Уникална е комбинацията от минерална и морска вода, кал и луга в южната част на Атанасовското езеро на Бургас. Съчетанието на природните дадености с благоприятните климатични фактори в района са предизвиквали интереса на специалистите още в началото на миналия век. За първи път в далечната 1900 г., а по-късно през 1922 и 1937 г., са правени опити на това място да бъде изграден оздравителен център, който да лекува бургазлии, като използват именно наличните природни дадености.

За това разказва дългогодишният главен архитект на Бургас Деви Симеонов. Той е един от инициаторите на идеята за изграждането на крайморски Природо-оздравителен център "Бургаски морски бани" в Южния басейн на Бургаските солници. Архитектът посвещава на идеята десетки години от 70-те години на миналия век насам. Проектът му обаче така и остава нереализиран. Днес идеята предизвиква интереса на проектантите на града с нова сила.

През 1972 г. общинското ръководство възлага на арх. Деви Симеонов (тогава началник-отдел "Архитектура" в Общинския народен съвет) да проучи и създаде Пътека на здравето в Морската градина. Той обаче решава да направи нещо повече - Зона на здравето.

Арх. Симеонов запалва по идеята си бургаски общественици, лекари и видни специалисти начело с д-р Стефан Хърков - радетел на комплексното използване на природните дадености за човешкото здраве. Ентусиастите успяват да убедят общинските съветници, че е възможно изграждането на калолечебен комплекс между Бургас и Сарафово.

С проучване на условията по крайбрежието и местността Отманлий се заемат специалисти от Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация "Овча купел" в София.

В началото на 1975 г. изследването е готово и доказва, че по бургаското крайбрежие са съсредоточени висококачествени хидроминерални, калолечебни, раполечебни и климатични ресурси.

Проектът Природо-оздравителен център "Бургаски морски бани" предвижда изграждането на комплекс върху площ от 6 дка, който да функционира целогодишно. Комплексът включва сауна, закрити морски и минерални басейни, физиотерапевтични отделения с над 500 места, както и открити площадки за море-, кало- и раполечение.

За най-удобно място за изграждане на бъдещия оздравителен център авторите избрали южния край на Атанасовското езеро между морето, Морската градина и парк "Езеро" и в същото време близо до Учебния център по туризъм и градските инфраструктури.

Според статистическо проучване, извършено тогава, всички характерни заболявания в района на Бургас подлежат на лечение и профилактика с намиращите се край града природни ресурси. А реална потребност от системно или епизодично лечение и профилактика се оказва, че имат най-малко половината от жителите на Бургас, или около 150 000 души тогава, сочат още данните от изследването.

Идеята обаче явно е изпреварила времето си, тъй като е оставена да "отлежава" близо 20 години.

През 1994 г. група специалисти, сред които д-р Ст. Хърков и арх. Деви Симеонов, учредяват Сдружение "Бургаски оздравителен център". Целта му е да актуализира проучванията на наличните природни ресурси в района на Бургаските солници и да създаде условия за изграждане на центъра. Мястото е променено - между морето и бившия ЦУРК (Център за усъвършенстване на ръководните кадри), сега Колеж по туризъм.

Две години по-късно концепцията за крайморски оздравителен център е актуализирана за пореден път и приета от архитектурно-градоустройствената комисия към община Бургас. Там спира всичко - решение от общинските власти, от кмета или неговите заместници за изграждане на оздравителен център така и не се получава, спомня си днес арх. Симеонов.

Междувременно цялата преписка, създавана от 1972 г., е разпиляна и изгубена в общината и отдел "Архитектура и благоустройство".

Така заради престъпната небрежност на общинските власти бургазлии се разминават завинаги с идеята градът да се превърне в балнеоцентър, като използва естествените природни дадености в региона. Дали всичко все още е загубено?