Въпреки че е лесно достъпен, остров Свети Иван край Созопол не е сред популярните туристически дестинации. А и в повечето случаи опознаването му се изчерпва с разходка с лодка в двете посоки и пикник на пристана за почивка. Ако не се възприемате като част от тълпата, слезте от лодката, изкачете се на острова и се потопете в историята му. Допълнителен бонус са красивата природа и невероятните гледки, които се разкриват... и в четирите посоки, разбира се.

В края на миналото лято археологическите проучвания в обявения за природен резерват остров бяха възобновени след повече от десетилетие и са на път да го превърнат в атрактивно за посещение място.

Точно толкова продължава преходът с лодка от пристанището в Созопол до пристана на остров Свети Иван. Иначе казано - при спокойно море, не повече от десет-петнадесет минути.

Има специално пригодени за целта лодки за разходки, но след кратко договаряне почти всеки рибар ще се съгласи да ви закара до острова и да ви върне обратно. Така или иначе "уловът" на туристи, дори и инцидентен, е далеч по-доходен от риболова.

А и по този начин научавате куп истории - за пирати, потънали или заровени съкровища, тайнствени обитатели на острова. Сами решавате на коя да вярвате и на коя не, но дори и да ги подминете с недоверие, пътуването минава неусетно и приятно.

Най-подходящото време за отскачане до остров Свети Иван е есента и началото на пролетта. През лятото ще трябва да се съобразявате с туристите, а през останалото време - с метеорологичните условия.

И още един съвет - добро начало за среща с историята е музейният комплекс "Южна крепостна стена и кула" в старата част на Созопол. От върха на бойните кули не само ще набележите по-добре местоположението на острова, но и ще можете да разгледате отблизо интересни находки, открити при разкопките на това място.

Свети Иван е най-големият български черноморски остров, простиращ се на площ от 280 декара. Намира се на половин морска миля северно от полуостров Столец (Стария Созопол). Височината му от 33 метра над морското равнище го превръща и в най-високия.

Първото нещо, което се изпречва пред погледа ми, след като се изкатервам на върха му, е бялата фарова кула. Заедно с фара на нос Емине съоръжението служи за ориентир на плавателните съдове в Бургаския залив. С него е свързано и първото парче от историческия пъзел на острова. Още след преминаването на Аполония под властта на Рим през 72 г. пр.н.е. на стратегическото късче земя е издигнат фар. Останки от него - каменни стъпала, могат да се видят и днес.

Изворите връщат историята на острова още по-назад във времето. През V век пр.н.е. тук е бил построен огромен храм, посветен на Аполон (според други - на Посейдон). Пред него се извисявала 13-метрова бронзова статуя на бога, дело на гръцкия скулптор Каламис, която била смятана за едно от Седемте чудеса на света. След завладяването на Аполония от легионите на Марк Лукул статуята била отнесена в Рим, където по-късно е разрушена.

С тях е свързана най-славната част от историята на остров Свети Иван. В резултат на налагането на християнството във Византия върху руините на античния храм на Аполон през V век е издигната църквата "Св. Богородица". Неколкократно разрушавана, през XIII век базиликата е превърната в манастирска костница с параклис, посветен на Божията майка.

Малко по-късно на острова е издигнат нов храм - "Свети Йоан Предтеча", който се превръща в главен, обяснява, докато ме развежда наоколо, Цоня Дражева - директор на Регионалния бургаски музей и един от ръководителите на разкопките.

Двата храма са част от огромен манастирски комплекс, изграден през XI век. Тази година при разкопките е открит главният вход на манастира, чиито двери според археолозите се издигали на височина 2.20 метра. Самият комплекс е заемал площ от над 5 декара. В южната му част са били разположени пекарна, магерница (манастирската кухня), трапезария и игуменарница, а в западната - монашеските килии. Островът пък е бил разделен на две части. Зад преградната стена се намирали манастирските лозя и другите обработваеми площи, стопански помещения за животните, свещоливница и хан за поклонници, разкриват още проучванията.

Още през Средновековието манастирът е бил известен с богатата си библиотека, съдържаща ценна колекция от скрипти. Усилена книжовна дейност кипяла зад стените на духовната обител. Изворите сочат, че ученици на Григорий Синаид са направили тук много преписи на книги.

Столетия наред манастирът е играел ролята на автокефален и е ръководел дейността на духовните средища в цялата околност - "Св. Георги" на остров Света Анастасия, "Св. Никола" в с. Черноморец, както и манастирите в Созопол, на остров Свети Кирик и Юлита, в Ахтопол и Царево.

Не случайно трима местни игумeни се издигнали до патриарси в Цариград. Сред тях е и Йоан XII Козма, изиграл важна дипломатическа роля между българската и византийската държава при царуването на Светослав Тертер. 1305 година била белязана с изключителна суша, довела до гладни бунтове в Константинопол. По това време Созопол се славел като главно пристанище за износ на зърно от вътрешна Тракия за Византия, разказва Дражева.

Съобразителният духовник предложил жито на гладуващата империя срещу ръката на принцесата. Така освен племенницата на византийския император на българската държава безкръвно била отстъпена и цялата територия до Ахтопол.

След венчавката манастирът на остров "Свети Иван" получил статут на царски.

Част от историите на рибарите все пак се оказват истински. Или поне тези, свързани с нападенията на пиратите.

Най-зловещото от тях е дело на морския разбойник граф Амедей Савойски, роднина на тогавашния византийски император Йоан Кантакузин. През 1365 г. той провел серия от наказателни акции срещу черноморските градове, като не пропуснал да опустоши и остров Свети Иван.

Възстановена, монашеската обител наново е опожарена от турците през 1453 г., когато Созопол пада под османска власт.

В средата на XVII век манастирът става жертва на казашки пирати. Плячкосвайки по устието на Дунава, те стигат до острова, в търсене на съкровища. Ескадра от 17 пиратски чайки нападнала и ограбила манастира, отмъквайки най-ценното му - книгите, сочат изворите, преплитайки се с легендите. На връщане ги застигнала страшна буря. Оцелели единствено капитанът и книгите, които попаднали... в Швеция.

По-късно сградите на манастирския комплекс са окончателно разрушени от турците, за да не могат да бъдат използвани за убежище от пиратите.

Каква е съдбата на безценната библиотека на манастира, остава загадка. Има сведения, че част от архива се съхранява в Цариградската патриаршия и във Ватикана, но българската държава няма достъп до него.

Всъщност на Свети Иван и на съседния остров Свети Петър гнездят повече от седемдесет вида птици, част от които са включени в Червената книга на застрашените в Европа видове.

Единствено намиращата се наблизо военна база на остров Свети Кирик и Юлита (вече закрита) успява да спаси апетитните късчета земя от мащабното строителство по крайбрежието в началото на 90-те години на миналия век. През 1993 г. остров Свети Иван е обявен за защитена територия.

Зайци не успявам да видя, но за това пък се натъквам на стадо кози, предвождани от няколко крави. Скучаещите фаропазачи, които бурното море често "закотвя" на острова дни наред, отглеждат още мисирки, токачки и няколко породи гълъби.

На метри от Свети Иван се намира друг, по-малък остров - Свети Петър, известен още като Птичия остров. Предполага се, че навремето е бил част от Свети Иван, но се е отделил от него след природен катаклизъм. Наблизо е имало други две малки островчета-скали - Милос и Гата, погълнати от морските вълни.

Идеите за популяризиране на мястото включват разходка с лодка, съчетана с гмуркане с акваланг за авантюристите. По-съществената част обаче е свързана с проект на Министерството на културата, община Созопол, Регионалния бургаски музей и фондация "Созопол" за проучване, консервация и реставрация на острови Свети Иван и Свети Петър.

След като разкрият нови данни за някогашните им обитатели, изследванията могат да превърнат островите в по-атрактивно и познато място.