Думата "мадейра" винаги ме връща назад във времето на класическите английски романи, в които главният герой, пътешественик от индийските колонии, изважда от пътническия си сандък тъмна бутилка от виното с това име, за да отпразнува завръщането у дома.

 

Освен сухо десертно вино, Мадейра е и името на един от тропическите острови в португалския архипелаг, разположен на пътя на Гълфстрийм, еднакво близо както до Европа, така и до Африка. Покрит със зеленина (думата "мадейра" на португалски означава гора), островът всъщност е върхът на вулкан, който се издига над морето на почти шесткилометрова височина.

 

За да стигнете до Мадейра от България, трябва да смените поне два полета през Барселона или Лондон. От големите западни столици транспортът е редовен, круизните компании също го включват в маршрута на корабите си. Островът може да се похвали с дълъг списък от посетители звезди, писатели, политици, принцове и принцеси.

 

Душата ми копнееше за почивка, но по-вълнуващо бе очакването да видя Мадейра през обектива на фотоапарата си. Пътеводителите възторжено описваха острова като място на контрасти – от сгушената сред планините столица Фуншал с  парковете, пълни с цветя, оранжевите залези, до стръмните, сурови и ветровити крайбрежни скали в северната част.

 

Мадейра се оказа именно такъв

 

 

но единството на населението, обединявано от правилата на простичкия живот и прагматичния си президент и изпитано по време на тежката за Мадейра 2010-та, когато островът преживява няколко природни катаклизма, е пословично.

 

Местните са приветливи и внимателни, залагат на образованието като ценност и това проличава в цялостния облик на страната. Средностатистическото семейство, подобно на това в България, се старае да изучи добре децата си и много от потомците се възползват от възможността да учат в чужбина, като повечето от тях се връщат на острова след това.

 

След тежкото наводнение, което островитяните преживяха преди две години, днес пострадалите сгради на Мадейра са напълно възстановени и безгрижното отношение към живота в неговата простота, под топлото слънце на тропиците е заразително.

 

Достатъчно е да споменете името на Кристиано Роналдо, с когото жителите на острова се гордеят, за да предизвикате усмивки. Както навсякъде по света, в родното място на звездата гарнират възхищението с умерен скептицизъм. Местните жители са учтиви и естествени. Свикнали с поток от туристи, някои от тях ще ви приближат с ясното намерение да ви продадат каквото имат, други ще ви подминат уморено, трети ще се радват да се запознаят с чужденци.

 

Открих поне пет причини, заради които си струваше да отида дотам.  Безспорната е необикновена красота на Мадейра.  Зеленината е навсякъде, а островът с право е наричан "Остров на цветята", "Перлата на Атлантическия океан" и с още много имена, които, макар и да звучат вече клиширано, описват точно мястото.

 

Втората причина е близостта на този истински тропически и екзотичен за нас остров до Европа. Религиозна, католическа Мадейра е гостоприемна към западния турист и без резки културни разлики, с които да е необходимо да се съобразяваме.

 

 

Разходките из острова са новата религия на привържениците на природните красоти. За 20 минути пътуване с лифт се разделихме с приглушения градски шум на Фуншал, за да се озовем на върха на хълма Монте, откъдето се разстила  секващата дъха гледка към скалистите заливи, топлите лагуни, горите и водопадите на Мадейра. Цената е 10 евро за еднопосочен и 14 евро за двупосочен билет.

 

При лошо време пейзажът е не по-малко впечатляващ. Кълба от топли мъгли се вият около скалите и червените покриви на града проблясват пред синевата на морето, опряло хоризонта.

Всеки, посетил Мадейра, прави поне една разходка край покритите канали – левади. Те свързват по-студената и влажна северна част на острова с южното слънчево крайбрежие, по склоновете на което са насадени прочутите лози.

 

Подобно на събратята си – порто, шери, мускат и марсала, мадейрата е силно вино, с тежък вкус и наситена сладост. Мадейра се сервира почти във всеки ресторант на острова, но за да се опита отлежала мадейра, трябва да се подсети някоя от специализираните винарни. Веднъж, след като на масата ви се озове бутилката или гарафата с вино, насладете се на всеки момент, като без да го изстудявате или разреждате с лед опитате неговата пъстра палитра от аромати и вкус.

 

Моето пътешествие премина през всяка от изброените цели. Празнувах с местните, заснех неповторими панорамни гледки и спирах с изумление по време на разходка по левадите, за да отместя клон и да открия, че зад него се кътат истински зелени банани или мангово дърво.

 

Ако искате да опознаете проявленията на британския стил на острова, отидете на следобеден чай в най-популярния хотел  - построеният още през 1836 г. "Риидс", в който отсядали Чърчил, Бърнард Шоу и други известни персони.

 

Сутрините в Мадейра са безценни, ако имате фотоапарат със себе си и сте близо до някой от пазарите на Фуншал. Полегатите слънчеви лъчи, разтварящите се цветни пъпки, събуждането на града и полъхът от океана не могат да се предадат с думи. Внимавайте с продавачите на екзотични плодове – ако не попитате предварително за цената, могат да ви сервират голяма сметка, след като са ви подали пакет с плодове.

 

Макар че островът не разполага с пясъчни ивици (остров Порто Санто е мястото за хората, които държат на естествения пясъчен плаж), басейните на хотелите са чисти и пълни с топла планинска питейна вода. Океанът е подходящ за бани само през август.

 

  Два вкуса от Мадейра