Древната крепост "Русокастро" е издигната на уникална височина - природен феномен. Изкачиш ли се на нея, си даваш сметка, че голям стратег е избрал мястото, контролирало векове наред най-важните пътища в околността - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол, между столиците на Първата българска държава и Византия. Откъдето и да се зададе войска, не е оставала незабелязана.

Военното укрепление е изградено през V век, когато към столицата на Византия Константинопол нахлули аварите, които плячкосвали и опожарявали територията на Източна Тракия. Естествената защита от високи червени скали (откъдето идва и името й (от гр. - Червената или Пурпурната крепост) била подсилена със здрави крепостни стени.

Четири века по-късно "Русокастро" е главната българска крепост, контролираща строителството на военния пограничен окоп, т.нар. Еркесия, която свързвала черноморското крайбрежие с долината на Марица и действала като охраняема граница между България и Византия.

През 70-те години на X век крепостта е опожарена. Малко по-късно е възстановена и се превръща във важен град. Минавайки по тези земи през XI век, арабският географ Идриси пише, че "Русокастро" е богат град.

Тук е била историческата битка през 1332 г. между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III. Последната победа на българите преди падането на страната под турско робство превръща крепостта в символ на Второто българско царство.

До края на съществуването си през XV век Червената крепост е административен център - Русокастренска кааза, простираща се до Созопол, Пиргос (Бургас), Карнобат, Айтос и Факия. Оттук е минавал държавният път и е бил събиран пътен данък.

Огромна част от крепостната стена е унищожена при военни учения преди 25 години, които превръщат в грозен скелет средновековната църква в крепостта. Още си личат следите от установките, от които военните са стреляли по църквата, както и от булдозерите, с които са си прокарвали път през крепостната стена.

Паметник на културата от 1965 г., крепостта не само е била оставена на произвола на съдбата, но не е и била проучвана. Археологическите разкопки започнаха едва преди три години, доста след опустошенията на иманяри и военни.

Многобройните находки от железни, бронзови и костени оръжия, както и от предмети, свързани с въоръжението на военния гарнизон и конструкциите на дървените врати, скари и бойни пътеки, потвърждават наличието на стратегическа крепост още през античността. За това говорят и откритите два надписа, посветени на големия византийски пълководец Юстин, правнук на император Юстин І, водил най-тежките войни с аварите, разказва директорката на Регионален бургаски музей Цоня Дражева, която е и ръководител на разкопките.

През този сезон археолозите откриха части от двойната укрепителна система, състояща се от две каменни стени с дебелина от близо 2 метра. Стените са изградени от добре подредени каменни блокове и хоросан и са на разстояние от 15 до 23 метра една от друга в зависимост от терена. Без аналог у нас е портата с две врати, от която след ученията на военните е оцеляла само лявата половина. Тя е била допълнително укрепена с решетки, наречени катаракти, които са падали отгоре, за да пресекат набезите на вражеските войски.

Проучени са и две жилищно-стопански сгради с правоъгълна форма, долепени до вътрешната крепостна стена, вероятно казарми на военния гарнизон с конюшни, ковачници, кухненски и други части.

Установено е, че по цялата вътрешна стена на крепостта от юг е имало жилищни квартали. В югозападната част е бил разположен занаятчийски квартал, в който е имало пещи за изработка на стъклени накити и ковачница. В югоизточната част са живеели селяни, занимаващи се с обработка на земята. Това са били основно семействата на войниците, охранявали "Русокастро".

В тази част на крепостта са открити водни съоръжения - цистерни за съхраняване на вода. Наличието им се обяснява с увеличаване на жителите и разрастването на крепостта. Поради честите нападения и обсади, които прекъсвали връзката с близката река, те се запасявали с прясна вода, тъй като в самата крепост няма естествени кладенци, обяснява Цоня Дражева.

От изключителна важност са находките, свързани с периода ІХ-Х век, които свидетелстват, че "Русокастро" е главна крепост в Първото българско царство. Голям интерес наред със старобългарската керамика, оръжие и украшения предизвиква надпис на кирилица от началото на Х век, в който се чете старобългарското име Братон. Това е най-ранният надпис на кирилица, открит в Бургаска област, и е още едно доказателство за присъствието на български гарнизон в крепостта, уточнява Дражева.

Според археолозите крепостта "Русокастро" е изградена върху тракийско светилище. Доказателство за пребиваването на траките са жертвените камъни, оформени като вани, в които древните са извършвали ритуали с вода, а също изсечените в скалите стълби, стъпки и пещери.

На самия вход на крепостта се виждат ниши, датирани от VIII век пр.Хр. В тях траките оставяли дарове за Богинята майка и ги затваряли, за да не бъдат осквернени.

Предполага се, че тук е съществувало цяло тракийско селище, което тепърва предстои да бъде открито.

С траките се свързва и необикновената пещера - "Русината дупка", скътана в северната страна на крепостта, край която минава река Русокастренска. Легендата разказва, че змеят отвлякъл мома Руса от хорото и я затворил в пещерата, за да му стане жена. Сълзите на девойката, които се стичали по сводовете, образували аязмо.

Местните вярвали, че мястото е свещено, а водата - лековита.

Кога първоначално е била посещавана пещерата още не е известно.

Според археолозите под нея съществуват каменни стъпала, изсечени в скалата от траките. Ако ги открият, ще успеят да докажат, че това е едно от най-ранните светилища в Европа, съществувало още през V век пр.Хр.

Крепостта "Русокастро" се намира на 3 км северно от едноименното село и на не повече от двайсетина км от Бургас. С помощта на фондация "Русокастрон" миналото лято бе възстановена средновековната църква "Св. Георги Победоносец" в крепостта. А откритите в християнския некропол кости бяха събрани в построена наблизо костница. Пътеката от църквата до "Русината дупка" е трасирана и е част от туристически маршрут.

В плановете за превръщането на крепостта в атрактивна дестинация влизат изготвянето на информационни табели, още пътеки, както и осигуряването на специален превоз за трудно подвижни хора. С кандидатстване по европейски програми ще се търсят средства за изработването на пътуваща 3D възстановка, както и на няколкометров макет на крепостта, поставен на входа й, със забавления за деца.

Ако това стане, току-виж сме си спомнили за нея...