Хотел "Гедсън" в Дъглас, Аризона, изглежда семпъл, макар и изискан, но гостите и персоналът му твърдят, че крие особена добавена стойност под скромната си фасада
Хотел "Гедсън" в Дъглас, Аризона, изглежда семпъл, макар и изискан, но гостите и персоналът му твърдят, че крие особена добавена стойност под скромната си фасада. 
Не само в дните около отминалия Хелоуин, но и през цялата година, между стените на "Гедсън" се разхождат призраци, твърдят очевидци пред "Ройтерс". 
Основаният през 1907 г. пететажен хотел навява спомени за същинския Див Запад. По това време Уайът Ърп и Джеронимо са се подвизавали по тия места, а Южна Аризона все още не е била част от американската държава. 
Временен дом тук са намирали миньори, фермери и бизнесмени. 
Пожар унищожава хотела почти до основи в началото на 20-те години и сградата е възстановена през 1929 г. Спомен оттогава е единствено запазеното мраморно стълбище. 
Мениджърът Робин Брекъс е човекът, запознат подробно с цялата предистория. Посещението на първия неканен посетител е регистрирано през 1991 г. в петък, 13 март, 16:10 часа. Токът спрял и Робин слязла до мазето за свещи. 
В лъча на фенерчето си видяла мъгляв силует - по-скоро на мъж, да се рее по коридора. В продължение на години видението спохождало и служители на хотела - понякога около Заговезни, друг път - по Коледа, най-често - в мазето. Някои очевидци описват призрака като обезглавен, загърнат в пелерина или облечен в стара военна униформа 
Кармен Диас - служителка, която от 26 г. обслужва един от най-старите асансьори на Запад от Мисисипи, свидетелства: "Висок мъж. Черен костюм. Без глава". 
Бренда Мейли, която ръководи работата на ресторанта, описва опита си от общуването с призрака така: "Спях си в леглото и се събудих внезапно, черна сянка беше надвесена над мен. Почувствах нещо странно и не можех да помръдна". Представител на снимачен екип, отседнал в хотела, пък разказва, че токът в стаята му внезапно изгаснал, а стиковете за голф паднали с трясък. 
Вратите са маркирани, така че персоналът, гостите и ловците на духове да са наясно какво къде да очакват. 
Робин е поседнала на леглото в стая 333 и разказва за перипетиите около неканените обитатели на хотела й, чиято любима стая е именно тази. 
Една от легендите е, че тук продължава да се навърта духът на самия Панчо Виля - мексикански генерал, революционер и герой, загинал през юли 1923 г. 
Обяснението за тази му натрапчива привързаност е в легендата, според която генералът скрил златно съкровище нейде из пущинаците на Северно Мексико, а картата била татуирана върху главата му. След смъртта на Панчо Виля неговите привърженици отсекли главата, за да запазят тайната на имането, а по - късно я заровили в пепелището на изгорелия хотел. 
Сега ловците на духове се състезават на тази територия с ловците на съкровището, за съдбата на което и историята, и легендите мълчат. А Робин Брекъс (на снимката) не изглежда недоволна. 
Самият хотел е бил посещаван от много знаменитости при това без връзка с призрака. Тук са отсядали звездите от няколко филма, снимани сред интериора на "Гадсън" - "Животът и времената на съдия Рой Бийн (The Life and Times of Judge Roy Bean) с Пол Нюман и Ава Гарднър, "Пределна скорост" (Terminal Velocity) с Чарли Шийн, драмата "Руби Джийн и Джо" с Том Селек. Сред почетните гости на хотела е и Елинор Рузвелт. 