На метри от мен, улисан в строежа на гнездото си, прелита корморан. Малко по-далеч зървам чапла, а от водата бавно изпълзява костенурка. Съвсем отблизо успявам да проследя дори полета на изключително редкия малък воден бик - мечтата на орнитолозите.

Чувствам се като в "зелена приказка" - наоколо необезпокоявани птици, земноводни и влечуги плуват, хранят се, играят любовните си игри или строят бъдещите си домове.

Мястото е абсолютно истинско - защитена местност Пода, и се намира едва на пет километра от Бургас.

Вървим по някогашния път Бургас - Созопол, сега представляващ маршрутна пътека в местността. Снабдени сме с бинокли, имаме водач и сме напълно готови за среща с обитателите на една от най-богатите на птици защитени територии в България.

Първото, с което се сблъскват посетителите тук, са многобройните корморани, накацали по бивши електрически стълбове. Виждат се толкова отблизо, че дори с просто око ясно се различава бялото петно на главата им. Трябва внимателно да се вгледаш обаче, за да осъзнаеш, че обитават не огромно гнездо, а множество малки, построени едно до друго.

В момента в местността гнездят около 300 двойки корморани. Това са едни от първите птици, навлезли в брачен период, разказва Ивайло Димчев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), докато ни развежда наоколо. Вече са тук и сивите чапли, малко по-късно да отгледат малките си в Пода ще дойдат още четири техни разновидности - ръждиви, малки бели, нощни и червени. А също колонии от блестящи ибиси, бели лопатарки, неми лебеди. По наблюдения на специалистите общо 46 вида птици предпочитат точно това място за гнездене.

Минаваме покрай кацалка за грабливи птици. Не успяваме да видим царски орел, но научаваме интересни подробности от битието на тръстиковия блатар - най-срещаният граблив представител в Пода. Ето нещо поучително - често се случва един мъжки да си хареса едновременно две женски. Вместо да ги подтиква към съперничество обаче, той полага еднакви грижи и за двете си семейства.

По английски модел в началото на пътеката е изградена къщичка за змии и гущери, наподобяваща малка могила. Тук може да попаднете на жълтоуха водна змия, пъстър смок или друг достоен представител на семейство влечуги, но спокойно! в местността отровни екземпляри няма.

Истински магнит за орнитолозите е най-новото укритие за наблюдение на птици, построено по средата на самата защитена местност. Спираме за кратка почивка, докато надничаме в ежедневието на другите живи същества около нас, при това без да ги притесняваме.

С мощни бинокли или специални зрителни тръби голяма част от обитателите на Пода могат да бъдат наблюдавани и от просторните тераси на природозащитния център в началото на местността. Изграден преди десет години от БДЗП (първата неправителствена организация у нас, стопанисваща защитена местност), центърът е отворен за посетители през цялата година.

И докато преходите по маршрутната пътека са ограничени за туристи с проявен интерес към птиците, то центърът е достъпен за всички желаещи. Пътеката на усещанията в него, изложбената зала и богатата орнитологична библиотека, съчетани с гледка от терасите, са прекрасно начало за запознаване с природата.

Така е известна местността Пода сред любителите на птици от цяла Европа. Разположена в най-източната част на Мандренското езеро, малката лагуна "прелива" от редки птичи екземпляри. Прелетната магистрала "Виа Понтика", която преминава оттук, я превръща в едно от най-богатите места по видово многообразие на пернати.

Това е единствената подобна територия, където на площ само от 100 хектара се срещат над 260 вида птици. Част от тях са световнозастрашени като къдроглав пеликан, малък корморан, червеногуша гъска, царски и малък креслив орел.

В местността се намира единствената по черноморското крайбрежие смесена колония на бели лопатарки, блестящи ибиси и пет различни вида чапли. По време на миграция оттук прелитат над двеста хиляди щъркели, около 30 вида грабливи птици, огромни ята розови и къдроглави пеликани.

Неотдавна за две седмици в Пода бяха отседнали три забележителни представителя на розовото фламинго. Тук се отбива и една от най-редките птици в света - тънкоклюновият свирец, наричана още птица фантом, от която са оцелели не повече от сто индивида.

Може би заради това най-честите впечатления, оставени в голяма книга в центъра, са "Благодаря за прекрасната възможност!", "изключително преживяване", "невероятна среща с природата".

Уникалността на Пода е в съчетанието на различни местообитания - солени, полусолени, сладководни, които привличат разнообразни обитатели. Част от влечугите, земноводните, рибите и растенията, които могат да се видят тук, са световнозастрашени, други са включени в Червената книга на България.

До 30-те години на миналия век в най-северната част на местността е имало лозови масиви. По-късно те са унищожени, а участъкът е бил използван за добив на пясък. По този начин са се образували т.нар. водни огледала с високо съдържание на сол, любимо място на речните рибарки, продължава разказа си Ивайло Димчев.

Построяването на новия път от Бургас за Созопол за сметка на минаващия през местността пък е една от малкото дейности на човека в полза на природата, коментира видимо доволен младият еколог.

Голяма площ от сегашния птичи рай в недалечното минало е била окислително езеро на "Нефтохим". "Трудно е да се повярва и че част от местността се използваше за нерегламентирано сметище, а бреговата ивица беше пълна с незаконни рибарски бараки", спомня си биологът Антон Ковачев, участвал в изработването на плана за управление на защитената местност.

След обявяването й за такава сметището е премахнато, а обновените територии привличат огромен брой редки и защитени птици. Рибарите преместват дървените бараки, в които държат лодките си, на отсрещния нос Форос. Сега дейността им не само не представлява заплаха за птиците, но дори е полезна за тях, тъй като им осигурява лесна храна, казват еколозите.

Масовото бракониерство също е в миналото. В момента Пода е най-строго охраняваната местност в България. "Факт е, че никъде другаде не могат да се видят толкова спокойни птици", заключава Ивайло, преди да приключим разходката си.

Докато обикаляме защитената местност, в центъра кипи усилена дейност. Десетина природозащитници режат, коват и боядисват къщички за птици. Удобните гнездилки са предназначени за изключително редките вечерни ветрушки, обясняват ентусиастите. В България се срещат не повече от 100-150 двойки, а в района на Бургас преди две години са били наблюдавани две птици.

Къщичките ще бъдат окачени по високи дървета. За да следят какво се случва в тях, без да притесняват обитателите им, еколозите ще ги снабдят с малки огледалца.

Всъщност една от основните грижи на доброволците е именно опазване на видовото богатство с привличането на редки и на повече птици. С такава цел край центъра е построена и волиера за ранени и бедстващи пернати. За няколко години над сто птици, попаднали тук, са излекувани и пуснати обратно в дивата природа.

Дали не е възможно и ние, видели красотата на природата, да осъзнаем, че има нужда и от други видове около нас...