Това не е история за студентска бригада и малко екскурзии, а за същинска работа, невъзможна без пътуването.

Николай е художник и е напипал най-подходящата за себе си формула за самоизява – той пътува за там, където търсят неговото творчество, а клиентите му се отплащат, като поемат разноските по транспорта и престоя му. Не избира сам маршрута си – той зависи от възложителя, но в крайна сметка там, където са най-добрите клиенти, е и най-забавното и пълноценно прекарване, казва той.

Предисторията е опитът му на художник в Италия за година- две. "Живеех край Венеция, но обикалях колкото можех и все обмислях как да направя така, че да пътувам повече и да упражнявам професията си", разказва Николай. В сайт за живопис случайно попада на обява от Словения. Търси се художник – декоратор,  срещу храна, нощувки и пътни разноски. "Отговаряше точно на мечтата ми", разказва. Веднага пратил имейл с линк към порфолиото си и бил нает. Възложител се оказал 30-годишен мъж, който опитвал да промени нещо в живота си. Също мечтател.

Докато скицирали стенописите в жилището, бързо намерили общ език. Последвала втора поръчка – за жилището на брата. Работодателят – програмист, в знак на благодарност разпратил във всичките си мрежи хвалебствия за българина.

 "Закачили"  се хора от Виена, където Николай отишъл за дни, но прекарал два месеца.  Започнал със стая в студентско жилище, преминал през няколко други поръчки и накрая дори бил поканен да изнася уроци в детска градина. "Важното е да опознаеш човека и интериора и да си представиш как тази личност би живяла комфортно в своето пространство", казва художникът.

Словения, Австрия, Германия, Португалия са на картата на маршрутите на българския пътешественик. Забавлявам се докато рисувам", казва и допълва : Не започвам веднага, поне ден разговаряме, разхождам се из града, пийваме, хапваме, събирам впечатления... Идват ми на ум форми, импровизирам, започвам да скицирам...".

В Португалия е изрисувал хостел и, както се шегува, си е осигурил летуването там през следващите 15 години. Защото на океанския бряг влагата и ветровете ще заличат до две-три лета неговите рисунки, но най-вече, защото вече е голям приятел с двамата собственици (чиито деца междувременно са се сдобили с вълшебни стаи). 

Преди да се съгласи да бъде нает, изслушва какъв е обемът на работата, преценява колко дни би му отнело според квадратурата и така се уговаря със собствениците за храната и нощувките. Изпраща предварително снимки от нещата, които досега е правил, пита за  идеите на клиента.  Твърди, че никога не му се е случвало да се стига до конфликт, неразбирателство, противоречия или разочарование. Един иска портрет на кучето си – получава го, друг настоява за гъбка – ето я...

Всяка рисунка е гарнирана и с щипка хумор.  В Португалия е изрисувал и бялата глуха стена срещу хостела  – със симетрични прозорци и "стаи", в които "живеят" измислени от него персонажи: девойка се къпе, японски турист опитва да я снима, други двама се целуват...

Досега не е имало проблем да остане по-дълго, отколкото е било уговорено, защото без изключения е бил на една вълна с  клиентите си. Разбират се от половин дума, остават приятели и се търсят впоследствие.  

Николай е пътувал в продължение на година и три месеца из Европа без да се прибира. Сега е в България, рисува детски градини в Бургас и казва, че децата се радват наистина много. Но ще продължи да пътува.