Представата на всеки, нестъпвал в Ел Ей, е тази от филмите, която няма нищо общо с това, което се изправя пред очите на всеки имал възможността да слезе от метрото на спирката на бул. "Холивуд".

Някак изведнъж алеята на славата се оказва под краката ви, та чак не ви се вярва. Може би защото преди това в ново-новеничките мотриси сте се возили само с туристи и с хора, които не бихте искали да се срещате по тъмно. Звездите пък изникват някак изведнъж без помпозност под носа ви и изпод доста мръсотия и отново групи хора, които не е много ясно от какво преживяват.

С този привкус от силно вълнение и първоначален шок се понасяме нагоре към хотела. Там ни чака компания от странни създания, за които това е очевидно дом вечер докато през деня по знаменития булевард, превъплътени в знайни и незнайни герои се опитват да изкарат пари от туристите. 

Фикс идея на повечето посетители на ангелския град е да се отъркат о някоя звезда по възможност ии поне да я зърнат някъде на отсрещния тротоар. Като човек нефиксирал се в подобно нещо, изведнъж попаднах отблизо на цели две холивудски дами. Едната точно в този ден обираше каймака на славата си под формата на нейната звезда на алеята на славата. Ванеса Уйлямс.

Другата - Салма Хайек се опитваше да се крие от насочените туристически и професионални обективи в малката тълпа гости на престижното събитие. На което впрочем при малко по-голяма разсеяност човек не би обърнал внимание, понеже този булевард е осеян с тълпи и случващи се неща.

И понеже с дните прекарани там човек развива навик да избягва всички, които се опитват чрез салто през глава, атрактивен костюм или продажба на езотерична литература буквално да измъкне доларите от портфейл му под най-благовидни предлози. 

По-мислено някак изглежда човек на стъпи на червения килим пред прословутия Кодак Тиътър, който попада под обсада всяка година в нощта на Оскарите, и да похарчи някой долар за разходка из залата на събитието и да подържи някоя кичозна статуетка копие. 

В съседство е китайският театър, пред който има цяло съзвездие от звездни отпечатъци от длани и стъпала в бетона.

Всеки ходи със забит в земята поглед да търси своя герой.

А пък малко вдясно ескалатор отвежда до един диван, на който ако се излегнеш и можеш да имаш това на заден фон.

Следобед е. Време за разходка по успоредния и не по-малко "дрипав" Сънсен булевард. Да, онзи на който героят на Ричард Гиър забърсва проститутката-Хубава жена-Джулия Робъртс, за да я води по бизнес вечери. Следват шарени магазини,в които продават безполезни неща с претенции за антикварност, музикални магазини, пълни с винилови плочи, където може да се ровите с часове, магазин с осеяни стени с какви ли не китари и стенни бюстове на най-видните - от Елвис Пресли насам.

Време е за Бевърли Хилс. Докато вървим към туристическа агенции, която предлага разходка в снимания в стотици филми квартал на богатите и известните, си татаникам музиката от "Ченгето от Бевърли хилс" и се чудя за какво ми е туристическа агенция като всъщност искам просто да се разходя в съседство с къщите на световноизвестните. Мисли на заблуден до този момент човек. Разходката в Бевърли Хилс не е позволена и е равносилна на бърз арест. По-лошо забранено е да се спира с автомобил, защото следва същото. Ходенето по земята в тази част на света е възможно само за местните. Такива като нас се качват в микробус, която препуска бясно по завоите и шофьорът на моменти забавя за секунди и изкрещява на кого е тази къща.

Или пък тази, която онзи твърдеше, че е на Силвестър Сталоун. 

А тази - на Робърт де Ниро. 

Не мога да гарантирам с главата си тези обстоятелства и без това ми се вие свят от рязкото взимане на завоите и цялото това надбягване с гледката навън, което не ми носи друго освен раздразнение.

По-централната с всички условности на това част на града предлага китайски и мексикански заведения за хранене на крак, за бързо хранене или пък за бавно. Сгъват се такос и на сергии на пазара за мексикански плодове, зеленчуци, пончо, кошници, сомбреро, черги и други.

В друго късче от Ел Ей изведнъж изниква Уолт Дисни тиътър. Това е парчето от световноизвестната индустрия с това име, предназначена на тези, които не намират причина да посетят едноименния увеселителен парк недалеч от града. 

Е, не съвсем. Човек като се запъти към "Юнивърсъл студиос"  и пак се чувства като в страната на чудесата. Вдетиняването е направо задължително. Сед като успее човек да се отърси от кошмарната цена на входната такса, упорито клоняща към най-ниската трицифрена сума. 

Преживяванията тук са за повече от ден - от попадане посред катастрофирал самолет, през влакчето на ужасите, които изправя срещу вас Кинг Конг или откъсваща мотриса от аварирало под напора на цунами метро влакче, до земетресение и какво ли още не. Тук е къщата, където са снимани поредица сериали, което кара  посетителите да се чувстват като герои в тях като им се изпречи позата до болка къща. Вмъкваш се в тъмна зала, където шоуто започва след минути. На екрана се появява зеленият Шрек, който кихва и усещаш пръските върху лицето си. Магарето него приятел се препъва и стоварва на земята и усещаш как креслото ти те запраща нанякъде. Така се оказваш в измерението на любимия детски герой.

По-нататък алеята те води към водно шоу, което пък те вмъква във "Воден свят" с Кевин Костнър, но без него.

Цял ден не можеш да си събереш мислите от преживявания, които човек е трудно да разкаже и се чувства точно като дете превъзбудено от всички подаръци, сладкиши и забавления, които е изсипал в един ден върху него рогът на изобилието. 

Но и Юнивъръсл студиос си имат работно време. А булевард "Холивуд" и звездите по него - не.