Посещението по манастири със сигурност не е най-забавното преживяване. Поне за повечето хора. Има далеч по-любопитни за туристическото око места. Но това твърдение си има своите изключения и едно от тях са групата гръцки манастири, наричани общо Метеора.

От създадени през 14 век 24 броя, днес действат 7, само 6 от които са отворени за туристи. Монасите, които още от 11 век намирали в местността убежище по пещерите, след като турците завладели тези земи, открили по върха на омаяно издяланите от природата скали убежище за съхранението на вярата, литературата и духовността на съвременниците си.

Изградили ги неясно с какви сили и технически средства по върха на скалните образувания и до тях стигали с въжета и потънали в лоното на мрежи, които събратята им издърпвали нагоре. Което се оказало успешна формула за опазване на живота и сградите от набези. Така пренасяли всичко. Днес тези съоръжения са само за туристическа атракция. Към всички сгради през миналия век са направени стълби и е настлано с асфалт по виещия се сред чудните скали път.

Толкова удобства, че тълпите туристи не секват. Автобусите едвам се разминават по завоите, често се налага и да правят по няколко маневри, за да се разминат. Слезлите от тях туристи се юрват на тумби по стълбите, за да видят лично светата обител.

Въпреки потресаващото количество коли и хора, които не оставят и следа от нещо свято и духовно в околността, юрваме се и ние.

За да се посетят всички манастири, трябва цял ден, с какъвто не разполагаме. За начало се вмъкваме в женския манастир - "Свети Стефан". Още на вратата, преди да платим по 2 евро входна такса, се налага около кръста си да закрепим едни дълги поли с връзки за начало и край, които овързваме около панталоните си. Било греховно да не сме с поли. Но пък изглеждаме идиотски с това допълнение. Приемаме обстоятелството почти смирено.

С потока на тълпата разглеждаме църквата, стенописите и малкия музей. Дивим се на гледката към селото Кастраки, което се е сгушило току под скалния масив. В няколко от помещенията се продават какви ли не сувенири - от картички на новоизписани икони през кутийки със свещи до тамян с различни аромати. Не трябваше ли просто да си мирише на тамян?

Монахини, говорещи английски, четат свещени текстове или бродират салфетки докато отговарят на въпросите на гостите за цените.

Пътят навън се извива край скалните образувания в спираща дъха гледка, много по-величествена от сътвореното от човека.

Тръгваме към "Свето Преображение Господне" или Големия Метеор. (Метеор всъщност означава "който се рее във въздуха". Напълно оправдано, впрочем).

От една високо разположена стряха излизат метални въжета, по които стремглаво напред-назад върви контейнер със строителни материали. Тъкмо от това място надолу виси и мрежата, която е била единственият начин да се качиш до самия манастир. Сега удобно до него водят доста, стръмни стъпала. От тях също се разкрива гледка - както към съседния "Свети Варлаам", така и към скалната долина.

Пътьом става ясно, че тук имало резервоари, които събирали водата през зимата и пролетта и така монасите имали запаси до следващия мокър сезон. В опит да ги видим и разберем повече се отправяме с въпроса, съдържащ ключовата дума "вода" към един предполагаем монах, който събира парите на входа. Веднага ни сочи чешма и не млъква да повтаря въпреки протестите, че не, не сме жадни, ама имаме друг въпрос. След като ни се надуха главите, разбираме, че сме в онази вицова ситуация за двамата пътни полицаи, които друго освен български не знаят и не могат да се разберат със спрения от тях на пътя чужденец, който предложил поне 3-4 езика, на които да общуват. И докато единият се засрамва и заключава, че явно трябва да се учат езици, за да могат да се справят, другият му припомня, че онзи като е знаел езици - пак не се е разбрал. С тях.

На собствен ход се отправяме към олтара на църквата, за да видим уникалната икона "Богородица с неувяхващата роза". Докосваме се до нея със съкровените си желания. Имало само още една такава - в Русия. Обясниха ни го в сувенирния магазин-работилница за икони по-надолу, където ги произвеждат на конвейер без следа от нещо свързано с религията и духовността. Обхождаме и тукашните помещения с музеи, предишни други две църкви, събрали днес останките от историята на Големия Метеор.

Не срещаме нито един монах. Или поне никой с вида си не подсказва, че това е неговото занятие.

На поредното разклонение на каменния коридор свиваме към изба, пълна с инвентар за производство на манастирско вино - свидетел на отминали и със сигурност по-духовни времена. В съседство през малко прозорче, изрязано в дървената врата, се виждат редици черепи - на бивши обитатели. Брррр.

По пътя обратно ни чакат същите стълби, които водят право надолу докато стигнем до изхода, където в допълнение на цялата картина има редица от сергии с традиционните неща - магнити, картички и други. Които всеки после съжалява че е купил, ако му е хрумнала подобна идея.

Няма време за друг манастир, а май няма  и смисъл по този точно начин да се обикалят някогашните хранителници на вяра и знание. Мъката е голяма, че в този мравуняк човек не може да се отдаде дори и на гледката на природата, която тук между Тесалия и Епир се е раздала много.

Пътят се извива непрекъснато надолу по пътя към Кастраки, където (както и в  съседното място Каламбака) може да се отседне на прилични цени, така че да се дойде на спокойствие до Метеорите. Ако изобщо има такъв момент.

Със сигурност посещението на това място е задължително за всеки любопитен пътешественик. Задължително е това да стане в не толкова активно за туризъм време, за да си тръгне вдъхвновен, а не угнетен от мисли и гледки.