Със своите канали, овални мостове, шарени къщи с големи прозорци и целогодишно цъфтящи цветя пред тях улиците в Холандия са забележителност сами по себе си. В Лайден обаче има една улица, която е накарала холандския теолог калвинист Йоханес Полиандер да я нарече през 16 век най-красивата улица в Европа, а новелистът Франс Келендонк се присъединява към това мнение, като й посвещава призрачна история през 80-те години на миналия век.

Името на улицата е "Рапенбург". Тя пресича центъра на Лайден почти по диагонал и е домашен адрес на няколко от най-интересните места в града. Тук е централна административна сграда на Лайденския университет, невероятната ботаническа градина Hortus Botanicus, няколко библиотеки и музеи.

В самото й начало, на номер 19, се намира къщата-музей на прочутия немски авантюрист, учен и лекар Филип Франц фон Зиболд, който е първият европеец, който успява да направи карти на Япония в началото на 19 век. Той се присъединява към холандския търговски порт в Дашима, изкуствено направен остров в залива на Нагазаки, където Япония е търгувала единствено с Холандия. Като лекар Зиболд е бил един от малкото чужденци, които са имали възможност да влизат във вътрешността на страната. Воден от нездравословно любопитство, той събира растения, семена, животни и всякакви уреди от ежедневието на местното население.

Зиболд прекрачва всякакви граници, като успява да събере карти – собственоръчно направени или купени с помощта на доверени съмишленици - въпреки заплахата от смъртно наказание в затворената за света империя. Колекцията му е толкова голяма, че се налага да изпрати част от нея към Дашима, докато все още е на експедиция.

Властите намират картите, Зиболд е разкрит и е осъден на смърт, но благодарение на професията си той е натрупал съюзници, които ходатайстват за намаляване на наказанието в изгнание до живот. Той напуска японската съпруга и дъщеря си и се установява в Лайден, на улица "Рапенбург", близо до ботаническата градина и природонаучния музей.

През 1831 г. той отваря колекцията си за посещения и в днешно време е един от най-интересните и интерактивни музеи в града. В къщата на Зиболд те посреща неговата история, разказана в няколко стаи, прожектирана върху различни повърхности – върху масата в дневната, на стената в гостната или на малки екрани, поставени пред някоя от подарените му японски картини. На последния етаж пък се прожектират интервюта с потомците на Зиболд в Япония и Европа и въпреки че къщата е малка, на излизане се чувстваш като че ли си преминал през приказка, продължила няколко века.

Зиболд е бил прагматик, изборът му за къща на улица "Рапенбург" не е случаен. На номер 73 се намира главният вход на ботаническата градина. Това "зелено съкровище", както я наричат, е най-старата ботаническа градина в страната и една от най-старите в света и е основана през 1590 година от университета.

В градината има десетки хиляди видове растения, които се донасят и култивират от цял свят за научни и образователни цели. В дългата си история градината е свързана с много известни учени като Айнщайн, а 15 от растенията, които Зиболд донася от Япония, могат да се видят и днес.

Hortus има огромна оранжерия, която е построена през 1744 г., тропически парник и много стари дървета, както и розариум, японска градина, билкова градина и зимна градина.

Като част от университета студентите могат да влизат в парка безплатно и при първото показване на слънцето през пролетта поляните й се изпълват с младежи, които пренасят ученето от близката библиотека навън.

В зимната градина пък може да се види палмово дърво, което е било внесено нелегално в страната от митничари през 18 век и е на възраст 500 или 600 години.

Други "скъпоценни камъни в короната" на градината са месоядните растения и мъжкото дърво гинко билоба, което ражда и женски растения, защото през 1935 г. е било ашладисано с клонка на женско дърво.

Улица "Рапенбург" не е само дом на исторически забележителности. По традиция през лятото върху канала се изграждат платформи и за един уикенд улицата се превръща във фестивал, който може да се посети пеша по улицата или по вода, с лодки. И в двата случая обаче хората, които живеят там, се замислят дали врявата си заслужава престижа да живееш на най-хубавата улица в Холандия.