пришпориш ли го като казак, ще те подхвърли", това е философията на един от рокерите.

Колко струва един мотор? Цифрата е от нула... почти до безкрайност, казват притежателите на мотори. От нула, защото могат да ти подарят стара машина, която ти със собствени сили да стегнеш. До безкрайност, защото цифрата от седемдесет хиляди лева например може да бъде наречена безкрайно голяма за този, който не може да си позволи подобна покупка. Спорът коя е най-добрата машина познавачите определят като безсмислен - моделите са толкова разнообразни, че никоя класация не може да е абсолютно вярна, казват те.

Не е задължително да си богат, за да си позволиш да бъдеш един от нас, твърди едно от момчетата, докато прави последен оглед на машината си преди старта в състезание по скоростна отсечка. Той е сред хората, които определят себе си като мотористи. Има два спортни мотора, които сам е рамонтирал и боядисал, след като ги е купил. Казва, че обожава високите скорости, но винаги мисли за безопасността.

Специалният екип и шлемът според него са това, което нито един притежател на мотор не трябва да пренебрегва. Овладяването на емоциите и дисциплината на пътя са другите важни моменти, свързани с оцеляването. Опитът, според него, се придобива едва след третата година активно каране. "Дори и след този период, казва той, никой не бива да твърди, че е абсолютен майстор в управлението. Както във всяка една област и тук човек се учи цял живот и винаги може да се сблъска с изненади."

На въпроса ми колко километра най-много е вдигал, той тихо и с малко смутена усмивка отговаря: "Двеста и осемдесет, но това не го пиши." И бърза да обясни, че това е било отдавна и вече не си прави подобни експерименти. После със светнал поглед ми разказва какво е усещането да пориш въздуха с такава скорост: "Усещам съпротивлението с пълна сила, всичко около мен фучи и все едно съм в друг свят - изпреварвам вятъра и забравям за всичко друго."

За съжаление стремежът към удоволствието от такова усещане се оказва едно от най- рискованите занимания дори на отцепен и обезопасен път. Във всеки от популярните сайтове, посветени на моторите, има раздел с черна статистика. Там умишлено, за да се изостри вниманието на всички, се споменават с подробности случаите на тежки инциденти.

По повод на опасните ситуации по време на управлението на мотор на улицата, един от моторджиите полу на шега, полусериозно казва: "Моторът има две колела не защото едното трябва да е постоянно във въздуха, а защото по предназначение и дизайн е напълно стабилен на две. Който се интересува от каране на задна (предна) гума, определено може да го направи по-разумно, като си намери работа в цирка, там и публиката е по-многобройна и по-ентусиазирана. А и екипировката му ще е по-евтина - грамадни червени обувки, бял грим и червен топчест нос."

Рокерите разказват, че често шофьорите на автомобили се държат на пътя така, все едно човек с мотор няма право да преминава край тях. Да пресекат пътя на мотор или да му отнемат предимство е изключително рисковано и за двете превозни средства, напомнят те. Голяма част от инцидентите с опитни мотористи стават според тях заради невниманието на шофьорите зад волана на автомобил.