Тук винаги се чувствам по-особено. Сякаш съм прескочила времето и съм попаднала в някогашно възрожденско селце. Няма значение, че наоколо има една-единствена стара къща, още по-малко, че става въпрос за самия център на Бургас. Дворът, обгърнал Етнографския музей, така успешно го е скътал от лудницата отвън, че го е превърнал в място, пощадено от времето. Спокойствието, което цари тук, атмосферата, нещата, които се случват, ме карат да забравя откъде идвам и в кой точно век живея.

Това е може би единственият музей, който няма как да ви омръзне колкото и пъти да го посещавате. Просто защото е жив. Етнографската експозиция в Бургас е място, в което традициите не само се съхраняват. Те излизат изпод старите ракли и скринове и стават автентични демонстрации или осъвременени ревюта.

Среща с традициите

Ясно си спомням една от оригиналните изложби в музея. Тогава от "нафталина" бяха извадени бански костюми и бельо, с каквито са се гиздели нашите пра-пра-прабаби. Моделите на някогашните "интимни дрехи" едва ли биха впечатлили свикналия на далеч по-оскъдните им версии съвременен зрител, ако не бяха атрактивно разходени из сградата.

По подобен начин се запознах и с екстравагантните шапки, с каквито са допълвали тоалетите си местните красавици преди век-век и половина. А неотдавна музеят приюти за няколко месеца цяла колекция от европейската възрожденска мода от Пловдив. Тоалети от коприна, дантели и тюл възкресяват успешно модните вълнения на пловдивските кокони и техните ухажори.

Духът на стария Бургас

Той витае в двуетажната постройка, издигната през 1873 г. за семейството на Димитър Бракалов. Видният патриот и общественик е знакова фигура в миналото на Бургас. Нарежда се сред създателите на българската община в града преди Освобождението, радетел за основаването на първия български храм "Св. св. Кирил и Методий" и едноименното българско училище, три пъти е избиран за кмет. Известен със своята благотворителност, Бракалов е раздавал чиновническата си заплата на бедните, а като адвокат често ги е защитавал безплатно.

И макар домът му да не е дело на италианеца Рикардо Тоскани, автор на едни от най-красивите сгради в града от миналия век, той е не по-малко оригинален и представителен. През 1979 г. Бракаловата къща е обявена за паметник на културата, а от 1981 г. в нея се помещава етнографската експозиция. На първия етаж в Етнографския музей са възстановени автентичният кабинет и гостна на Димитър Бракалов. В съседство са изложени оригинални експонати, пресъздаващи градския бит от началото на миналия век.

На втория етаж е разположена атрактивна колекция от 26 традиционни женски и мъжки костюми от всички етнографски групи в Бургаско - рупци, тронки, загорци, планинци и тракийци. Сред тях са и традиционните носии на българи - преселници от териториите на днешна Гърция и Турция, както и уникални ритуални костюми, свързани с характерните за региона обреди и обичаи, като нестинарство, кукерство, Еньовден, Лазаровден.

Край тях са разстлани ръчно плетени, предени, тъкани, бродирани и шити произведения на изкуството, разказва с нотка на гордост уредничката на музея Русланка Чешмеджиева. Колекцията от двадесет и една различни по големина хлопки, изработени от едни от най-известните майстори в страната - фамилията Тюмбелекчиеви (от "тюмбелек" - голяма хлопка) от град Гоце Делчев, внася допълнителен колорит в експозицията.

Автентична грънчарска работилница, типичният за региона хоризонтален тъкачен стан, оригинален стан за тъкане на колани с помощта на кори допълват представата за битието на местните жители от края на XIX и началото на XX век.       

Първи март, Великден, Еньовден, Никулден... Магията на който и да било български празник или обичай може най-пълно да се усети в превърналите се в традиционни демонстрации в двора на Етнографския музей. Тук се плетат мартеници, изработват се огромни венци и се люлеят люлки, приготвят се ястия по стари рецепти, възкръсват забравени ритуали. "От няколко години започнахме да каним на място хора, запазили автентичен ритуал, обичай или занаят от региона. Така, от една страна, излязохме от стандартната форма на музея, при която нещата само се показват, без да се демонстрира как са били използвани. А от друга, дадохме възможност на самите носители на традиции за достъп до публика", казва директорката на Регионалния бургаски музей Цоня Дражева.